Тука има инфо, тука няма...

Юлия КУЛИНСКА 

Всички знаем за оная игра "Тука има, тука няма", която продължава да забавлява любопитните на пазара. Макар на пръв поглед тя да изглежда като въпрос на сръчност или късмет, крайната цел е да се излъже противникът. Майсторлъкът обаче е в отклоняване на вниманието и прилагането на номерца. Губещ винаги е зрителят, колкото и да е внимателен. 

ГЕРБ често обичат да развъртат играта за сметка на целия български народ. С мнимото оправдание "да има дебати" деветима депутати от ГЕРБ - СДС внесоха предложения за промени в Закона за достъп до обществена информация. С тях на практика те го обезсмислят. Целта е да се обвие с гъста мъгла как се харчат публичните средства и максимално да се затруднят журналистите в намирането на данни.

С измененията всеки, който иска достъп до обществена информация, трябва да се идентифицира и с ЕГН, както и да  да доказва правен интерес или "членство в местна общност", за да получи търсената информация. Предвижда се също първичната счетоводна документация да не се смята за обществена информация. Това означава да 

потънат всички документи 

за плащания на публични средства, както и от европейски фондове. А събирането на лични данни без законово основание и без цел противоречи и на европейския регламент GDPR, и на Конституцията.

Предложенията са внесени между първо и второ четене на разглеждането на проект на Министерския съвет, с който цели да бъде въведена директива на ЕС от 2019 г. за отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор.

Така де, колко удобно! Тука има инфо, тука няма...Градеш си на воля и никой няма да узнае. Запазената марка на ГЕРБ е, нали? 

ГЕРБ оправдаха безумната си идея

 с Националното сдружение на общините. Формалниите мотиви са оплаквания на кметове, че през първата година на пандемията общините са имали твърде много заявление за достъп до информация. Ръстът на искания се дължеше на факта, че хората бяха затворени по домовете и нямаше как да добият информацията по друг начин. През 2022 година броят на исканията рязко спада. По-късно обаче стана ясно, че последното проучване на "Програма достъп до информация" за активната прозрачност на институциите показа, че местната власт няма такива проблеми, а воплите били от адвокати, които се опитавали да изкрънкат хонарарчета от подаването на заявления.

Всъщност от ГЕРБ много бързо се усетиха за гафа и се опитаха да се измъкнат от него като намекнаха, че може и да се откажат от безумното си предложение.

Още повече, че и коалиционните им партньори от ПП-ДБ размахаха пръст на вносителите да оттеглят проектозакона си. Те обаче се сопнаха, че това няма как да стане, защото в  парламентарния правилник нямало такава процедура. Наблюдателните читатели обаче сигурно са забелазали, че под идеята са положили подписите си световно неизвестни депутати, които сигурно ще октанат в искторията само с този си подпис - Стефан Мирев, Ралица Ангелова, Марин Маринов, Красимир Събев, Георги Кръстев, Евгения Алексиева и Бранимир Балачев. И за цвят - Анна Александрова и Любен Дилов-син. 

Може би управляващите се уплашиха от сентенцията на безнесмена Натан Ротшилд,че  

който владее информацията, той владее и света.

По всяка вероятност срамният законопроект наистина няма да види бял свят. Но той изпраща тревожни послания към обществото. Предложенията на гербаджиите означават на практика прекратяване на борба с корупцията и опъване на глям чадър наз злоупотребите. Защото журналисти няма да могат да искат инфармация за свое разследване за работата на общинския съвет в град, в който не живеят. Звучи зловещо, нали...!? 

Предложението на ГЕРБ реално означава заличаване на Закон за достъп до обществена информация и България да стане единствената европейска държава, която няма закон, който отговаря на международните стандарти.

Подчинените на Бойко Борисов явно не знаят, че състоянието на достъпа до информация е част от докладите на ЕК за върховенството на закона. Затова и проблемът, който ГЕРБ са напът да създадат, няма как да остане скрит. Опасността да бъде стартирана наказателна процедура срещу страната ни е съвсем реална, защато за проблема е сезирана зам.-председателката на ЕК Вера Йоурова, в чийто ресор е свободата на медиите.

"Репортери без граници": Не вредете на "измъчената от корупция страна"

Международната журналистическа организация "Репортери без граници" призова българския парламент да отхвърли предложенията на ГЕРБ, които ще доведат до практическо блокиране на достъпа на гражданите до публична информация.

"Новото българско правителство обеща да спазва "принципите на върховенството на закона, ефективност, прозрачност, и устойчивост на корупция". Въпреки това, едва дошло на власт в тази измъчена от корупция страна, новото мнозинство е напът да подкопае същите тези ценности, атакувайки правото на информация", се казва в позицията на организацията. От там припомнят, че поправките са внесени от девет депутати от партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов и се солидаризира напълно с оценките на българската организация "Програма достъп до информация".

"След две години бездействие на българската държава по отношение на свободата на пресата, очакванията са големи. Но правителството на Николай Денков рискува да пропусне посрещането им, което е важно за българските граждани", предупреждават журналистите.

ОТ "Репортери без граница" подчертават, че българския Закон за достъп до обществена информация, който е приет преди повече от 20 години, е един от най-добрите в света.

Приемането на тези предложения ще доведе до изтриване на цялата съдебна практика по Закона за достъп до обществена информация и ще вкара хора в дълги обяснения защо настояват администрацията да им отговаря, предупреждават от организацията.

12 000 са поискали достъп до обществена информация за година 

12 000 души искат достъп до обществена информация, отчитат в доклада си от "Програма достъп до инормация". Положителна тенденция е все повече институции активно да публикуват необходимите по Закон Ц 90 през 2023 г. срещу 84 през 2022 г., поясни Гергана Жулева, председател на УС на програмата. По думите й леко се увеличава броят на специално създадените на страниците секции за достъп до информация на гражданите - от 61% през 2022 г. на 65% през 2023 г.

Предложението за въвеждане на изискване да бъде посочван от заявителя неговия ЕГН е в нарушение на международните стандарти и правото на ЕС, подчертават от "Пограма достъп до информация". Това е непропорционално и неоснователно събиране на лични данни, още повече, че Конституцията регламентира, че "всеки има право да търси, получава и разпространява информация". 

Затварянето на достъпа до счетоводни документи пък може да бъде квалифицирано единствено като опит за въвеждане на непрозрачност, неотчетност, предпоставки за корупция и нередности в разходването на публични средства.

Задължението на държавните органи да предоставят достъп до информация. Съвсем нормално е заявителите да търсят данни за разходи на публични средства - бюджетите наа общините, на държавата, на ДОО и НЗОК, на средства от програми и фондове на ЕС. Тази информация е обявена за обществена по силата на изрични разпоредби на Закона за достъп до информация.. Опитът да бъде извадена тя от закона е опит за въвеждане на епрозрачност, неотчетност, предпоставки за корупция и нередности в разходването на публични средства.