16 Ноември 2024събота14:19 ч.

САЩ - ЕС

Неравноправен брак или мъчителен развод

Ще се превърне ли Европа в силен геополитически играч?

/ брой: 31

автор:Васил Савов

visibility 3105

В края на януари президентът на САЩ Барак Обама произнесе своето годишно обръщение към нацията, вдъхвайки оптимизъм на американците. А те имат нужда от насърчение след продължилите "благополучия" през последните години на криза и във външната политика. Социологическите проучвания сочат леко възстановяване на американската икономика. За разлика от други страни на либералния капитализъм. Страната разполага със значителен потенциал и ресурси - икономически, технологични, политически, геополитически.
Международни наблюдатели обаче не скриват отслабващата роля на САЩ в международните отношения. За да не бъда упрекнат, че подценявам Големия задокеански брат, ще се позова на американски източник. "Външната политика на Обама, писа сп. "Форин полиси", през втория негов мандат бе колеблива, противоречива, понякога дори безпомощна."
Настъпилите изменения в света са неопровержими. От Европа и САЩ световният икономически център вече се насочва към Азия с шеметна бързина. Подобни са прогнозите и за бъдещето. Средногодишният икономически ръст на САЩ за периода 2010-2030 г. е прогнозиран на 2,7%, с което делът им в световния БВП от 1/3 ще падне на 1/4. Такава е тенденцията на проектите за транснационални търговски зони.
В. "Таймс" писа: "Вече го няма "златният век" на САЩ, когато американският президент можеше да разчита на други правителства да правят това, което той иска." На Вашингтон вече е трудно да създава коалиции, да определя условията на търговски договори. Нараства броят на страните, които могат да изменят глобалното статукво, да пренебрегнат това, което Америка желае. МВФ и Световната банка не могат вече да налагат своята воля на други страни. Между тях са държавите от БРИКС, които през 2014 г. създадоха Банка за развитие с капитал от 50 млрд. долара. В. "Таймс" стига до заключение: "САЩ ще упражняват все по-малко влияние през следващите години в почти всички региони на света и може да очакваме деамериканизация на международната система."
На международния валутен фронт започват ожесточени сражения. Русия и Китай преговарят за създаването на рейтингова агенция. Предоставяните от новите банки инвестиции и заеми няма да се придружават от налагане на "демократични реформи", т.е. на неолибералния капитализъм, а Китай демонстрира пазарни механизми, движени от държавата. "Относителният икономически упадък на САЩ е факт", признава сп. "Форин полиси". Националният съвет за разузнаване прогнозира развитието на световната икономическа мощ, при което делът на САЩ драматично ще спадне от 25% през 2010 г. на 15% през 2015 г. Между основните причини за това се сочат федералният дълг и дефицитът. Общоизвестно е, че САЩ изразходват най-много средства за военни цели. През 2011 г. те заедно със своите партньори са дали 80% от военните разходи в света.
За нас е от особено значение сегашното и бъдещото развитие на отношенията между САЩ и ЕС. Те търпят и непрекъснато ще търпят изменения. На всяко събитие или конфликт в света САЩ гледат с геополитическо око. Евросъюзът няма този ранг. Много от атрибутите му липсват, за да има статут на велика сила. Европа е конгломерат, който няма своя идентичност. В него има редица разделения. Основното е между Изток и Запад, съществуващо от дълги години, между "стара Европа" и "нова Европа" (бившите социалистически страни). Причините са социално-икономически, политически, религиозни, исторически, културни. В ЕС възникнаха и се развиват две тенденции - евроатлантическа и евроцентристка (евроскептична). При решаване на геополитически и геостратегически въпроси ЕС си остава зависим от САЩ. Затова Вашингтон гледа с известно снизхождение и недоверие към него. Шпионирането от ЦРУ на европейски ръководни дейци, намесата на САЩ в Украйна, стремежът към разделението на Европа между ЕС и Русия потвърждава това. "Форин полиси" оценява ЕС като "немощна институционално колекция от стагниращи икономики, обединени от болна валута и политическо безсилие".
Между двете страни на Атлантика съществуват разногласия по баланса между "меката" и "твърдата" сила в отношението към опонентите. Това бе демонстрирано по време на военните кампании на САЩ в Ирак, Афганистан, Либия. В случая с Украйна Евросъюзът се оказа въвлечен в конфликта, скован от веригите на НАТО. Така Вашингтон го превърна в европейски сблъсък и ангажира с него Брюксел. На европейците бе внушено да разглеждат украинската криза като европейски проблем с определени ангажименти.
