15 Ноември 2024петък15:00 ч.

Проф. Гарабед Минасян:

Формирането на бюджета върви на принципа "проба-грешка"

Всякаква финансова стабилност е илюзорна при условие, че няма икономическа устойчивост, твърди експертът

/ брой: 220

автор:Валентин Георгиев

visibility 2077

Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. Работи в Института по икономически изследвания на БАН, а от 2010 г. е редовен професор и в Стопанския факултет на Тракийския университет. Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на президента на Р България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на президента. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия.


Цитат:
"Законите у нас се променят от ден за ден при ясно изразен корупционен привкус"


- Г-н Минасян, отиващото си лято ще се запомни с това, че за пръв път от години безработицата у нас продължи да расте. Беше отчетен и ръст на инфлацията заради поскъпването на горивата. Каква е прогнозата ви по отношение на заетостта и цените през идващите есен и зима?
- Сезонната заетост в пазарната икономика предопределя цикъла на заетостта в рамките на годината: през летните месеци безработицата намалява, а през зимните нараства. Обикновено минимумът на безработицата у нас се достига през есента (септември или октомври). Тази година официално регистрираните безработни през юли са повече от тези през юни. Констатацията не би могла да се оцени иначе освен като неблагоприятна.
В икономическата теория и практика динамиката на заетостта се приема като основен критерий за оценка на ефективността на макроикономическата политика. В него като краен показател се концентрират всички проявления на макроикономическите въздействия. Правителството обаче не може и не трябва да създава директно работни места. Задължение на правителството и на макроикономическата политика е да създават условия и предпоставки за разгръщане на икономическата активност и на частната стопанска инициатива. Това е квинтесенцията на социално-икономическата политика.
Горивата наистина поскъпнаха. Наблюдаваният процес е обективен с доминиращо екзогенен характер. Задължение на Комисията за защита на конкуренцията е да не допуска манипулация на цените. Нейните заключения от 30 юли т.г. са, че няма злоупотреба с монополно положение. Националната икономика следва да се съобразява с тези реалности и да се адаптира към тях. Но анализите показват, че въздействието на енергийните цени върху инфлацията е относително слабо - десетина процента прираст на енергийните цени се свързват примерно с 1% прираст на инфлацията. Обяснението е в подобряващата се структура на производството и в нарастващата ефективност на използване на енергията.
- Но това е свръзано и с повишаване на цените на храните и те са тези, които стряскат хората, защото голям процент от доходите им отиват именно за храна, не е ли така?
- Да, много по-тревожно и по-неприятно е изпреварващото нарастване на цените на хранителните стоки, което е симптоматично за предстоящо ценово преструктуриране. Историята показва, че общият прираст на цените се пришпорва от прираста на цените на хранителните стоки. А последният е следствие и индикатор за (не)ефективността на макроикономическата политика.
Практиката показва, че макроикономическата политика у нас не е адекватна на икономическите реалности. Ако тя продължава наложената инерция, бъдещето не би могло да бъде добро.
- Няма признаци, че и кризата в еврозоната ще бъде преодоляна скоро. Възможно ли е да се омекотят всичките тези удари върху икономиката ни и върху хората и как?
- Кризата в еврозоната е голяма болка. Лошото е, че ние сме почти в епицентъра на кризата. Преди няколко години Ирландия и Исландия бяха завладели умовете на финансистите в ЕС, а сега за тях и техните проблеми изобщо не се говори. Южното крило на ЕС обаче се тресе от финансови тревоги. Видимо спецификата на региона е по-особена и предопределя отношението на ядрото на ЕС. Нека си припомним кризата в съседна Югославия в началото на века. България нямаше нищо общо с нея, но беше засегната чувствително от отношението на инвеститорите към целия регион. Такава е логиката на финансово-икономическата зараза. Единственото противодействие е в твърда и последователно провеждана икономическа политика, която да възбужда доверие и сигурност. Турция би могла да бъде добър пример за икономическо подражание. За съжаление точно такава надеждна и предвидима политика липсва понастоящем, а и не само сега.
- Управляващите обичат да изтъкват колко сме финансово стабилни на фона на други държави, обхванати от дълговата криза. Министър Дянков дори прогнозира, че догодина ще сме изпреварили държави като Кипър и някои в Източна Европа. Вашият коментар?
- Финансова стабилност не може да съществува самостоятелно и откъснато от цялостната икономическа ситуация. Тя е възможна само и единствено в контекста на икономическата стабилност. Финансовата стабилност е средство за постигане на икономическите цели, а не самоцел. Практиката показва и теорията обобщава, че всякаква финансова стабилност е илюзорна при условие, че няма икономическа устойчивост. Крайният критерий, по който се оценява дейността на макроикономическото управление, е постигнатият социално-икономически просперитет, а не изпълнението на изкуствено извлечени показатели за стабилност.
