Поезия без поезия

Навярно съм остарял не само на години, а и по вкус, защото много често подредените като стихотворения думи, които чета напоследък, дори в сериозни издания, не ме вълнуват. А за какво ми е тази поезия, която не докосва емоционалните струни на душата ми или казано прозаично - не ме вълнува. В същото време продължава да ме вълнува написаното от Дебелянов и Смирненски, от Лилиев и Валери Петров. Написах техните имена, без да се замислям - навярно други поети заслужават повече от тях да бъдат харесвани и давани за пример. Нека те ме извинят!
Впечатлявали са ме не само автори на стихове, които смайват и с виртуозното владеене на класическата форма, и със своята изобретателност при "сглобяването" на куплетите, и с подреждането на думите сякаш това е добра проза, без нарушаване на словореда, без създаване у нас чувство, че са на арменски език... С горното изречение искам да декларирам, че приемам с разтворени обятия и поезия, която не е подредена в класически куплети с рими, а ни завладява с богатата си образност и дори когато ни е поднесена в бял стих.
Нея не е трудно да я отличим от дописките, които напоследък често ни се сервират за поезия. За съжаление, случвало ми се е да прочета цели "лирически" сборничета, в които добронамерено съм търсил нещо, което да може да мине за поезия, па била тя и някаква модерна, трудна за възприемане от читател като мен, но уви! Усилията и изгубеното ми време не са били възнаграждавани. При демокрация като нашата всеки (всяка) платежоспособен може да си издаде стихосбирка и да се обяви за поет, независимо, че е харесван само от свои близки, и то ако са преднамерено неискрени или не знаят, че поезия е онова, което вълнува читателите си.
Повод да напише тези думи, са дузината стихотворения, с които са украсени стените на коридорите в Централната гара (или спирка, защото станции има Русия) на софийското метро "Сердика". Добре, че всички, минаващи оттам, бързат и не ги поглеждат, та няма да си задават естествения въпрос "Това ли е българската поезията?"
Но ние питаме: с тези ли "пръски поезия" (проект изпълнен с финансовата подкрепа на общината - програма Европа 2013) ще си спечелим кандидатурата на София за Европейска столица на културата - 2019?". И още един естествен въпрос: кой е избрал точно тези съчинения?
Но да хвърлим поглед към самата "поезия"! Авторите Кирил Василев, Калоян Игнатовски и Петя Хайнрих (не само те) "откриват Америка", като не знаят, че тя отдавна е открита, тоест отказването от обичайната пунктуация в поезията е много стар опит за оригиналничене. Нямам търпение да цитирам изцяло и дословно едно от така наречените стихотворения.
Заглавието му е САУТ БАНТ (мнозина ще се запитат какво означава.) А ето го и него с пренебрегнати от моя страна редове: Разхождах се по крайбрежната алея / и видях един букинист / излегнат гордо / в своя черен сандък за книги / като в ковчег / облепен отвътре с изрезки от вестници / снимки на поети актриси / футболисти / казах си / щом не ни е достатъчна ведростта/ на светците / по-добре да си отидем така / позьорски / в компанията на фалшиви кумири / затънали в алкохол и депресия / смъртта не заслужава / искреност...
    За да не обидя останалите автори (автор е дума, която се употребява не само за поети), ще ги изредя и тях. Те са, освен споменатите вече Кирил Василев, чиято творба прочетохте, Калоян Игнатовски и Петя Хайнрих още следните съчинители на луксозно окачените на стената "стихотворения": Виолета Михова (с "Топъл лед"), Росен Кукушев (с "Откровение на един монах-къртица"), Златина Димитрова (с "Една възможна нут"), Радослав Чичев (с "Парченца живот"), Николай Бойков (със стихотворение без заглавие), Николай Атанасов (с "Речник на чуждите думи"), Галина Николова (с "Преброяване на хубавите спомени"), Нели Господинова (с "Шепа вода"), Татяна Йотова (с "Отказвам те"), Божидара Димова (с "Неизбежно")...
    В някои от техните редове има не само непонятно оригиналничене както в цитираното по-горе съчинение. Бих бил несправедлив, ако не видя и поетическата образност в две-три от тях, и стремежа да се споделят свои изживявания, вълнения. Но още в няколко е пренебрегната пунктуацията, което нямаше да отбележа, ако достатъчно ме беше впечатлило съдържанието. В едно от стихотворенията без правопис, с главна буква е написан само Господ, в друго - Апокалипсис. Май се страхува от тези думи пишещият...
Какво искат да кажат на пътуващите в метрото софийските общинари? И избраната от тях комисия? И така наречените поети? Че занапред ще четем поезия като Саут Бант ли? Предпочитам Дебелянов.