14 Ноември 2024четвъртък20:55 ч.

I. Кой ще избере следващото правителство?

Непрочетеният Иван Хаджийски

/ брой: 159

автор:Панко Анчев

visibility 3128

Едно от най-големите научни постижения на Иван Хаджийски (1907-1944) е изучаването структурата на българското следосвобожденско общество. Резултатите от него са събрани и обобщени в изследването му "Бит и душевност на нашия народ". Изводите му са валидни и днес, но за съжаление не се познават и не се взeмат предвид в анализите и оценките на политическите ситуации и особено в търсенето на обяснение за сегашното състояние на политическия живот. Българското общество постоянно търси своя "спасител" и го вижда в случайни и неподготвени за държавно управление хора, но притежаващи способността да се представят за силни и влиятелни, годни да изведат страната от бедността и икономическите кризи. В същото време реални политически програми и разумни политически лидери търпят поражение и стоят извън властта. Ние се питаме защо, а Иван Хаджийски вече ни е дал ключа към отговора.

        Дребният собственик

е определящият съсловен фактор на модерното, а и на днешното постмодерно българско общество, той формира в значителна степен неговото политическо съзнание.
При стабилна икономическа конюнктура дребната собственост осигурява необходимото равнище на живот. Тя гарантира работа и доходи. Но неблагоприятните икономически обстоятелства веднага заплашват тази стабилност. Дребният собственик е най-уязвим от кризите и неблагополучията в стопанското развитие. Поради това е непрекъснато под напрежение и винаги търси нечие крило, под което да се приюти, за да избегне ударите на съдбата.
От тази обществено-икономическа среда, в която е поставен дребният собственик, Иван Хаджийски извежда закона за неговото колебание. Според Иван Хаджийски в политиката дребният собственик се движи "между крайните точки на стихийната бунтовност и безропотен опортюнизъм". Ако не отчитаме този закон, няма да можем да разберем характера на политическия живот и постоянно ще се дивим и възмущаваме на неочакваните обрати в него. Когато в едно общество преобладават дребните собственици (а нашето днес е такова), никога не може да се установи трайна политическа стабилност. Когато се познава тази структура, по-лесно се въздейства с умела пропаганда и агитация върху политически подвижните съсловия. 
Познаването на тази структура е необходимо не само за политическите партии и техните функционери, а преди всичко, за да си изясняваме теоретично причините за едно или друго важно събитие в нашата нова история. Поведението на дребния собственик често силно, дори решително влияе върху такива събития и особено върху начина на тяхното протичане. Иван Хаджийски ни го показва в анализа си на причините, породили Априлското въстание, но ние можем да проследим действието на закона за колебанието и в други периоди от нашата нова история. Този закон обяснява защо

българският народ е толкова "търпелив",

а някой дори го обвиняват, че притежавал "робска психика" и понасял безропотно "да го мачкат". Не народът е с "робска психика", а една част от него е настроена по особен начин и трудно се поддава на агитации за открита борба и революции. Все пак дребният собственик протестира най-често, както казва Иван Хаджийски, "чрез мълчание вкъщи на жената, чрез кавги пред приятели, роднини и близки; да се съгласява с тези, които му сочат пътя на борба, дори да влиза в организации за борба". "Дребният собственик по положение е човек на мира, реда, тишината и спокойствието." Той може да бъде накаран да се вдигне на борба единствено ако "някакво обществено събитие с такава страшна е ударило основите на неговия бит (имота, занаята или живота), че му е причерняло пред очите; че еснафското му търпение е стигнало точката на кипене и той с отчаяна решителност е тръгнал по линията между живота и смъртта".
Иван Хаджийски е забелязал още една негова важна особеност: той не е издръжлив борчески и винаги бърза с победата. Но започнат ли пораженията и очертае ли се скорошно поражение, дребният собственик се отчайва и "започва да очаква събитията със същата пресметливост, с която изчаква промяната в пазара на грънците или на сушените сливи".
Дребният собственик няма много врагове, срещу които е готов да се бунтува или просто да протестира и открито да недоволства.
 "Еснафът у нас почна да чувства обществен гнет, откак с поява на индустриална конкуренция  той трябваше да се бори с призрака на западането и обедняването, когато стесненото му положение бе използвано от търговци и лихвари, за да го изнудват." Отнесена към днешното време, тази констатация на Иван Хаджийски трябва да се разбира като реакция на дребния собственик или "средната класа" срещу заплахите на постиндустриалното общество за неговата собственост, лишаване от възможността да развива собствен бизнес, срещу рязкото намаляване на доходите и изобщо срещу несигурността за общественото положение. Дребният собственик няма претенции към държавата, освен когато се влоши икономическата ситуация, когато тя го притиска с данъци и не съумява да го защити от натиска и конкуренцията на едрия бизнес, от високите цени на суровините и енергията.

