Възпоминание за видния котленец

Захарий Стоянов, бунтарят, летописецът и книжовникът, още преди повече от 130 години го е казал: "Възпоминанията за великите мъже поддържат духа на народите." И точно това твърде тривиално, малко позабравено, но много силно мото, поставя в началото на великолепната си книга "Генерал-майор Иван Кишелски - будител и воин" авторката Кирилка Стойнова. И ни представя насладата, гордостта и гиздостта да научим още много уж знайни подробности и важности за живота и стореното от този голям котленец. Което си е чиста история, поднесена ни художествено, с факти и много финес.
Поне за читателите на ДУМА генерал Иван Кишелски не е непознато име. Но какво може да се каже дори в една или две вестникарски страници. Особено за всеобхватната личност на приятеля на Раковски, предтечата на Левски, Ботев, Каравелов... Тези думи са чиста истина. И всеки, разгърнал тази книга за генерал Кишелски, ще се убеди сам. Естествено, единствено благодарение на труда на авторката. А тя черно на бяло ни показва как написаното от Иван Кишелски сетне е повтаряно и преповтаряно от следовниците му.
За Санстефанска България и за разпарчетосването й след Берлинския конгрес всички знаем. Но ще каже ли някой кой и как определя границите на лелеяната и несбъднала се България според подписания на 19 февруари 1878 г. договор между Русия и Турция? И това е дело на котленеца генерал Кишелски. Негово прозрение е, че въоръженият сблъсък между Русия и Турция, колкото и император Александър тт да се стреми да го избегне, предстои. След което ще е необходимо да се определят и етническите граници на освободена България. И още на 11 октомври 1876 г. праща в Одеското българско настоятелство телеграма със запитване "какви са етническите граници на България в пределите на Османската империя". Два дена по-късно му е съобщено "какво е решила през 1869 г. българската комисия по повод уреждане на църковния въпрос". В писмо до "Ваше превъзходителство Иван Кирович..." границите са описани точно... каквито ги знаем от тримесечната радост на всички българи.
Прави чест на котленката доц. д-р инж. Кирилка Стойнова за труда, майсторлъка, съвестността, издирвателството, всеотдайността й да разкаже и покаже с архивни факти и документи своя съгражданин и виден котленец генерал Иван Кишелски - първия българин, достигнал до чин генерал в руската армия. Той е и автор на първата българска военна книга с пределно откровеното заглавие "Ръководство за успешен бой с турците", издадена в Букурещ, с дата на предговора 20 февруари 1876 г. И пак тя, Кирилка Стойнова, ни информира, че през 2009 г. Римма Бицаева-Стоянова издава първата биографична книга за генерал-майор Иван Кишелски на руски език, когото още в заглавието на книгата нарича "един от най-достойните български патриоти". А като "използвана литература" авторката ни затрупва с повече от 170 заглавия. Още една изключително ценна податка.
Изкушен съм да споделя още факти. Иван Кишелски е отговорникът и организаторът на легията в Белград, съперник на генерал Черняев в Сръбско-турската война от 1876 г., личен познат с военния министър на Русия генерал Милютин, пръв помощник на генерал Фадеев в организирането на Опълчението и гласен за негов началник...
Той е първият губернатор на Варна и на Видин, деец на славянските комитети, пръв помощник на княз Черкаски при създаване на българска администрация в освободените от армията територии... В доклад до военния министър Д.А. Милютин от 8 октомври 1876 г. в Ялта той му пише: "Като заддунавски българин аз служа на Русия, на своята втора по дух и кръв родина вече 20 години, но заедно с това толкова години аз работя и в полза на свободата на своята първа родина - България!" Да не щеш тази книга да има край.