14 Ноември 2024четвъртък17:22 ч.

Българка лети през живота на... балон

Това е страхотна тръпка, която, опиташ ли веднъж, няма отказване, категорична е икономистката по образование, но пилот по призвание Орлина Аспарухова

/ брой: 71

автор:Калина Йотова

visibility 5656

Орлина Аспарухова в момента е единственият пилот на балон в България. По образование е икономист, а по призвание - летец, но не самоук, защото, както казва: "най-лошото е да си неграмотен във въздуха". Този порив е в наследство от баща й, военен летец, един от основателите на военното училище в Долна Митрополия.
Повече от двадесет години Орлина участва в състезания, авиошоута, експедиции, снима филми, помага на археолози. Лети из 3 континента. Често я питат: "Какво е чувството да летиш", но тя променя въпроса - "Какво ми дава летенето?". Погледнато реално, това е не само хоби и приятни изживявания. То е и бизнес, туризъм, срещи с интересни хора, споделя Орлина.
Най-голямата й болка е, че има ентусиасти, устремени към небето, но те нямат финансова възможност. Хората, с които работи, се трудят и на други места, защото тя не може да им осигури твърда заплата. Казва, че перлата на авиационната реклама е с балони и се надява, че ще се появят фирми, готови да закупят балон, да обучат пилот, да създадат техен клуб.

 

Понеже тук разказът е за хора и вятър, ето как ще се закачим за темата:
- "Някои вятър ги вее на бял кон".
- Други се мяркат в живота от дъжд на вятър.
- Трети не спират да гонят вятъра.
Орлина Аспарухова е сред тези щураци, които дръзват да се реят в небето не само в мечтите си. "Това е страхотна тръпка, която опиташ ли веднъж - няма отказване", не крие Орлина. И като всяко хубаво нещо - тази нейна страст започва (не съвсем) случайно и невинно.



Има ли пилот в кантората?

Летенето, както се казва, е в кръвта й, а балоните имат особена притегателна сила. Те предизвикват неустоимата страст, която я отнася в небето. В началото от любопитство. През 1987 г. Орлина е дългогодишен служител във външнотърговското предприятие "Електроимпекс". Занимавала се е с авиация като хоби и продължава да се осведомява от чужди списания за авиосъбития. До онзи момент е виждала балони за реклама само във въздуха, но вече е осъзнала големия потенциал на летателните апарати. Затова един прекрасен ден отива с нестандартната си идея за реклама от въздуха в отдел "Панаири и реклама". Там бързо се доверяват на инстинкта й.



Първият пробив е през същата година на Панаира в Пловдив - с моторен делтапланер. След фурора от авиорекламата на следващия панаир вече е задействана покупката на балон. Орлина не знае откъде да го купи и как ще го управлява. Помагат й колегите от търговските представителства на предприятието в чужбина. В крайна сметка на чисто търговски принцип закупува от Англия балона от най-добрата фирма в света. В Полша изкарва съкратен курс за пилот, защото има базовите познания - аеродинамика, навигация, метеорология и др. Изучава допълнително аеростатика, на чиито закони са подвластни аеростатите, както и конструкция и експлоатация на балоните, техника на пилотиране и др. На 7 март 1988 г. получава своя лиценз за правоспособност за пилот на балон. Така тя става първата българка лицензиран пилот на балон. И през май 1988 г. балонът вече е в ръцете й.
Любопитни хора идват в рекламния отдел на предприятието, за да се интересуват къде е пилотът. За тяхна изненада въпросният специалист работи в кантората за внос и износ на осветителна техника на втория етаж. Когато балонът краде от служебното време, в събота и неделя Орлина доработва. Тя учредява и първия ведомствен спортен клуб с 22 служители. Но дойде ли време за летене - всички се оказват заети с висшия пилотаж на своите лични ангажименти. А за обслужването на балона са необходими поне четирима човека. Така постепенно до 1990 г. Орлина събира покрай себе си "външни лица", изкушени от аеростатите, които стават постоянния й екипаж.
С настъпването на промените обаче Орлина осъзнава, че единственият начин да запази едва прохождащия балонен спорт е да направи еднолична фирма. Така през 1990 г. я регистрира и купува балона от предприятието. Изплаща го някоко години с рекламни полети. През това време лети с този двуместен балон (1600 куб. метра), идеален за реклами и състезания. До закупуването на по-голям балон на спортните събития лети сама, защото се изминават големи пространства и трябва да се качи повече гориво. Днес тя пази първия си аеростат за някоя музейна сбирка. Следват още два балона, отново изплатени с полети - един четириместен от 2200 куб. метра и друг - седемместен, 3400 куб. метра.

