Как се добива рений от люцерна

В страна като България, богата на следи от минали цивилизации, модерното изследване на археологическите находки с методите на химията например би могло да даде безценни сведения на учените за историята на земите ни. С метода на рентгенофлуоресцентния анализ например могат да бъдат оцветени фрагменти от стъклени гривни и други археологически артефакти така, че да се определи съдържанието в тях на метали като титаний, магнезий, желязо, кобалт, мед, цинк и пр. А по получените резултати може да се съди къде са били произведени предметите от древността, открити от археолозите на територията на България. Ако се окажат местно производство, това дава сведение за занаятите, упражнявани от населението на земите ни преди много хилядолетия. Ако пък са вносни, те ще разкажат за поддържаните търговски отношения с други народи от региона и света.
Това може да разкаже докторантката в Института по обща и неорганична химия при БАН Ася Тонева, която осъществи подобно изследване в рамките на проект, финансиран по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". Проектът се нарича "Създаване на висококвалифицирани специалисти по съвременни материали за опазване на околната среда: от дизайн до иновации", неговата заключителна конференция започна вчера. Когато става дума за научна конференция, човек обикновено си представя някакви доклади на неразбираем език. В този случай обаче на конференцията бяха поканени журналисти и младите учени от два института на БАН (по обща и неорганична химия и по катализ), както и от Факултета по химия и фармация на Софийския университет. На език, достъпен и за неизкушените в науката хора, участниците обясниха с какво се занимават и как техните изследвания и дейностите по проекта са свързани с опазването на околната среда.
Проектът (BG051PО001-3.3.06-0050) обхваща дейности, които са свързани не само с обучение в различни аспекти на екологичната химия, водено от известни български и чуждестранни учени, но и с цялостно повишаване на квалификацията по теми като патентно право, научен английски език, презентационни умения, специализиран софтуер, умения за внедряване на научни продукти в практиката и т.н. В него са участвали 38 докторанти, постдокторанти и млади учени. Те подчертават, че особено полезни за тях са се оказали възможностите за работа с най-модерната апаратура в академията и университета - например високочувствителен електронен микроскоп, с който могат да се наблюдават отделни атоми, спектрални изследвания за изотопно белязани съединения, чрез които могат да се определят механизмите на химичните реакции и пр. Освен това младите участници в проекта се хвалят, че благодарение на него са имали възможност да представят научните си резултати на реномирани международни конференции - 47 национални и около 60 международни. Парите, които институтите на БАН, а и Софийският университет получават от българската държава, покриват единствено част от заплатите и част от издръжката за ток, парно, вода и пр., а самата научна дейност и дори работата на докторантите се осъществяват само благодарение на подобни спечелени от колективите научни проекти. 
Докторантските програми, подкрепени от проекта, са в областта на неорганичната химия, химичната кинетика и катализ, химията на твърдото тяло, новите материали, използвани за опазване на околната среда. Сред представените на конференцията научни разработки са например получаване на прозрачна керамика, която се използва за лазери вместо традиционните монокристали и може да се прилага широко в медицината, в екологията, приборостроенето, производството на микродетайли и др. Докторантът от БАН Божидар Иванов пък се е насочил към успешното създаване на катализатори с висока активност, които се използват при реакции с приложение в екологията. Такива катализатори са много подходящи за практическо приложение, защото се поучават лесно и се използват материали с ниска себестойност. Докторантката Христина Цветкова също от БАН пък е участвала в разработването на евтина и екологично чиста (зелена) технология за добив на рений (един от най-скъпите метали в света) от специална люцерна, засадена на територията на медни рудници и медодобивни предприятия. Използвано е уникалното свойство на рения да се натрупва и концентрира в зелената растителност в количества, превишаващи стотици хиляди пъти фоновото му съдържание в земната кора. Люцерната се окосява и реният се извлича от сеното по метод, разработен в лабораториите на БАН - така, че да се получи суровина, от която се произвежда метален рений.
Мария Калъпсъзова, също докторант от БАН, се занимава със създаването на натриево-йонни акумулатори, които са по-ефективни от известните литиево-йонни батерии, защото имат по-ниска цена и са безопасни за околната среда - много са подходящи за стационарно съхранение на енергия, генерирана от възобновяеми източници като ветрогенератори и соларни клетки. Изследванията на Цвета Сарафска, постдокторант от СУ, са свързани пряко с медицината. Широко известно е противовъзпалителното средство ибупрофен, което дава ефект и при различни ревматични заболявания. То обаче е доста агресивно по отношение на стомаха ни и се разтваря трудно във вода. Затова изследването има за цел да се увеличи разтворимостта на ибупрофена във вода, за да може лекарството да дава ефект, приемано и в по-малки дози. Младата изследователка също от СУ, Златина Златанова-Иванова, пък се занимава със създаването на нови материали, подходящи за устройствата за съхраняване на водород - енергиен източник, безвреден за околната среда.   
В резултат на изследванията, осъществени в рамките на проекта, вече са публикувани над 50 статии в реномирани международни научни списания.