Няколко думи
Изчезване
/ брой: 226
Всяка година се раждат между 1000 и 2000 по-малко бебета в България, отчита националната статистика. Отново се констатира всеизвестното: все по-малко деца, все повече трудови мигранти. България се топи. До 30 години населението ни ще спадне с още една четвърт, а след 50 години страната ще бъде първа в света по депопулация. Изчезва ли България? Дали този въпрос ще огорчи за пореден път нашия твърде чувствителен премиер, или той, както си знае, ще удари по масата и ще каже нещо, което май вече е казвал: ако трябва и деца ще им направим.
Тенденцията всяка година показва спадане на раждаемостта в България с катастрофални темпове. За десетина години отчитаме тъжната статистика на нашето загробване като държава. През 2018 г. раждаемостта в България е с 26% под тази през предходната 2017 г. Числеността на населението намалява също с ускорени темпове - вече сме под 7 милиона. На всеки трима починали в България се ражда само по едно дете. През първите три месеца на 2019 г. са починали близо 29 хиляди души, а броят на новородените е едва 13 хиляди. Но премиерът ни май още не се е разстроил истински, пък и е сигурно, че не му пука. Иначе щеше ли да нехае за най-важното в държавата Му - децата и бъдещето на самата държава.
Демографията е сложна материя. Даже специалистите не я разгадават докрай, какво остава за хора, попаднали случайно на властови позиции и заети повече със своето и на партията си благополучие. Не че не се пишат доклади и национални стратегии, пишат се. Но се четат от ден до пладне, до гасенето на новите пожари на социалното поле. А те не са един и два и най-често стихват с обещанието за някой и друг милион за засегнатата страна. Които после я дойдат, я не. Мир да има.
А иначе проблемите на раждаемостта и въобще семейните политики, трябва да са насочени към подобряване на качеството на живот и достъпа на семействата до основни услуги като здравеопазване, образование, социална сфера и услуги, подкрепа при конфликти и трудности в семейството. Казано с други думи, кой ще ражда днес в България, когато няма работа и доходи за нормален живот, когато и малкото деца не получават грижа от държавата за живота си дори, без да споменаваме липсата на системи със социална, икономическа, здравна, образователна и пр. насоченост. Това е реалността, в която старите си отиват преди време, а младите бъдещи родители заминават в нормални държави, където раждат и отглеждат наследниците си. Оставащите тук хора линеят с нарастването на социалните неравенства и възпроизвеждането на бедността сред поколенията. Територия, в която данъците растат с дни; цените на стоките, на парното и тока не остават по-назад; където праведния го изкарват престъпник; бюрокрация и корупция притискат на всеки ъгъл, непоносимостта на управляващите към обикновения човек е видима с просто око, а наглостта и лицемерието им докарват ерозията във всекидневните отношения между хората. Ще станем екорезерват, както беше казал някой? Еко, не знам, но резерват със сигурност...