Бизнесът и любовта се носят във въздуха

Освен спорт и приятелства балоните може да са и бизнес. Орлина издържа клуба си от рекламни и туристически полети. Сигурно дейността й би могла да се разрасне до сериозно бизнес начинание, но в някоя друга държава. След разходите и данъците все не й остава да изгради мечтаната от години къща. "Два пъти в годината опразвах сметката, след като платя данъците, за да ходим на състезание. Аз за нищо не съжалявам, това ми доставя удоволствие и ме дарява с приятелства", категорична е Орлина. Засега тя не се уморява да инвестира... във въздуха.
През последните 2-3 г. признава, че е наистина много трудно, но все пак тя успява, тъй като е човек, който не се отказва. Сама пуска предложения в интернет, до фирми, познати и медии - "доколко са отворени за нови неща, защото е нетрадиционно и много ефектно". "Освен пряко с надписите върху балона и хората, които ни виждат, има и косвена реклама, която при днешните комуникации е с много по-голям ефект от пряката", отбелязва Орлина. Почти винаги, когато вдига някъде балона, в социалните мрежи гъмжи от снимки.
С помощта на летателното си средство Орлина доказва, че любовта се носи във въздуха, досущ като балоните. Преди десетина години младеж решава да направи любовно признание на приятелката си. Той и Орлина изготвят пано с предложение "Омъжи се за мен" и чакат с трепет решаващия ден. Но времето на онзи 14 февруари не е с тях. Орлина чака да издигне балона на поляната при НДК, докато съвременният Ромео има среща с момичето на сърцето си на Моста на въздишките. Въпреки силния вятър балонът е полуиздигнат и младежът в крайна сметка прави предложението. Друг път един романтичен съпруг поднася изненада с балон за кръглата годишнина на съпругата си.

С Божията ръка от манастира до Манастирище със 100 км/ч

За щастие Орлина няма случка, при която сърцето й да е било свито, а умът - блокирал от страх. Но винаги ще я съпътства спомена за един вълнуващ и драматичен полет. Веднъж, заедно с приятеля й Иван Трифонов, решават да летят от Рилския манастир. При западен фронт до Варна или Бургас - за около шест часа. "Божа работа", казва Орлина. Но времето се разваля. Напук на облаците сглобяват балона, който десетина души удържат, за да не отлети към скалата край манастира. В усмиряването на аеростата се включва и един свещеник в расо. От благоевградска телевизия идват, за да документират събитието. Докато се подготвят от РВД (Ръководство въздушно движение) не им дават разрешение за излитане - предупреждават ги за лошото време. Като по чудо облаците се разреждат и един слънчев лъч огрява коша. В този момент кръстосват погледи с Иван и си казват: "Тръгваме".
На 3 хиляди метра под тях се стеле плътна бяла пелена. Връх Мусала прилича на малко, изгубено островче. Орлина и Иван все пак са спокойни - имат гориво за 6 часа и при западен вятър след един час ще бъдат над Тракийската низина. "А после - накъдето Господ е рекъл", припомня си Орлина. От РВД-София обаче ги съветват да кацнат при първа възможност заради разразила се буря. Иван гледа картата - пътуват на юг. Според Орлина и компаса й - са завили на север. Двамата приключенци не могат да се снижат, защото непрогледната пелена скрива всичко - планински склонове, гори, препятствия. На 4 км в небето двамата са като в тунел - от РВД съобщават, че долната граница на облаците е 300 м, а горната 6 км! И все пак виждат едно малко връхче и започват да се оглеждат за Искърското дефиле, защото там винаги има низходящо течение. С негова помощ и, както казва Иван, като че ли Божията ръка ги хваща и ги превежда през облаците.
На петдесетина метра от земята излизат от облаците и виждат коларски път. Кацат край него и Иван тръгва да търси овчар, който видял на един баир. Докато Орлина се обади да каже, че са кацнали, спътникът й разбира, че са на гърба на Витоша - Железница... в местността Манастирище. Равносметката е малко шокираща - маршрутът от 100 км са изминали за 1 час на височина 4000 метра.

