Двата салама

Преди близо две години евродепутатите приеха нов търговски механизъм за потребителите. В него предлагането на храни от една и съща марка, но с различни съставки и качество, бе обявено за нелоялна търговска практика. Как бе разтълкувано това и от европейските, и от нашите чиновници, че и от тогавашния национален омбудсман Мая Манолова? Като забрана за двойния стандарт при храните. 

Тази битка започна през 2016-2017 г. с тестове в Словакия, които доказаха, че храните, изнасяни в Източна Европа, са с много по-лошо качество от стоките, продавани на западния пазар. Това бе факт, отдавна известен на потребителите, но не бе никак лесно този проблем да влезе в дневния ред на евродепутатите. Темата бе раздухана благодарение на упоритостта на Вишеградската четворка. И очаквано обратният натиск бе жесток. Така след години разисквания и крачки напред-назад бяха приети някакви решения. Все е нещо, предвид факта, че темата бе едва ли не табу, а и законово нямаше как търговците да бъдат притиснати. В крайна сметка бяха гласувани глоби при двоен стандарт, макар и неколкократно по-малки от първоначално планираните. 

Дори родната Комисия за защита на потребителите установи миналата година, че двойният стандарт при храните у нас вече не се бил прилагал. Ликувайте, братя! Да, ама не. Това, което всички знаехме, че няма да се случи, лъсна. Европейската комисия обяви ново проучване, което потвърждава, че под едно и също наименование се разпространяват стоки с различно качество. Различия са засечени в половината от проверените хранителни стоки, купени в България и в още 13-14 държави, повечето бивши източноевропейски.

Европа, освен на различните скорости и на двойните стандарти (пакета "Мобилност"), комай си остана и Европа на двата салама. Очевидна е неспособността на висшите еврочиновници да се преборят поне в поносими граници с големите търговци и производители. И цялата работа излезе - напъна се планината и роди мишка. С парите на всички европейски граждани обаче.