Икономическа и политическа активност
        на дребния собственик

Зажаднелият за собствена икономическа активност българин приветства с въодушевление политическата промяна в края на миналия век. Той се впусна в икономиката като неин субект и показа на какво е способен. Но постепенно натрупаният капитал в ръцете на ограничен кръг нови собственици започна да притиска и измества дребния стопански деец. Първоначалната сладост от личните икономически успехи, донесли доходи, каквито този наш българин преди дори не беше сънувал, се замени с непрестанни горчилки. Печалбите му все повече намаляваха, трудностите в работата нарастваха и не бяха малко тези, които трябваше да се простят със своите магазинчета, ресторантчета, кафенета. Особено тежки бяха ударите от големите чуждестранни търговски вериги, които безмилостно смачкаха дребния търговец и го изхвърлиха на улицата. Държавата не направи нищо за него. Тя не му помогна, а напротив, дори го притисна още повече с данъци, касови апарати, високи лихви по кредитите, корупция. А икономическата криза, започнала през първото десетилетие на новия век, напълно съсипа дребния собственик и го обрече на бедност и невъзможност да съществува.
Ето контекстът, в който се проявява политическото чувство на дребния собственик. Той малко се интересува дали държавата е демократична или тоталитарна, дали се нарушават правата на човека, дали се реформира съдебната система и какви сигнали идват от Брюксел, дали премиерът говори глупости или дали министърът на културата е пиян, когато дава изявления. Корупцията го вълнува дотолкова, доколкото е свързана с пряката му дейност, а не като морален и политически проблем, използван от политическите партии като аргумент в тяхната пропаганда. Той е с Европа или с Русия, но само ако някоя от тях му върне бизнеса и му даде работа. Всичко извън личната му съдба е празна работа. Дори едрият собственик не е по този начин егоист и индивидуалист.
Политическото раздвижване на дребния собственик става само ако се намери някаква силна причина, която да го извади от егоизма и индивидуализма и го превърне в "безсребърник" и "несретник", изгубил всичко или поне поставил всичко под залог, за да получи онова, което му липсва - сигурността и възможността да живее от труда и собствеността си. Истинският политически водач е този, който използва умело тази причина.

   Паралели между следосвобожденска
        и съвременна България

Уместна е аналогията на ситуацията след възстановяването на капитализма в България с тази след Освобождението, която Иван Хаджийски изследва. Силата на капиталистическата икономика зависи от това къде се насочват съсредоточените богатства - дали в индустрията и производствените отрасли или в търговията и личната собственост. Иван Хаджийски посочва, че след Освобождението съществена част от този капитал отиде в закупуването на "турски чифлици, в заеми на земеделци за покупка на турски имоти (т.е. бяха изнесени от България), за възстановяване на разрушенията, за консумация, за учение в чужбина". Подобна посока имат и новонатрупаните богатства след краха на социализма. Те не се превърнаха в инвестиции, а станаха разходи за покупка на приватизиращи се предприятия, сгради, банки. На всичко отгоре процесът на трансформацията на социалистическите производствени отношения в капиталистически протичаше в условията на започващата тежка световна икономическа и финансова криза, която затвори пазарите, сви потреблението и намали рязко производството. Така дори и инвестираният капитал не успя да се възвърне в необходимата норма. Неблагополучията за едрия капитал се отразиха пагубно върху дребната собственост.
Толкова ли е трудно да се изработи реална стратегия за разрешаването на основните проблеми на дребния собственик? Ние обикновено правим такива стратегии за развитието на държавата и нейната икономика, но ги разглеждаме като нещо абстрактно, а не като съдба и мъка на конкретни хора, които непрестанно се страхуват да не изгубят малкото, което притежават. Това е политиката с "човешко лице" и ако бъде разработена и пропагандирана с прости и ясни думи, може да привлече мнозинството на страната на БСП. И да й осигури за дълго, за много дълго властта...

Следва

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