Високомерие личи и от поведението на САЩ към отделни държави на ЕС, с някои изключения. Докато към страните от "нова Европа" разчитат на пълно доверие и послушание, към "стара Европа" питаят съмнение, че някои им мътят водата. На Франция гледат като на страна с лошо икономическо положение, нестабилна вътрешна политическа обстановка, колебания в отношенията с Русия, уязвима от световния тероризъм. Към Великобритания остават в сила "специалните отношения", с отчитане на евроскептичните маневри на Лондон. Вашингтон още не е избистрил своята политика към Гърция с оглед на последните събития.
Специално внимание САЩ обаче отделят на Германия не само като на победена, но и на водеща страна в ЕС. Безпокойство будят отношенията й с Русия и Китай. Въпреки присъединяването на Берлин към антируските санкции, деловите среди настояват за запазване на икономическите и търговските връзки с Русия. В социологическо допитване на немското радио АРД 45% от запитаните са за поддържане на линията на Запада, а 49% предлагат страната да посредничи между ЕС и Русия. Икономиката на Германия е зависима от вноса на руски газ и петрол и от износа. "Нарастващата тежест на Германия в ЕС, писа сп. "Форин афеърс", отношенията й към останалия свят до голяма степен определят поведението на Европа."
Германската икономика стана зависима от експорта. Според Световната банка делът на износа й в БВП от 33% през 2000 г. е нараснал на 48% през 2010 г. През 2013 г. германският износ за Китай достигна 84 млрд. долара. Поднебесната се превърна във втората страна по обем на германския износ извън ЕС. Ако за Берлин отношенията с Китай са предимно икономически, за Китай те са стратегически. "Германия, твърди сп. "Интернационале политик", би могла да отвори вратата на китайците за Европа, а Китай би могъл да създаде широка платформа за дейността на германците в Азия." А това за американското ухо не е приятно.
От икономическата област поведението на Берлин се прелива и към външнополитическата сфера. През 2011 г. Германия се въздържа заедно с Русия и Китай да гласува в Съвета за сигурност към ООН за военната интервенция в Либия за разлика от САЩ, Великобритания, Франция.
Политиката на Германия към Русия носи белези на непоследователност. Свободата на действие на Берлин се колебае между икономическите и политическите интереси и зависимостта от САЩ и НАТО. В началото на събитията в Украйна германският канцлер се въздържа от присъединяване към антируските санкции по внушение на Комитета за икономически отношения с Изтока, че ще подринат германската икономика. През 2013 г. Русия доставяше на Германия 28% от петрола и 36% от природния газ и същевременно внасяше значителен обем от германски стоки. Подходът към санкциите се промени под натиска на Вашингтон.
Задълбочаващата се криза в Украйна даде глътка въздух на задремалото НАТО, за да му придаде решителност. Проф. Раджан Менон, сътрудник на Атлантическия съюз, сочи в сп. "Геополитика": "Украйна няма да се превърне в онзи стимул за съживяване на Алианса, който очакват мнозина анализатори, тъй като с течение на времето водещите европейски държави ще се помирят с Русия, понеже са инвестирали прекалено много." И още: "През следващите години НАТО е обречено на спад в стратегическата съгласуваност на действията, отслабване на организацията, нарастване на разногласията относно целите и средствата."
Санкциите и НАТО са стратегическите оръжия на Вашингтон против Русия и за всяване на страх сред негласната съпротива в ЕС. Френският "Експрес" разкрива, че "двама от трима французи искат настаняването на миротворчески сили на ООН в Украйна и настояват корабите "Мистрал" да се доставят на Русия". "Интернационале политик" твърди, че "сигурността в Европа може да се постигне само със, а не против Русия". Растат призивите към ръководството на ЕС да преразгледа външнополитическата си стратегия. Със сегашния си ранг на регионална сила Евросъюзът трудно ще промени асиметричните отношения със САЩ.
Ще може ли Брюксел да се приспособи към променящите се международни събития? Ще може ли да стане геополитически играч, или ще остане на позицията на обикновен наблюдател? Ще се оправдаят ли опасенията на сп. "Форин афеърс": "Европа ще се отдалечава от САЩ и Западът ще претърпи разделение, от което никога няма да се възстанови"?

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