Антология
Поезия
Стихотворения от Иван Странджев
/ брой: 235
От редактора
Скъпи читателю!
В този брой на приложението за литература, изкуство и култура ще се опитаме да разберем поетичната "Граматика на тайната" на Иван Странджев. Ще си спомним и за писателя Петър Бобев, от чиято смърт тази година се навършиха 25 години.
Приятно четене.
ИВАН СТРАНДЖЕВ е роден на 12 май 1953 г. в гр. Пловдив. Учи в СУ "Св. Климент Охридски" до трети курс българска филология, а след това завършва театрална драматургия във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Автор е на над десет книги с поезия, както и на пиеси, поставяни в различни градове на страната. Член е на Съюза на българските писатели. Негови стихове са превеждани на английски, руски, словенски, чешки, немски, унгарски, бурятски, узбекски. Носител на национални награди за поезия и драматургия, сред които и "Христо Смирненски" за 2021 г.
Глас
Ленива тишина
над хълма
тялото си е простряла.
Въздухът на лятото трепти.
Във сенките
бръждят невидими комари -
невероятно съвършенство -
да слушаш музика,
а да не виждаш тялото.
Човек минава през тревата
и пътеката върви след него.
Така четлив и строен е човекът,
защото знае накъде е тръгнал.
Не искам кръстчето на ястреба в небето
да падне върху него,
или ръбът на изкушението
да бъде под нозете му.
Достатъчно е, че пътеката върви след него,
за да запея.
--------------
Тайнство
И не любов,
аз обич мога само да получа:
да бъда жаден
на брега на езеро огромно,
да ходя гладен
във градини с плодове божествени,
с усмивка на лицето
под ударите на съдбата да треперя...
Какво ще ме спаси -
мехурчето прозрачно на глухарче,
залюшкано във синевата,
или пък острието на перо от птица,
разсякло сребърния въздух!
Как пада есента!
Какво остана
от мойто скъпоценно нямане -
годините!
Превърнах се в заможен и безсмислен,
със гърбица от минало
и поглед, нямащ сили
да се пребори със далечината.
А тук е хладно,
вече хладно...
От планината слиза
облаче -
прилича на измислица,
на обичка,
на божия сълза
върху ухото на баира.
---------
Нещата от живота
са изписани със дребни букви
Най-важната от всички битки е изгубена -
денят си тръгва
и припада здрачът.
дошло е време за прелистване
нещата от живота.
Стърчат над олиселите баири далечните тополи -
мачти
на изгубен кораб.
Планината се е потопила в морскосиньо.
Прелитат закъснели риби над вълните от
варовик
и крилете им във призрачните мрежи се
оплитат.
Не пее никой,
никой не е вързан
за мачтите: пътува корабът към залеза -
в морето или над земята.
Нещата от живота са изписани със дребни
букви
и могат да се разчетат единствено
през лупичките сини на капките море
и на дъжда през сълзите солени.
Смъртта е търпелива като Пенелопа,
ще ни изпитва за страха от пътя,
за песента на непознатите
и ще ни дочака.
Пристанището е едно,
и който път да изберем,
ще стигнем до Итака.
--------------
Възхвала на тайната
Измяната на топлите ти устни,
сълзите на извора, потънал
в тревите рижи и свенливи,
далечното ти бъдеще, любима -
като скъсан звук на струна сребърна -
обичам.
Обичам на перцето сняг смъртта,
когато твоят дъх е нежният палач,
и портокаловия здрач под свода
на гърдите ти,
обичам въздуха за теб.
Животът се превръща във живеене,
в умиране - смъртта.
Не казвай даже свойто име!
Не яснотата,
Тайната ще ме спаси в света.
И ти,
любима.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.