Ще се връщаме ли в клоните на дърветата

В една от последните вечери на миналата година гледах по телевизията волейболен мач между националния ни отбор и руския тим "Губерния" от Нижни Новгород. Нашите футболисти отдавна ме отказаха да гледам техния спорт, и то не само между български играчи, а изобщо, защото бабата на Тодор Коруев казва: "Заради наш Илия намразих и свети Илия". Та каквито и виртуозни номера да изпълняват футболистите от "Барцелона" и не само те, вече не се интересувам от футбол. Утешавам се, като гледам тенис и снукър, където няма наши представители и не си троша нервите.
Напоследък волейболът привлече вниманието ми с успехите си, та реших да видя и въпросния мач. Нашите национали най-безславно загубиха (с три на нула) от руснаците, които не бяха национали, и интересно е, че тях ги тренира българин, а нас - италианец. Още по-интересно е, че не успях да се ядосам на загубата, защото през всичкото време нервите ми бяха на предела на скъсването си по друга причина.
Каква? За да подкрепи своите състезатели, публиката не само викаше, в което няма нищо лошо, а оглушително надуваше онези свирки, или подобни на тях, които помним от едно минало световно футболно първенство - в Африка. Мисля, че тези "музикални инструменти" се казваха "вувузели".
И несъзнателно се пренесох на нашите улици и площади, където, недоволни от напълно законно избраното правителство, абстрактно протестиращи хора надуваха подобни свирки и оглушително биеха тъпани. Това бяха главните аргументи на техния протест. Писах вече за това, че понякога един файтон младежи лягаха и се търкаляха по асфалта, но спираха движението на градския транспорт и пречеха на нормалните си съграждани да отидат на работа. На това цитираната вече баба на Тодор Коруев му вика не свобода, а слободия. Заслужава да се отбележи, че с различните инструменти за вдигане на адски шум си служеха не само необразовани младежи, а възрастни господа с вид ако не на професори, то поне на доценти.
По време на световното първенство по футбол в Африка се възмущавах главно наум, за да не бъда обвинен в расизъм. Сега обаче вувузелите се надуват от чисто бели хора, които, общо взето, не знаят какво искат.
Спомних си, че едно време (нарочно не уточнявам кога) беше абсолютно забранено да се използват клаксоните на автомобилите, освен за да се предотврати катастрофа. А мой познат си беше купил стара кола и се опасяваше, че ще го глобят, защото свирката й изобщо не работеше. По ирония на съдбата той беше привикан и глобен точно за това, че е използвал клаксона. Милиционер не беше разбрал точно кой свири в навалицата и записал номера на колата на невинния ми познат.
Не знам да е отпаднал от правилника за движение параграфът за забрана на безпричинната употреба на клаксоните, но кой ти спазва сега закони и разпоредби! Знам, че няма такава забрана в стадионите и спортните зали, и ако началниците ни от Европейския съюз позволят, трябва непременно да се въведе. По няколко причини: за да могат състезателите спокойно да си играят играта, за да не оглушее сега растящото поколение (стига му музиката, която слуша на най-високи децибели) и за да не бъдат влудявани мирни и сравнително нормални запалянковци като мен!
Написах думите "сравнително нормални" и се замислих дали не само онези от спортната зала, а и другите - от улиците и площадите, съзнават, че употребата на свирки и тъпани освен че не постига желания резултат, но е и първосигнален начин на изразяване, неприсъщ на що-годе културни хора, някои дори с образование. Може би пресилвам нещата, но според мен следващото равнище на подобно несъгласие с това или онова е познатото ни, присъщо на други твари, мучене...
Всеки мач, както и гледаният от мен, си има своята интрига, но онази вечер аз често я пренебрегвах и шарех по другите телевизионни канали. При мен канал номер шейсет и шест предава през цялото денонощие музика. Не това, дето сега му викат музика, а истинска, малко по-достъпна за неквалифицирания слушател, често позната му и изпълваща го с положителни емоции.
Винаги около Коледа и Нова година такава музика ни поднасят на празничните си концерти Виенската филхармония и други елитни симфонични състави.
Освен тишината обичам такава музика. А вувузелите и тъпаните трябва да се забранят. Все пак уж сме цивилизовани хора.