15 Ноември 2024петък04:20 ч.

От дума на дума, та в... ДУМА

ПРОДАВАЧ НА НАДЕЖДА

/ брой: 296

автор:Панчо Панчев

visibility 3105

Доволен съм, че ми хрумна да поставя точно това заглавие на съчинението си за режисьора Никола Петков. Още в началото на професионалната си кариера той направи двайсетминутно филмче със същото заглавие по чудесното произведение на Джани Родари и получи за него наградата "Златна роза" на кинофестивала във Варна. Още два пълнометражни игрални филма ("Автостоп" и "Компарсита") и немалко телевизионни постановки закръглят филмовата му дейност. Но истинското призвание на Никола Петков е сцената, театърът...
Според мое скромно изследване няма друг режисьор от неговия ранг, който да е направил постановките на 154 комедии и драми. И то не в самодейни състави и колективи, а на професионални подиуми, в държавните ни театри. Само в Народния театър "Иван Вазов", без да е бил на щат там, неговите постановки са седем. Някои от тях играни по повече от сто пъти. (И то в годините, когато с малки изключения критериите бяха високи.)  Ще ги изредя и седемте: "Милионерът" от Йордан Йовков, "Двубой" от Иван Вазов, "Свекърва" от Антон Страшимиров, "Сватбата на Фигаро" от Бомарше, "Изобретателната влюбена" от Лопе де Вега, "Да си вземем жена от село!" от Уйлям Учерли, "Женитба" от Николай Гогол... Както виждате, близо  половината от тези пиеси са български, а всички са комедии.      
Този факт говори ясно за творческия избор на режисьора, на който той остава верен. Негова постановъчна страст е българската пиеса, па ако може да е и комедия, още по-добре. "Там се чувствам най-уверен - споделя Кольо, - питам паметта си как да го направя това нещо и тя ми отговаря. А не може да ми отговори за нещо чуждоземно, което и тя не знае..."
Никола Петков е поставил на различни сцени, и то добре, всички пиеси на Йордан Йовков, почти всички на Ст.Л. Костов, няколко на Първан Стефанов с Надежда Драгова, а също и творби на Георги Джагаров, Иван Радоев и други български автори, в края на чиято редица ще поставя и себе си с моите "Златна ряпа" в музикалния и "Произшествие" във Видинския театър.
Само режисьор с неговата бройка постановки зад гърба си може да признае, че не всички са блестящи. Той споделя, че спектакълът на една и съща пиеса, под негова режисура, е бил по-добър в провинциален театър, при по-скромни актьорски дарования, отколкото на софийска сцена. Това негово наблюдение доказва, че режисурата е не само занаят, а и магия, вълшебство, което невинаги се подчинява на професионализма и рутината. Но до такива заключения може да стигне само творец със сериозен актив от добри и отлични постановки.
"Успехът на режисьора - споделя Кольо - е въпрос на съчетание между случайности, които работят една за друга, и става онова невидимо нещо, което довежда до желания резултат. Дори прекрасната творческа атмосфера през репетиционния период невинаги довежда до много аплодисменти". А може и тях да ги има, но умният постановчик да си знае, че далеч не точно това е търсил.
Актьорите, работили с Кольо, с най-добро чувство си спомнят за неговите репетиции. Не могат да забравят и малките листчета със забележки и препоръки, които той им връчва отделно. И най-сериозните въпроси той умее да постави като шега, като детска игра и това има чудесни резултат. Единствено чувството му за хумор посивява, когато е назначен за директор на един столичен театър. Интересно и също смешно е неговото оправдание за това. Той казва, че е бил принуден да обслужва длъжността си.
Кои са най-добрите му постановки според самия него? Той отговаря: "Хитрата вдовица" от Карло Голдони - в Добрич, и "Рибарски свади" пак от Голдони - в Стара Загора и Военния театър, "Сватбата на Фигаро" от Бомарше в Народния театър, "Милионерът" от Йордан Йовков - в Сливен,  в Народния театър, "Иванко" от Васил Друмев и "Табакера 18 карата" от Никола Русев - във Военния театър. Не би било в стила на Кольо Петков, ако не спомене и най-слабата си постановка. Това е "Кораб с розови платна" от Борис Априлов в Сатирата...
Трудно е да се изброят в статия като тази всички режисьорски, журналистически, писателски и други прояви на Никола Петков. С удоволствие ще цитирам двете му книги, без да се ангажирам с уточняване на жанра им. Те са "Катерим измислени върхове" и "Изповед на нефтения барон". Би било добре да спомена и някои от неговите открития за голямата сцена като Велко Кънев, Мария Каварджикова, Валентин Ганев...
И понеже тази колонка не може да събере всичко за режисьора Кольо Петков, ще завърша с едно пожелание към колегите му: да търсят във всяка работа своя тема, нещо свое в това, с което се захващат.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