- Вече започнаха пазарлъците около Бюджет 2013. Какви според вас трябва да са приоритетите, може ли да се намери компромис?
- Държавният бюджет е много важен и съществен инструмент за управление на икономическите процеси. Но не е единствен. Сам по себе си държавният бюджет не би могъл да промени нещата към по-добро, но би могъл към по-лошо, ако не е подкрепен от другите лостове на макроикономическо управление. Една от основните функции на държавата е да създава правилата на икономическата игра, както и да е гарант за тяхното спазване. Правилата се създават в Народното събрание, а правителството е гарант за тяхното спазване. Трябва да добавим и функциите на БНБ за осигуряването на приемливи условия за финансиране на икономическата активност.
Трите институции - Народно събрание, правителство и БНБ - трябва да действат синхронно за постигане на обща цел - социално-икономически просперитет. Акцентът трябва да бъде поставен върху координацията между тях, защото са три брънки от една верига. Не може да има позитивен народностопански резултат, ако поне една от тези брънки се къса. Корупцията у нас е на най-високо равнище в ЕС, сивата икономика - също, социалното разслоение (измерено чрез коефициента на Джини) е най-високо, структурата на публичните услуги е тотално деформирана, законите се променят от ден за ден при ясно изразен корупционен привкус, прилагането на законите е едва ли не е избирателно... При такава ситуация нито един отделно взет инструмент за управление не би могъл да изпълнява ефективно своите функции.
- Прави впечатление, че през годината многократно бе нарушаван законът за бюджета, дори сега се отпускат пари в една или друга посока без ясна обосновка. За какво говори всичко това?
- Подготовката и формирането на държавния бюджет е при пълното отсъствие на научна обосновка, а и на икономическа философия. Основният принцип, който се следва, е правилото за пробите и грешките. Обясненията са от вида: "Предвиждаме така, пък ако нещо се промени, тогава ще мислим".
Народът избира дадено правителство с презумпцията, че то е достатъчно компетентно, за да съумее да предвиди реалностите, да оцени ефекта от макроикономическите въздействия и да поеме отговорност при тяхното приложение. Отговорностите при нас са напълно размити.
Ангажиментът и отговорността при провеждането на цялостна адекватна икономическа политика, вкл. и чрез държавния бюджет, сега са заменени с до болка известни предписания за съблюдаване на определени счетоводно-финансови коефициенти. Те водят началото си от т.нар. структурно регулиране, предложено в средата на 80-те години на миналия век от министъра на финансите на САЩ Дж.Бейкър, по-нататък доразвити в т.нар. Вашингтонски консенсус, прилагано от МВФ, възбудило многобройни критики и определяно като неокласическа карикатура.
Ние сме една от трите държави (съвместно с Дания и Швеция), които изпълняват Маастрихските критерии за включване в еврозоната. Е, и какво от това? Дания официално отказва да се присъедини към еврозоната, а Швеция съзнателно се държи настрани от нея. И двете страни си имат свои собствени съображения, в съответствие с които преследват собствените си цели. Няма показател, по който България да мери аршин с тях. Преди битуваше недомислената амбиция за бързо включване към еврозоната, сега и тази амбиция най-после официално отпадна. Тогава за какво са ни тези Маастрихски критерии? И нима останалите страни от ЕС се управляват от толкова неспособни политици, които не са в състояние да изпълняват приетите от тях самите критериални изисквания? Видимо е, че реалностите не са толкова елементарни за обяснение и разбиране.
- Инвестициите остават слабо звено. Усвояването на средствата по европрограми също се видя, че изостава, дори ще се наложи да връщаме пари. За това пък според Дянков емигрантите ни се връщат в страната, пълни със заработени навън пари.     
- Инвестиции и пак инвестиции... Една също много болна тема. Официалната статистика на БВП и неговите елементи по тримесечия е изключително тревожна. От първото тримесечие на 2009 г. до второто тримесечие на 2012 г. реалните темпове на прираст на инвестициите (спрямо същото тримесечие от предходната година) са устойчиво отрицателни със средна стойност от минус 12%! Единствено символично положителна стойност от един процент се фиксира през първото тримесечие на текущата година. И това при условие, че корпоративният данък у нас е най-нисък в ЕС. Официалното оправдание е, че навсякъде е така. То е неприемливо. Където и другаде да отидат, печалбата на инвеститорите ще е по-ниска, отколкото у нас. Повече от две декади страната не съумява да привлече нито един (!) стратегически инвеститор. Никой не бяга от хубаво.
Елементарното мислене, свързано единствено с осигуряването на фискални облекчения, не е в състояние да привлече инвеститори. Необходимо е по-различно мислене.
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 242

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 210

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 271

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