15 Ноември 2024петък05:24 ч.

За какво и как пишем

/ брой: 49

автор:Панчо Панчев

visibility 1276

Навярно знаете, драги читатели, онзи стар виц за писателя чукча, който, след като не могъл да отговори на елементарен литературен въпрос, опитал да се оправдае с думите, че е писател, а не читател. Нещо подобно съм и аз - пиша във вестниците, но не бих могъл да се похваля, че редовно ги разлиствам. В това отношение най-пренебрегвани от мен са жълтите издания. Впрочем, повече или по-малко жълта боя има вече (през последните години) в почти всички наши вестници. Това си го обяснявам с присъщата на демокрацията (особено когато нещо й куца като на нашата) пазарна икономика. Става дума за търсенето и предлагането. За съжаление голяма част от нашия народ, намалил (според статистиката) доста грамотността и културата си, предпочита да види на сцената или на екрана (голям и малък) простотийки, гарнирани с известна доза откровен цинизъм...
Защо ви ги разправям тия работи? Защото онзи ден си купих един всекидневник (не казвам кой, за да не му правя добра или лоша реклама) и там прочетох заглавия като следното "30 жалби срещу директорка, ругаела като хамалин". Или "Спират псувните в под прикритие". Става дума за телевизионния сериал.
Въпросната директорка не е ръководителка на заведение за поддържане чистотата в града, а на варненско училище. В сигнала за нейното поведение се казвало, че "управлява като селски чорбаджия, ругае като хамалин подчинените си и ги заплашва с уволнения". Училищното настоятелство излязло с апел за своевременна реакция на отговорните институции и прозрачна позиция на отговорните институции при решаване на спора, тъй като създалата се ситуация уронва престижа на училището и пречи на работата му. Доколко това е съвсем вярно, тепърва ще се изяснява, но, представете си, че вашето дете или внуче учи в това училище!
Но бързам да ви зарадвам, че през последните десетина дни имах три срещи с малчугани от столични училища (дори едната беше в деня, в който пиша тези редове) и съм с отлични впечатления от учителките и учителя (той беше единствен в трите училища). А училищата - не помня нито на кого са кръстени, нито номерата им, бяха: едно на моята улица "Чехов", друго зад хотел "Плиска" и третото чак в квартал "Надежда". Истинско удоволствие беше за мен, не за първи път разбира се, да общувам с толкова будна и любознателна "публика" на моите стихове, гатанки и всичко, което рецитирам, чета или разказвам...
Във втората, цитирана вече от мен, статийка (за псувните в сериала "Под прикритие") четем: "Цензурирането се наложи, след като няколко пъти будни зрители се оплакаха на Съвета за електронни медии от мръсните думи в "Под прикритие" и секс- сцените. СЕМ реши да не глобява продукцията. Но БНТ решили да не провокират съвестните граждани с неприличните фрази и наложили тяхното цензуриране... Това се наложило, след като рапъри дали интервю за медията, в което използвали предимно псувни. От ръководството на тв канала решили да не всяват смут сред зрителите и замаскирали цинизмите със звуков сигнал." Моля от името на журналистката, написала дописката, че в текста й е употребен три пъти в няколко реда глаголът "реши"!
Преди време бях писал в една статия, че на театралните сцени се псува повече отколкото на сточна гара. Тези ми критични, но благонамерени, думи останаха глас в пустиня. Бях се изказал някъде и че публиката не само не се възмущава на тези изречени от свято място като сцената сквернословия, но им и се радва. Иска те да се употребяват по-често, да се намали до минимум разликата между речника на сцената и този на Сточна гара... По-горе споменах вече за търсенето и предлагането. Не беше ли по-правилно не артистите (в широкия смисъл на тази дума) да слизат до равнището на Сточна гара, а да се стремят да вдигнат, да повишат това равнище. А за да не бъда упрекнат, че правя забележка само на театралите, длъжен съм да отбележа, че в много пиеси и други книги авторите им (и когато са писатели) слизат до хамалския лаф-моабет и употребяват цинизмите и псувните като "Добър ден!".
Друга голяма тема за медиите е степенуването на важни и неважни събития, с които ни занимават. Ще дам само един пример от същия вестник - информация, по-точно статийка, за това, че симпатичният актьор, изявяващ се и като режисьор, Влади Въргала, бил глобен за това, че правил снимки за сериала си в пещерите Проходна и Свирчовица. И други медии коментираха този "важен" факт. А отделно внимание изискват темите, които ни предлагат предавания като това на водещата Гала.
 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