България и Румъния са подготвени за Шенген

На този етап България и Румъния са показали, че са достатъчно подготвени да предлагат изискванията за присъединяване към Шенгенското пространство. Това стана ясно преди време от проекта за доклад на португалския евродепутат Карлош Коелю, който дава позитивно становище за членството на България и Румъния. Комисията на Европейския парламент за човешки права, правосъдие и вътрешна сигурност разгледа доклада за приемането на двете държави в Шенгенското пространство. Представители на Народното събрание от България разговаряха с наши колеги евродепутати за перспективите пред членството на двете страни. Сред присъстващите бяха Моника Панайотова, Доброслав Димитров, Меглена Плугчиева, Джевдет Чакъров, Венцислав Лаков и Димитър Чукарски, евродепутатите от ГЕРБ Андрей Ковачев и Илияна Иванова, Илияна Йотова от Групата на социалистите и демократите, представители на Либералния алианс и независими. Във втората част от дискусията участваха и докладчиците за България и Румъния, както и евродепутати от Унгария и Германия. В доклада на Карлуш Коелю е добавен и нов текст, в който се посочва, че България трябва да приеме "специален пакет" от придружаващи мерки във връзка с рисковете от засилване на емиграционните потоци на сухопътната граница между България, Турция и Гърция. По този повод са и съмненията, че се поставят

нови критерии, извън вече установените

по шенгенските проверки.
Този текст не трябва да се допуска най-малкото поради две причини, беше мнението на депутата от Групата на социалистите и демократите Илияна Йотова. Според нея не е оправдано да съществува подобно изискване само по отношение на България, след като проблемите в други страни, които вече са членове на Шенген, са много по-големи във връзка с миграционните процеси от Северна Африка. Освен това българският евродепутат подчерта, че не може да се създават текстове за всеки отделен случай в Европа. Необходимо е общо законодателство и система от правила за всички държави членки на ЕС, бе нейното мнение. Тя заяви, че приема основния извод, че България и Румъния са изпълнили критериите за членство в Шенгенското пространство. По време на обсъждането на въпроса в Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред в ЕП тя изрази притеснението си, че докладът за  приемането на България и Румъния в Шенген е свързан с друг доклад, който се разглежда в момента в Европарламента - "Нов механизъм за оценка на прилагането на достиженията по правото на Шенген". Много държави членки на зоната за свободно движение не спазват изискваните стандарти и поради тази причина институциите на ЕС искат да създадат по-строги правила, които да важат за всички. Въпреки това по никакъв начин

не бива да се смесват двата механизма

и да се търси основание за ново забавяне на приемането на двете страни, категоричен беше българският евродепутат. Трябва да се пресекат всякакви опити да бъдат въвеждани допълнителни критерии, които не са прилагани при предишните разширения, повтори тя аргумента си. По думите й невъзможността на някои държави да се справят с емигрантската вълна от Африка и бедственото положение в някои европейски страни ще засили скептицизма и ще повлияе на решенията на някои държави членки да отложат за в бъдеще приемането на двете страни. Има опасения и заради факта, че в момента ЕК  е предложила нов механизъм за оценка на изпълнението на Шенгенското право за всички страни от ЕС и някои са склонни да поставят новото разширение на Шенген  в зависимост от приемането на този механизъм.
По отношение на "специалния пакет" Карлуш Коельо увери, че по никакъв начин това няма да е допълнително изискване за България, а тези "придружаващи мерки", ще се прилагат за всеки отделен случай, когато е необходимо справяне с възникнала конкретна ситуация. Според предварителна програма на Европарламента се очаква докладът за Румъния и България да бъде гласуван на страсбургската сесия на ЕП през юни, като ще бъде последван от решение на Съвета веднага след това.
Докладчикът Коельо заяви, че е

останал изключително доволен

от нивото на сигурност, което се прилага на българските граници и че някои от тях като например морската са много по-добре защитени в България, отколкото в някои други по-стари държави членки на ЕС. Той е на мнение, че последните два доклада за сухопътната граница ще бъдат приети от работната група за оценка на Шенген в началото на май. Това бе потвърдено и от представители на Унгарското председателство. Въпреки това, все още съществуват проблеми за двете страни в Европейския съвет, тъй като има държави като Франция, които все още имат резерви по отношение отварянето на границите си за България и Румъния.  Очаква се докладът да бъде приет първо в Европарламента, което би било силно послание до лидерите на държавите, които се опитват да блокират влизането на двете държави в Шенгенската зона и ще постави под съмнение техните доводи.
С изказвания представители на ЕП подкрепиха влизането на България и Румъния в Шенген. Освен това бе отбелязано, че двете държави имат по-малко недостатъци от много други страни, присъединили се при разширяването от 2007 година. Това потвърждава опасенията на евродепутатите, че резервите на Съвета са по-скоро на политическо ниво, отколкото на техническо. Саймън Бусутил от ЕНП (Малта) заяви, че критериите за приемане в Шенген трябва да се спазват и че ако България и Румъния са постигнали изискваните стандарти, те са добре дошли в зоната.