Свободната журналистика прибягва и до свободата на мълчанието

У нас мнозина продължават да възприемат американската телевизия Си Ен Ен като мостра на свободната журналистика, на демокрацията и изобщо на цивилизационните ценности. През 90-те години тя не слизаше от телевизиите в международните редакции на медиите, беше се превърнала едва ли не в най-важния телевизионен източник на новини. Ако се окажеше, че не си взел новината на деня от Си Ен Ен, направо си неспасяем случай. Каквото избълваше Си Ен Ен, то не се оспорваше, а пък да те покажат по нея или да попаднеш на работа там, направо си беше върхът на сладоледа.
Сега вече не е съвсем така, но тази медия няма как да не я асоциираш с американската и западната журналистика.

Те са двете страни на една и също монета

А сега да видим как тя работи със свободата на словото в един конкретен случай. На 26 април в централата на Организацията за забрана на химическото оръжие (ОЗХО) Русия и Сирия свикаха пресконференция с участието на 17 жители на сирийската град Дума, които опровергаха версията на Запада за химическата атака в града на 7 април, когато били загинали най-малко 40 мирни жители по западни оценки. Ще припомня само, че целият Запад обвини Дамаск за тази "атака", а този случай бе използван като претекст за ракетните удари на САЩ, Великобритания и Франция срещу Сирия. Случаят даде повод да се заговори и за пряк конфликт с Русия и едва ли не за трета световна война, ако Москва беше отвърнала на удара срещу своя съюзник. В Дума бе изпратен и екип на ОЗХО, за да проучи имало ли е атака с забранените иначе химически оръжия.
И така, какво се случи и какво бе казано на пресконференцията в холандската столица Хага. "Те взеха моите деца и ги отведоха в отделението за бърза помощ и започнаха да ги поливат с вода. Отначало нищо не ни обясниха. А след това научихме, че това е било лъжа.

Не видяхме никакви симптоми на отравяне,

цялото семейство е в добро състояние", това каза бащата на момчето Хасан Диаб, което също бе застанало пред журналистите. Точно кадрите от видеото, при които Диаб бе обливан с вода от маркучи, "бомбардираха" зрителите по света с внушението за извършена химическа атака.
Според лекаря от местната болница Халил ал Джейш на 7 април не е имало никакви симптоми за въздействие на химическо оръжие върху пациентите в градската болница. "При нас постъпваха болни с признаци на задушаване, около 15 души. Те се бяха нагълтали с дим и прах, нямаше никакви други симптоми. Това стана от бомбардировките на сградите наоколо", каза медикът. Симптомите били с лека и средна тежест. След това дошъл представител на "Белите каски" и започнал да вика за извършена химическа атака. "Непознати хора създаваха хаос, поливаха хората с вода", отбеляза лекарят. Той подчерта, че не е имало смъртни случаи, а след няколко часа всички хора със симптоми на задушаване, били пуснати да се прибират по домовете си. "Дойдохме тук, за да информираме света какво наистина се случи в Дума, а не как е изглеждало на видеото", каза в заключение медикът.
Администраторът на болницата Ахмад Хашуа: "Около седем вечерта аз бях пред входа на отделението за бърза помощ. Влезе човек с дете и започна да вика за химическо оръжие. След като той влезе и започна да вика, настана суматоха, хората се паникьосаха. Честно ви казвам, хората имаха проблеми с дишането, но такива хора идваха през целия ден", поясни той.
И, така на 7 април в Дума не е имало химическа атака, а проблемите с дишането са били предизвикани от дима на бомбардировките и прахта на лежащите в руини сгради. Светата истина излезе от устата не на светци, а на простосмъртни очевидци. А обиколилото света видео на организацията "Белите каски" са оказа скалъпена лъжа. И поредната й издънка в Сирия.
Всички знаем, че Си Ен Ен бе и e телевизията, която неведнъж първа се появяваше на "терен" (както е модно сега да се казва) - терористичен акт, убийство, природно бедствие, военен конфликт, оставка, избори. От Хага обаче медията не само че не предаде първа, ами нищо не предаде.

