Касапници на пътя
/ брой: 203
Няма ден, в който липсват кървави новини за касапници на пътя. До такава степен смe свикнали с тази мрачна статистика, че на повечето хора тя вече не прави особено впечатление. Притиснати и захлупени от проблемите с КОВИД-кризата и растящата смъртност, от цените, немотията и опита за оцеляване, катастрофите и жертвите на пътя изглеждат като неизбежно всекидневие. А зад всеки такъв инцидент се крие огромна лична трагедия. Умират или се осакатяват деца, млади хора, смъртта дебне дори там, където най-малко очаква човек - на тротоара, автобусната спирка, на пешеходната пътека. Да не говорим за магистралите и пътищата, по които шофьорите трябва да се кръстят, преди и след като слязат от автомобила си...
Страната ни продължава да е сред първенците в ЕС по жертви на пътя на глава от населението - по последни данни на Евростат България е втора след Румъния. И какво се прави, за да се намалят тези трагедии? Нищо.
Дори изглеждат логични, защото имаме най-лошата пътна мрежа, най-износения автопарк, а водачите ни са с най-слаба подготовка, някои дори без никаква.
Голям проблем продължава да е и липсата на правосъдие и на справедливи наказания за виновниците за катастрофи. Какво се случи с убиеца на Милен Цветков например? Само заради силния обществен интерес и натиск го държаха година зад решетките, но вече е под домашен арест. На свобода се пускат срещу гаранция маса такива като него, а на близките на жертвите не остава нищо друго, освен да протестират и да се надяват на някакво възмездие. Някой ден. Или в някой друг живот. Помните ли трите пометени млади жени на спирка в Стара Загора в началото на октомври? Едната е с ампутиран крак. Какво се случи и с техния касапин - вкъщи си е срещу 20 000 лв.
Изглежда с пари всичко се постига. Но да издържаш хиляди полицаи, прависти и чиновници, а да няма кой да спре агресивните мутри на пътя, също струва пари. Впрочем - много повече...