Архивите са живи
Георги Дамянов: Наказанието
Премръзнали фазани за... дипломатическия корпус по времето на Тато
/ брой: 207
Георги Дамянов е роден на 14 април 1934 г. в с. Долна Бяла речка, Монтанско. Завършил е ВИИ "Карл Маркс" през 1957 г. Работил е в областта на търговията, а през 1961 г. постъпва в органите на МВР. През 1974 г. започва работа в Министерството на външните работи, където от дипломатически ранг първи секретар достига до пълномощен министър и длъжност заместник-директор на Единния държавен протокол.
Като организатор на многобройни ловни излети на наши и чужди големци из родните гори и полета Георги Дамянов има много какво да разкаже. Предлагам ви продължението от миналата събота на неговия спомен за колоритното ловно приключение.
Третият поред лов за ръководителите на дипломатическите мисии в България се състоя в околностите на Враца през 1976 г. Предварително бях проучил, че в района има достатъчно дивеч, но не предположих, че няколко дни преди излета ловни деятели, водени от местен патриотизъм, ще прогонят дивеча надалеч.
"Няма страшно, ще се справим - успокои ни един ловен надзирател. - Ще докараме фазани от стопанството в Елин Пелин. Само че си трайте, защото ще ни се смеят! Ден преди лова ще ги пуснем, за да посвикнат. Има един малък проблем. Фазаните няма да са наплашени и ще са като ошашавени. Не съм сигурен дали ще искат да хвърчат."
Едва не изръкоплясках от възторг, че положението е спасено. Грижата по транспорта и охраната над новите "заселници" пое милицията. В последния момент един баш авджия предложи странна, но примамлива идея: "Ще хвърляме фазаните от кафезите, от високия слог! Няма начин да не хвръкнат. Ние поемаме грижата и наши хора ще го свършат."
В уречения ден настанихме дипломатите и техните семейства в представителен хотел. Нещата вървяха "по ноти" - оригинална и автентична художествена програма, официална вечеря и т.н.
На другата сутрин посланиците радостно потриваха ръце и се радваха на красивата природа, а на мен, кой знае защо, ми се свиваше сърцето от лоши предчувствия. Направихме инструктажа и раздадохме оръжието.
Скритата атракция бяха егерите - конниците, и валдхорнистът, който изсвири "Марша на ловците". Впечатляващо начало!
Превъзходителствата заеха местата си и всичко тръгна по сценарий. Изстрелях зелена сигнална ракета, с което дадох началото на лова. Не мина и минута и "от небето" започнаха да се ръсят странни и пъстрооперени същества. Те падаха като гюлета в краката ни, после се съживяваха и започваха безпомощно да пъплят в дебелия сняг.
"Внимавай! Залегни! Артилерийската подготовка започна" - разнесе се подигравателният зевзешки глас на Иван Славков.
Огледах се и видях как из поляната се вихреше снажната фигура на един от азиатските посланици, който току-що бе настигнал безпомощно, замръзнало фазанче и от упор го целеше, за да го превърне в кайма. После подгони друго, което кротко приклекна в дебелия сняг и зачака зловещата съдба на своя предшественик!
Другите посланици започнаха да събират нещастните птици и да ги топлят под пуловерите си. Европейци бе, европейци - етични хора!
Не издържах, извадих сигналния пистолет и изстрелях червена ракета, с което прекратих тази срамна вандалска касапница.
Тръгнахме си засрамени, с наведени глави. Разбрахме какво се е случило: вечерта преди излета разнесли затворените в кафезите птици на уреченото място и ги оставили под открито небе. През нощта завалял мокър дъжд, а след това и сняг. На сутринта от минусовите температури фазаните замръзнали. Никой не търсеше виновни и никой не се оправдаваше.
Природата ни бе наказала всички! Тогава разбрах, че който се опита да й се подиграе, винаги става смешен и жалък!