Кьорфишеци
/ брой: 212
Още пет години БДЖ нямало да изплащат обезщетения на пътниците си при забавяне или при отложен влак. Министерството на транспорта предлага приемането на европейския регламент с тези изисквания у нас да бъде отложено с пет години. Това нашата държава прави за трети път.
КОВИД-кризата ни удари жестоко, но висините, до които проблемите у нас се изостриха, не се дължат само на нея. Някои тя катализира, но конят на БДЖ беше поел към реката много преди пандемията. Стари влакове, стари вагони, колосални закъснения. Качеството на услугите е много ниско. Още преди пандемията експерти отчетоха най-големия срив на пътници от 50 години насам. И все повече товари слизат от железния път.
Преди повече от две години новият по онова време министър на транспорта Росен Желязков обяви като основен свой приоритет БДЖ. Но железницата затъва все повече и повече. Обеща да реши проблема с липсата на подвижен състав, но търговете са до под кривата круша. Затова не е учудващо, че министерството отлага изискванията за обезщетяване на пътниците при закъснения. БДЖ са рекордьор и това би означавало клиентите да ги скъсат от претенции. А дали въобще ще ги има БДЖ след още пет години? Някак се оказа, че мантрата, повтаряна от всички Бойкоборисови подопечни, отговарящи за БДЖ, че покриването на дълговете ще реши проблемите на железницата, е кьорфишек.
Междувременно властта либерализира железопътния пазар и единственият шанс да не потънат БДЖ е, като се модернизират. Железницата обаче продължава да копае дъното. Защо поне не изготвихте авариен план за нейното спасяване? Нали е елемент на националната сигурност? Защо не осигурихте средства и не посочихте отговорници за това? Само с празни обещания и констатации на проблемите не става.
Тази власт не иска и няма намерение да спасява БДЖ. Те се оказват най-нелюбимото дете на държавата. Затова железницата е оставена да загива.