Поклон пред българските наборни войници

Днешният военен министър г-н Красимир Каракачанов се докопа до властта и до длъжността, защото обещаваше на хората, че ще върне наборната военна служба. И това е показател за отношението на българите към оплютата "казарма". И отречена по внушения отвън.
Е, г-н минист'ра обеща и велико увеличаване на пенсиите. Но докато там стигнаха до мизерните 200 от обещаните 300 лв., за връщането на редовната военна служба вече дори дума не се обелва.
Забравете! Нищо няма да бъде направено. Само дето бяха излъгани и стари, и млади. Почти преднамерено. Защото точно той и партията му не са отвчера в политиката и в парламента. А ако се проследи назад във времето, да не излезе дори, че е съпричастен. Тук обаче вината е повече на повярвалите! Докога!



Налага се да припомним. До края на социалистическия период в развитието на България според Конституцията от 1971 г.:
"Военната служба е задължителна за всички граждани съгласно закона" - чл.62.
А според предходния чл.61:
"Защитата на Отечеството е върховен дълг и въпрос на чест за всеки гражданин."
В новата Конституция, обнародвана в "Държавен вестник", бр.56 от 13 юли 1991 г., няма нови постановки. Приповтаря се "Защитата на Отечеството... Измяната и предателството..." (чл.59, ал.1). Изпълнението на воинските задължения, условията и редът... се уреждат със закон." (ал.2)
Нищо ново, дори по-объркано и неясно. Както всичко т.нар. демократично.
И започна в милата ни вече не "Народна", а само "Република България" едно "демократизиране", едно "реформиране", едно "приватизиране"..., та "ум да ти зайде"! Всички сме свидетели, с малки изключения, всички си патим от акъла, всичко става пред очите ни, но само ще хроникирам.
Естествено, с всички сили се втурнахме към Европа, олицетворявана от лелеяния Европейски съюз. Обаче оттам освен да закрием "малките реактори" на Атомната електроцентрала и още куп неща, стана ясно, че за да ни приемат, трябва да сме членове на НАТО. Далеч преди това бяхме чули същото от Соломон Паси. Много преди да стане външен министър. Докато развиваше бурна дейност само като шеф на Атлантическия клуб. Едноличен!

Второто четене на четвъртата поправка

Това припомняне, последователно или пообъркано, отдавна ни идва до гуша. И децата в детската градина не искат да ги водят за ръчичка, както нас ни е хванала г-жа САЩ. Разбрахме, че е ставало дума за овладяването на територията ни, не за някакво повишаване на боеспособността й. Българската народна армия преди началото на разгрома й под егидата на САЩ, бе най-мощната в историята й въобще. Иска ли някой да припомним приноса на посланик Пардю и на Соломон Паси за унищожаването на ракетните ни войски!
Но да се върнем на Българската народна армия.
На 26 януари 2007 г. "След 7-часово заседание само с една почивка депутатите стахановски приеха на второ четене четвъртата поправка в Конституцията. Третото последно заседание е на 31 януари. Дотогава могат да се правят предложения само за редакционни промени в приетите текстове... Четвъртият ремонт на Конституцията поставя началото на професионализацията на Българската армия от 1 януари 2008 г. И слага край на наборната военна служба... Въпреки шумните протести при гласуването, поправката събра 190 гласа "за", само 37 "против", трима се въздържаха".
(Цитат от в. "Труд", 21.I.2007 г.)
И като гарнитура: Жена на 30 г. от Шумен шумно, законно, ядно протестира защото не я приемат за войник. А тя силно желае. Това ще стане част от "пейзажа" на наемническата ни армия. Както се вижда, много вода е изтекла от началото на демокрацията, много мътилка се е стекла. Не само носталгия по миналото, но и общо усещане за несигурност е обсебило всеки четвърти. А наемната военна служба става и спасяване от безработицата. Като професионален военнослужещ мога да си представя и да различа идеал от "спасение".
Всъщност, почти всички участници в "реформирането", в професионализирането... на армията са още сред нас и в добра кондиция - политици, държавници, лампазлии послушници... Биха могли да кажат... как бе унищожена толкова мощна армия. Под привидния предлог за професионалност. Как лъжеха, че наборният войник бил по-скъп от кадровия наемник, че малобройната ни армия ще бъде по-силна, че годините в казармата били изгубени...
Божествени идиоти!

