14 Ноември 2024четвъртък13:20 ч.

Александър Абаджиев:

Българските медии премълчават постиженията на нашите изпълнители

Сам избрах професията да пиша за другите, споделя известният музиковед, който днес навършва 75 години

/ брой: 123

автор:Дума

visibility 29786

Българските медии премълчават постиженията на нашите изпълнители

 

В каре

 

Журналистът и музикален критик Александър Абаджиев е роден на 2 юни 1935 г. От най-ранна възраст се занимава с музика, като постепенно от пианото преминава към композицията, към активно акомпаниране на певци и инструменталисти. Многократно е член на жури на наши и международни конкурси. Бил е автор на почти всички български печатни медии, дълги години е кореспондент на "Мондо лирико" и "Музыкальная жизнь". Най-дълго  работи в "Народна култура". Бил е кореспондент на вестника в Москва. Дотук е автор на 66 книги, стотици телевизионни и радиопредавания, хиляди рецензии, интервюта и информации. Гордее се, че е ученик на проф. Христо Бръмбаров и проф. Борис Покровски.

 

- Какво е да си роден на 2 юни?

 

- Много специална дата. Точно в 12 ч. вият сирените и българите застават мирно, за да отдадат почит към Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Сирените подсещат мнозина, че са забравили да се обадят на своя приятел и затова позвъняванията през втората половина на деня са повече. Втори юни е национален празник на Италия - страна, с която съм дълбоко свързан. За съжаление на този ден през 2004 г. почина Николай Гяуров, с чието творческо дело бях свързан повече от половин век.

 

- Как се чувствате през юбилейната за вас година?

 

- Тя всъщност започна на 24 декември, когато спечелих в сблъсъка между различни културни проекти в цикъла на БНТ "Българският ХХ век". Защитеното от мен "българско оперно чудо" победи безапелационно и във финала на 4 март.

 

- Съжалявате ли, че сте прекъснал дейността си на концертиращ изпълнител, след като са ви обучавали едни от най-изтъкнатите български музиканти?

 

- Не съжалявам. След като има велики композитори и забележителни интерпретатори, трябва да има хора, които да отбелязват културните събития, по свой начин да ги записват в човешката история. А моето отказване от активното свирене е съвсем логична последица от трезва преценка. Поначало моето въвеждане в музиката е резултат от абсолютна случайност. Работата е там, че в дома на моя прапрадядо хаджи Димитраки хаджи Панов в Шумен (сега там е домът-музей "Лайош Кошут") на 10 януари 1850 г. е бил изнесен първият концерт от европейска музика в България. Свирил е в малък оркестър под ръководството на унгарския емигрант Михай Шафрани. Хаджи Димитраки известно време е подпомагал този състав, ръководен и от Добри Войников, и по-късно от Анастас Стоянов. Синовете на прадядо ми от своя страна са подкрепили някои от първите прояви на братята Панчо и Любен Владигерови, Андрей и Веселин Стоянови. Може би някаква "наследствена благодарност" е накарала Панчо Владигеров през юни 1941 г. да не напердаши шестгодишния Сашко Абаджиев (както е напердашил своя син Сашо), а след счупването на поредния прозорец при ритане на топка да го закове на стола и да му даде първия урок по пиано. След дни към "вразумяването" ми се намеси и Андрей Стоянов, бъдещият академик, изтъкнат клавирен виртуоз и педагог. Но когато съм слушал през следващите месеци и години как при Андрей Стоянов свири студентът Юрий Буков, а при Панчо Владигеров - ученикът Алексис Вайсенберг, логично се е породило в мен съмнение дали имам правото да съм "привилегирован" ученик на двамата "големи". Беше ми пределно ясно, че само с усърдно свирене не може да се придобие "даденото отгоре" - аз не им завиждах, а им се радвах. Същото стана и след първите ми успешни опити за композиране. Разбира се, че ми беше приятно мои произведения да получават награди, даже да се изпълняват в чужбина. Но моите връстници Васил Казанджиев и Красимир Кюркчийски очевидно притежаваха онази творческа искра, която не се придобива със "занаятчийство". Остана ми удоволствието да акомпанирам на някои от най-изтъкнатите български певци, като се започне още от поколението на Михаил Попов и Христо Бръмбаров. Двадесетгодишната ми кариера на акомпанятор приключи много успешно на 29 юни 1969 г. в Москва, когато на един правителствен прием акомпанирах на Николай Гяуров и Никола Николов. Десет години преди това - на 29 юни 1959 г., в зала "България" бе последният ми концерт като солов изпълнител в дуо с Димитър Манолов, по-късно главен диригент на Софийската филхармония и на Софийската опера.

 

След появяването ми на телевизионния екран в цикъла предавания "Българският ХХ век" и след "предюбилейни публикации" във високотиражни седмичници започнаха да ме спират или да ми се обаждат хора, които ме помнят от "онова време" - когато самият аз съм "произвеждал" музика.

 

- Имали сте концерти и в Софийския университет (272-а и 65-а аудитория)...

 

- Но това беше в "друга епоха". Случайно се роди моята първа рецензия през 1952 г. от отказ на моите колеги бързо да свършат работата. Написах първите мои популярни книги за изтъкнати руски композитори. И постепенно се насъбра цяла библиотека!

 

- Интересно е да научим как се създава  биографичен очерк от вашата поредица за именити изпълнители и диригенти?

 

- Може да изглежда странно, но е много лесно. Разбира се, след като 30, 40, даже 50 години за "обекта" на моята книга съм написал десетки рецензии, интервюта, творчески портрети. Ще дам пример с моята 60-а книга за големия диригент Васил Арнаудов. Когато пристъпих към оформянето на ръкописа, се оказа, че съм събрал към 100 различни материала, писал съм ги между 1954 и 1991 г. Другото е въпрос на техника - да се подбере най-интересното, най-същественото за твореца и да се "сглоби" книга.

 

- Има ли пазар за подобна литература? Търси ли се от хората? Как успявате да осигурите необходимите средства?

 

 - Преди четвърт век подобни книги излизаха в "поръчан от държавата тираж" между 5 и 8 хиляди бройки. Струваха евтино. Сега 1000 бройки са отличен тираж, а две хиляди - прекалено голям. И цената трябва да бъде "под себестойността", за да могат да си купят хората. Не крия, че основно работя не със спонсори (законът е несъвършен), с "рекламодатели". Фирмата превежда парите на издателството, получава фактура за извършена рекламна дейност. Това си е така - слага се нейното лого, получава двадесетина екземпляра, на представянето на книгата се изтъква ролята на осигурилия средствата. От последните двадесетина книги "по договор" предоставяме от 100 до 300 бройки за библиотеки и читалища чрез Народната библиотека.

 

- Кой е последният ръкопис на вашето бюро? Какви други проекти подготвяте?

 

- Смятам, че до средата на юни ще бъде завършен във Военното издателство макетът на книгата ми за проф. Саша Попов по повод предстоящия 75-и сезон на Царския военен симфоничен оркестър. Формално е второ издание, но от отпечатаната през 2001 г. книга, разликата е много съществена - почти двойно по-голям текст и почти три пъти повече илюстрации, към нея са  планирани компактдиск и нов филм. Като споменавам за годишнината на първия наш оркестър, се сещам, че и аз ще трябва заедно с филхармониците да отбелязвам "юбилей" - влязъл съм в зала "България" с покана от проф. Саша Попов за цялото ни семейство на 10 януари 1941 г. Този ден смятам за "бойно кръщение" в битката за музиката. Нима са минали 70 години!? "Закваската" беше Българска рапсодия "Вардар" от човека, който след половин година щеше да стане мой учител - Панчо Владигеров! Надявам се до есента да излезе и подготвяната от доста време книга за Валери Попова. Пред завършване е и второто, коренно преработено издание за Васко Абаджиев. Продължава работата по издаването на книгата ми за Николай Гяуров на немски, френски и английски - след повторните издания на руски и италиански през 2007-2009 г. До края на 2011 г. се надявам да се намери "стабилно рамо" за поредица от книги, посветени на 120 години оперно дело в България - да не пропуснем, че първият концерт оперна музика е изнесен на 2 януари 1891 г. Храня надежда, че ще излезе второто издание на първия том на "Оперните звезди на България" и ще се появят втори и трети том от поредицата. Ще положа всички усилия за достойно отбелязване на 70-годишнината от рождението на Гена Димитрова и Анна Томова-Синтова, и 75-годишнината на Никола Гюзелев. Това са певци, чийто творчески път отразявам от първите им концерти.

 

- Споделихте задоволството си от победата на "Българското оперно чудо". Смятате ли, че медиите му обръщат достатъчно внимание?

 

- Тъкмо обратното! Българските печатни и електронни медии буквално премълчават постиженията на нашите изпълнители. Ще дам само един пример. За напускането на националния отбор от Димитър Бербатов беше отделено толкова място и толкова време, колкото за всички прояви на български музиканти през първото полугодие на 2010-а! А имаме десетки забележителни музиканти, които достойно защитават името на България по света, които в много трудни условия правят "високо изкуство" и на родна земя.

 

                                                      

 

ГЕРБ съгласни с левицата за отлагане на скъпия ток

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 218

Синдикатите са против промени в механизма за минималната заплата

автор:Дума

visibility 159

/ брой: 218

Средната заплата в София е 3128 лв., а в Смолян - под 1600 лв.

автор:Дума

visibility 160

/ брой: 218

Не се поддавам на натиск, без значение откъде идва

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 218

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 146

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 149

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 137

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 172

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