Припомняне за Константин Иречек

Интересно ми е да знам колко българи, по-точно колко днешни българчета знаят кой е този човек, на когото са кръстени две наши села - Иречеково и Иречек, един връх в Рила и един морски нос на остров Смит в Антарктида. Тук трябва да отворя скоба, за да кажа, че преди да дойде вече четвъртвековната ни "свобода", бяхме по грамотност на второ място след Израел в световната класация. А думата "грамотност" може с известна уговорка да се вземе за синоним на думата "културност". Тя пък от своя страна е много близка до "възпитание" и т.н.
Днес дори вестникарските ни ребуси много изпростяха. Но това е извън сегашната тема. В тези си редове искам да припомня на по-старите и да кажа на младите кой е този Константин Йозеф Иречек, защото улисани в днешните си немалко сложни проблеми и прекалено навъдилите се герои на деня, забравяме за големите радетели на следосвобожденска България и нейното поемане по пътя нагоре.
Един от тях е Иречек. Той е роден във Виена в чешко семейство през 1854 година и е един от чужденците, направили много за нашата млада, възраждаща се след петвековното турско робство родина. Съвсем млад той завършва история с докторат в Карловия университет в Прага и специализира история на славяните. Първата му научна работа е "Книгопис на новобългарската книжнина". По-нататък голяма част от живота му е тясно свързана с нашата история. Автор е на първия академичен труд по история на България, а през 1881 г. е назначен за министър на народното ни просвещение...
Интересно е да се отбележи, че Константин Иречек е вписан в старите книги като чешки историк и български политик.
Един от главните негови помощници при написването на дисертацията му "История на българите" е нашият виден историк Марин Дринов. Въпросната дисертация е публикувана на чешки и немски през 1876 г., на руски - през 1878 г., и претърпява няколко български издания - през 1886, 1888, 1929 години... Този книжовен труд  представлява първа цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 година и Иречек работи по нея до смъртта си...
След завръщането си от България той е професор по всеобща история в Карловия университет в Прага, а по-късно професор по история на славянските народи, главно български и сръбски, във Виенския университет.
Идвайки в България, той разказва в едно свое писмо първите си впечатления с грижа и приятелско чувство за хумор. "България е с население два милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри... Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заровят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни... Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма гореща любов за истината и доброто, няма съгласие..."
Много ми е трудно да не направя печална съпоставка с днешния ден на родината ни. И то да беше само днешният... Чудя се на нахалството на всички онези, които с писания или дела славословят четвъртвековния юбилей на "свободната" ни родина. Свободна от нормален живот на хора, които не бяха принудени да бъркат в кофите за смет, търсейки коричка хляб, свободна от мизерията, мъчеща днес половината българи, жители на една държава, която преди въпросните двайсет и пет години беше между най-заможните в Европа...
Но да продължим редовете си за Константин Иречек! Институтът за исторически изследвания при БАН в сътрудничество със Съюза на учените в България и Нов български университет организира научна конференция с международно участие на тема "Константин Иречек: историк, държавник, общественик, мемоарист" по повод сто и шейсет години от рождението му. Основен доклад на конференцията на тема "Доктор Константин Иречек, България, Българското книжовно дружество, 1878-1884 година" ще изнесе доцент Йорданка Гешева от Института за исторически изследвания при БАН. Доклади ще изнесат и професор Любомира Хавликова от Славянския институт на Чешката академия на науките и доктор Павел Земан от философския факултет на Масариковия университет в Бърно.