НАТО - панацея или палиатив

Наложително е и още едно припомняне в моя поклон пред наборния войник. За него е химна "Велик, велик, велик!..." Защото запасният войник преди това е бил наборен, сетне е ходил на преподготовка и след това - какъвто го знаем от "На нож!" на Ярослав Вешин. Това там, на картината, в никакъв случай не са наемни войници.
Статутът за създаване на Българската армия е утвърден веднага след Освобождението, през април 1878 г., като в нейно ядро се превръща Българското опълчение. Младежите се стичат с ентусиазъм в казармата. И на първия български набор Любен Каравелов посвещава възторжени стихове. А руското командване с братска щедрост дарява на Българската войска безвъзмездно 282 оръдия със 145 000 снаряда, 37 000 пушки, 1597 коня за артилерията и за кавалерията...
Това е началото, такъв е коренът ни. А сега ето и нещо за разведряване.
Седи си значи моята особа по средата на Големия салон на Гарнизонния военен клуб в столицата, рее поглед по таваните, докато на сцената генерал-полковник Васил Зикулов представя поредната си книга, и точно над сцената, на най-централното място съзирам изписана дата: "2.IV.2004". Околовръст има и други дати - 681 г., 3.III.1878 г. ... И докато за повечето от тях се сещах - битките при Ахелой, при Клокотница, разбиването на Самуил... за 2004 г. се затрудних.
До мен бе журналист-историк от военния всекидневник - Васил Димитров. И двамата след доста умуване прозряхме. Да, бе, приети сме в НАТО - изписана е датата редом с най-великите за България събития! Това е сакралната дата за новата ни армия без наборни войници...
А в битността си на началник на управление "Личен състав" в Генералния щаб на Българската армия напористият ген.-майор Любен Пандев "изнася публичните параметри на секретния План 2004. По принцип войската ни трябва да стане изцяло професионална през 2010 г., но според него това ще стане много по-рано... Личното му мнение е, че през 2005 г. ще се наложи парламентът да вземе решение за ускоряване на професионализацията... Към 1.III.2004 г. в армията има 4766 професионални войници. До 2010 г. те трябва да станат 23 291. До края на 2004 г. 21 755 военнослужещи и граждански лица трябва да напуснат..."

Кръст на 127-годишна традиция

Усещате ли бодряшкия тон тук? Осигурени били и необходимите пари за обезщетения. Вероятно под въздействието на подобни твърдения в "стахановството" се включва от ход и правителството. Военен министър по това време е "разбиращият от войска колкото коте от оцет" Веселин Близнаков, "началник на пехотата" - ген.-лейтенант Иван Добрев и "шеф на Генщаба" (какви длъжности само) - ген. Златан Стойков. А вместо от края на декември е решено, не без презумпцията за спестяване на разходи, краят на наборната военна служба да стане 20.ХI.2007 г. И след прочувствени слова и тържествени маршове на 25.ХI. се уволняват последните 2413 наборни войници. Това е третата смяна от набор 1988 г.
Церемонията в столицата се провежда пред Паметника на Незнайния воин, церемонии има и в 13-а бронетанкова бригада в Сливен, Пета шипченска бригада и Учебната база "Хр. Ботев" в Плевен, 68-ма бригада "Специални сили" в Пловдив, и в цялата страна. Всеки войник получава като подарък за спомен личната си бойна униформа и похвална грамота от министъра.
Така е сложен кръст на 127-годишната традиция в България. Началото на задължителната наборна военна служба е поставено през 1880 г. със Закона за вземане на новобранци в Българската войска. Разбира се, винаги е имало и привърженици, и противници, вярващи и еретици на всичко. Но по отношение на армията одобрението винаги е било свръхвсичко. Иначе как щеше да я има България. И още по-вярно, и още по-точно - армията е гарант и огледало на държавата. Жалко е, че най-вече по политически причини, се игнорира особено днес, значението на наборната армия. А тя винаги е била най-добрата инвестиция за държавата. След уволнението си наборният войник става гражданин на държавата, глава на семейство, баща на следващи поколения. А и онова определение като "школа за възмъжаване" не го е измислила стринка ми.
Тъжно е да се наблюдават днешните млади в свободното им време. Особено лете. И не беше ли казармата следващата стъпка, след гимназията, за обучение на младите? Да се учиш да живееш, да работиш, да оцеляваш също е образование. Толкова ли нахалост са давани пари преди!
Когато обещаваше да върне наборната армия, министър Каракачанов не спомена мотивите си. От 1.VII.2017 г. вечната независима Швеция върна задължителната военна служба "заради влошаване на международната ситуация в Европа". Нашите политици твърдят, че България не е заплашена отвън. А аз си спомням "завета" на американеца Алън Дълес, днес наш "приятел":
"Ние ще хвърлим всичко, което имаме... за оклеветяване и оглупяване на хората... Честността, порядъчността ще бъдат осмивани... Простащина и наглост, лъжа и измама, пиянство и наркомания... - всичко това ще култивираме много ловко и незабележимо, ще развращаваме поколение след поколение..."
Дали отпадналите от наборна военна служба не са първите преки адресати? Ще обобщя и завърша с думите на известния наш певец и родолюбец Илия Луков:
"Ако някой ви каже лоши думи за войнишката служба, не му вярвайте. Знаем, този период е труден, но много важен за оформянето на характера... Като войник за пръв път пях на "Пирин фолк" и спечелих наградата на публиката. Служих през 1993 г. като граничар..."