При безветрие и само на пет водки

Пловдив е труден за летене град заради река Марица и тепетата, между които има много интересни, но опасни въздушни течения. Там Орлина набира опит, благодарение на който се представя отлично на световни състезания.
Един път обаче Орлина излита на свободен полет от района на панаира, за да прелети над него и да финишира извън града по нивите. Обстановката се усложнява допълнително от зелено островче в Марица, което създава термика. Един час стои над него, а на всичкото отгоре е и пълно безветрие. След няколко часа започва да свършва горивото, а тя и спътникът й са над жп гарата. Над тези хиляди волтове виждат автогара - без жици и автобуси, но не могат да стигнат до нея. От другата страна пък ги "чакат" два стадиона, но без вятър се прощават и с това идеално място за кацане. Полека се изтеглят и лавирайки отиват към Альоша, а оттам към Коматевския възел. От него тръгва квартал, където могат да се снишат на двупосочна улица с тревна площ. Колите спират, "дебнат" ги полицейска кола и линейка. Течението ги тласка към двуетажна къща. Събират се хора, а Орлина някак успява да сниши балона. Теченията ги запращат към къща с ниска ограда, малко дворче и балкон. Орлина предупреждава насъбралите се зрители да се приберат, но безуспешно. С последните изпарения успява да повдигне за малко балона и се връща на улицата. Пуска лентово въже и маха на един човек да го хване. Дава му инструкции как да тегли аеростата и той се справя безгрешно. "Спасителят" им видял техните неволи от близката кръчма и решил да помогне. "Ама да не мислите, че много съм пил - само пет водки", разсмива ги той.


РАЗХОДИ ПО ЗАПАДЕН СТАНДАРТ, ПРИХОДИ - ПО НАШЕНСКИ


Лиценз за пилот на балон (пилот балонист) може да се получи в много държави. Но дали сте избрали да се обучите някъде в чужбина или при Орлина - удоволствието няма да ви излезе евтино - около 10 хил. лева. Желаещите са предимно млади - ученици и студенти, но те попадат в една финансово нестабилна социална категория. Според Орлина има носталгия по отминалото време, когато държавата е предлагала подкрепа - плащала е за обучението на младите въздухоплаватели в аероклубовете. Те са се издържали от ОСО (Организация за съдействие на отбраната), която днес не съществува.
Орлина признава, че балонният спорт е скъпо удоволствие, но не по-скъпо от състезателните коне например, състезателните автомобили или яхтите. "Щом има хора, които си купуват яхти за няколко милиона, защо да не си купят един балон за 100 хиляди лева и да се обучат за 10 хиляди лева?", чуди се Орлина.

БЕЗ СПИРАЧКА И СКОРОСТОМЕР


Единият от начините за придвижване с аеростат е т.нар. привързан балон, който се издига на височина 50-60 метра. При него се усеща свободния полет до момента, в който се опънат въжетата.
На свободен полет се лети, но не по схемата от точка А до точка Б, защото в повечето случаи балонистите нито знаят откъде точно ще стартират, нито докъде ще стигнат. Полетът (или хоризонталното придвижване) зависи от посоката и скоростта на вятъра. Вертикално балонът се контролира от пилота. Не може да се лети при много силен вятър, а при привързан балон - трябва да е още по-тихо, защото аеростатът среща съпротивление - балонът се стреми да излети, а въжетата го дърпат надолу.
Понякога при полетите за обиколка на земното кълбо се използват т.нар. струйни течения със скорост между 700-800 км/ч на височина около 10 000 метра, а балонът е в покой спрямо околния въздух. Тогава се използват МИКС балони - смесени газови и топловъздушни. Стартът и кацането трябва да бъде при нормални условия и вятър не по-силен от 8 м/сек.
И тъй като при свободния полет се тръгва със скоростта на вятъра (тоест балонът е в покой спрямо околния въздух), сред бордните уреди няма скоростомер. Всичко е въпрос на опит и усет. Когато гледаш борда на коша и линията на хоризонта, ти усещаш дали се движиш, обяснява Орлина. Ако се създаде вятър, който да усещаш в лице, това вече са термични ветрове. При това положение е по-добре да се търси място за кацане. На състезания обаче се дават определени цели, тогава проличава умението на пилота да използва въздушните течения на различни височини. Пилотите "четат" по облаците, които вървят в различни посоки и са на различни нива.
Разликата, която много хора не правят, е между типовете балони. Едните са топловъздушни, като аеростатите на Орлина. Те са и по-разпространени, защото обслужването е по-лесно. Това са балони с по-топъл въздух, който като се разреди, олеква и се издига. Подемната сила се създава от разлика в температурата на околния въздух и този, който е в балона. Въздухът в балона се загрява с газова горелка. Този тип балони са конструирани преди близо 230 г. от братята Монголфие. Първият полет е осъществен на 21 ноември 1783 г. от Пилатр дьо Розие - пилот, и маркиз д'Арлан, който трябвало да бъде и огняр. Само десет дни по-късно - на 1 декември същата година, Жак Шарлие конструира и лети с първия газов балон, изпълнен с водород. Затова и топловъздушните аеростати се наричат още монголфиери, а газовите (пълни с газ по-лек от въздуха - в началото с водород, а по-късно с хелий) - шарлиери. Освен това има и стратосферни балони, които стигат до много големи височини.


НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО


Вече почти 230 г. почти нищо не е променено в конструкцията - тръстиков кош, горелка (начин да се загрява въздуха) и купол. Торбичките с пясък (баласт) са запазена марка на газовите балони. При топловъздушните ролята на спирачка играе изпускането на въздуха през специална клапа на върха на купола. Топловъздушният балон се управлява вертикално като се загрява повече или се охлажда. По правило клапата трябва да стои отворена най-много 2 секунди, защото има опасност да излезе целият топъл въздух и в такава критична ситуация балонът се свива като чорап и пада като камък.
Със своя балон Орлина е достигала 4-5 хиляди метра височина. Над 5000 м по инструкции трябва да се носят кислородни маски. Това е важно при височинни полети. Над 300 метра по инструкции е задължително да има и парашут.
В балона има комбиниран уред - вариометър, висотомер (отчитащ височината спрямо старта) и барометър - индикатор за атмосферното налягане, спрямо което пилотът може да изчисли на каква височина се намира в момента на въздухоплаването. Неотменна част от балонния инструментариум са още термометърът (измерващ температурата - вътре в балона и на околния въздух), радиостанцията (работеща на авиационни честоти) и транспондерът, за да могат да хващат балона на локатора, така че от РВД да могат да я виждат при каквото и да било премеждие.

ХАНГАР КОЛКОТО ЕДИН ЧУВАЛ


Куполът на балона се събира в един чувал с приблизителен размер 1 куб. м или едно пале. В коша на балона обикновено се слага куполът, а самият той се събира в една торба. Вентилаторът (за надухване на студения въздух в началото) и горелката (колкото половина маса) се побират в едно малко ремарке или микробус. Отделно се съхраняват газовите бутилки и уредите.
Амортизацията на балона е и причината аеростатите да се възприемат като скъпо хоби. Ако за 60 часа теория на един курсист трябват 300 лева, то за поне 16 часа нальот на всеки курсист сумата скача неимоверно. Реалната цена на едночасов полет е около 900-1000 лева. Цената скача от големия разход на гориво, заплащане на екипаж от 4-5 човека и др. Но най-голямото перо си остава амортизацията -  около 200 лв. на час полетно време. Последният балон на Орлина, струващ 100 хил. лева, по ръководство за летателна експлоатация и инструкции от производителя, има ресурс 300 часа или 5 години. Този срок често настъпва по-рано. От голямо значение е и как се съхранява балонът и дали по време на полет се щади. Така може да бъде даден допълнителен летателен ресурс от 100 часа или 1 година.
Орлина сама ремонтира балоните си. Научила се е с точни инструкции как се прави. При по-тежки повреди трябва да ги праща на производителя или на лицензиран техник, но засега не се е налагало. За балоните не е важно толкова как се скатават, за разлика от парашутите. Въпросът е да се пазят при кацане от клони и стъбла.

ГЕРБ съгласни с левицата за отлагане на скъпия ток

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 218

Синдикатите са против промени в механизма за минималната заплата

автор:Дума

visibility 159

/ брой: 218

Средната заплата в София е 3128 лв., а в Смолян - под 1600 лв.

автор:Дума

visibility 160

/ брой: 218

Не се поддавам на натиск, без значение откъде идва

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 218

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 146

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 149

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 137

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 172

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