За тази телевизия нямаше такова събитие

Изписвам Doumа в търсачката на сайта й (така се изписва на английски името на града)  и нито дума за пресконференцията. Последната новина е от 3 май: "Експертите искат да ексхумират предполагаеми жертви на химически атаки в Сирия". В нея дори не се споменава пресконференцията, като ли за свидетелствата на сирийските й участници. Предишната пък новина е от 22 април, тоест отпреди събитието и в нея се съобщаваше за предупрежденията от страна на Иран, ако САЩ напуснат ядреното споразумение на Запада с тази страна.
Пускам и търсачка на името на момчето DIAB и при нея излезе репортаж от април 2017 г. за инцидента с химическата атака в Хан Шейхун, който също изглеждаше като скалъпен от враговете на сирийския президент Башар Асад. Диаб пък се оказа съименик на момчето от пресконференцията, на когото медията се позовава за тогавашния си репортаж.
Пускам и търсачки през news.google или newsnow - пак нищо.
Впрочем, това поведение на Си Ен Ен едва ли е изненада. За тази телевизия се казва, че е медията на външнополитическото ведомство на САЩ. Нещо като медийния апартамент на Държавния департамент.
След 10 ноември ние се радвахме, че настъпва свободата на словото след годините на тоталитарната цензура и Западът доста умело подгряваше тази наша радост с красиви фрази и послания. И сега в лицето на ЕС дори изкъсо ни следи дали аджеба оставаме верни на тази свобода. А ние, като първолаците на цивилизационния ход, изобщо не вдявахме какво се крие под мантрата "свобода на словото". И защо Западът така ни я набиваше в главите. Сега, толкова години след 10 ноември и по повод примера на Си Ен Ен, излиза ето какво - словото има свободата и да мълчи. А свободата на словото прибяга до хватки на недемократичната журналистика, на противниците от несвободния свят.
Като се замислиш, може би е основателен въпросът откъде накъде свободата ще означава словото само да говори? Мълчанието също е опция, словото е свободно да го избере.
И това се случва не само със Си Ен Ен. Не случайно словото на водещите западни медии прибягва до свободата на мълчанието, когато се касае за успехите на Путин или защо руснаците го харесват. Западното слово свободно си залепва устата с тиксо, за да се скатае от обясненията как и защо се сатанизира руският лидер, страната му, вече и народът му. Демократичното слово прибягва до услугите на пасуването при необходимостта да се обясни защо сирийците си искат Башар Асад или защо "умерената опозиция" е чиста проба тероризъм и екстремизъм. То също много свободно си е глътнало езика, когато трябва да се посочат грешките на еврокрацията спрямо Виктор Орбан.
Свободното слово обаче може не само да мълчи,

но и да изопачава и манипулира

Ето сега, толкова години след 10 ноември, става ясно, че то има тази свобода едва ли не "по рождение". Показателна в това отношение  е  реакцията на родните медии. Да, за разлика от Си Ен Ен те не подминаха пресконференцията в Хага и в този смисъл пипаха по-професионално. Но никоя от тях не цитираше истината, казана от бащата на Хасан Диаб,  от лекарят Халил ал Джейш или администратора Ахмад Хашуа. А именно техните свидетелства бяха ключови. Вместо това обаче медиите ни манипулативно подчертаваха негативните оценки на британски и френски дипломати за разкритията на пресконференция. "ОЗХО не е театър", заяви британският посланик в организацията Питър Уилсън. Френският посланик в ОЗХО Филип Лалио нарече показването на сирийците в Хага "неприличен маскарад". Това си беше чиста проба промиване на мозъците, макар и по-префинено, не така дърварски както при американската медия. Беше си и образец на политическа манипулация, каквато си позволява свободата на словото.
От професионална пък гледна точка това звучи като да излъчиш новина за срутила се сграда, без да кажеш данни за жертви и пострадали, а вместо това да цитираш уплашените жители от съседните сгради или пък да акцентираш върху отцепването на района. Втори път едва ли ще ти дадат да излъчваш от мястото на събитието.
Всички знаем, че преди 10 ноември журналистиката също манипулираше - имаше мълчание по едни аспекти от политиката и обществения живот, и говорено по други аспекти. Излиза, че сходни неща стават и със свободното слово. Дали пък тоталитарното и свободното слово не са замесени от едно и също тесто?