Обичаме ли истински децата на София?

Интересен въпрос, нали? Ще се опитам да поразсъждавам върху него. Отдавна се каня да направя това, но го правя в тези си редове, защото през близките изминали дни ми се случи да мина и покрай двете места, където по разни поводи организирано се събираха и се събират столичните деца...
Имам предвид някогашния Пионерски дворец, разположен (преди да нахлуе у нас демокрацията) в главната сграда и огромната чудесна градина на Семинарията. Не може и дума да става за сравнение със сегашното блокче, разположено в не най-подходящата част на София, което беше дадено като компенсация на малчуганите от столицата.
Не са били будали едно време хората от ръководството на църковните дела у нас - избрали са такова място, по-хубаво от което едва ли може да се намери в родния ми град. Този райски кът беше предоставен от комунистическата власт на децата, за да тичат по сенчестите алеи, да си правят карнавали и други празненства. А в многото стаи и зали действаха най-различни кръжоци и звена, през които са минали стотици бъдещи светила на родните наука и изкуство.
Не съм информиран за другите занимания, но ще си позволя да спомена само няколко имена от театралната област. Дълги години там отдаваше сили като участник или постановчик на пиеси един от стълбовете на Телевизионния театър режисьорът Асен Траянов, в моя пиеса през детството си е играл прочутият днес театрален и филмов постановчик Явор Гърдев... Списъкът на прочули се по-късно актьори, минали през школата на театралните формации в Пионерския дворец, е толкова дълъг, че просто не е за вестникарско публикуване.
Държа в ръцете си грамофонната плоча със запис на моята театрална приказка за малки и големи "Голямото имане", издадена преди години от "Балкантон". Това е запис на постановката на моята комедия за малките зрители, осъществена от Самодейния детски театър при Пионерския дворец. Режисьор беше Николай Априлов, а музиката написа композиторът Тончо Русев. Освен децата, които изпълняваха всички роли, в спектакъла участва и бате Асен (Асен Кисимов), вече актьор, завършил висшия театралния институт...
Плочата е издадена по случай четиридесетата годишнина на Детско-юношеския театър при Централния дворец на пионерите "Георги Димитров". На гърба на картонената калъфка (нарисувана от Тоня Горанова) четем вълнуващи думи по случай юбилея, написани от тогавашния художествен ръководител на малките театрали Николай Априлов...
Понеже с времето не ми минава ядът, че така наречените демократични промени отнеха хубавия пионерски дворец от децата и го върнаха на поповете, преди време споменах за тази неправда, но нищо не се направи. То и сега не е късно - не да се взима семинарията от църквата (това би предизвикало международен скандал) в полза на децата, а поне градинката пред днешната сграда, която и сега си е градинка, да се огради и да се предостави на малките софиянчета. Това ще създаде допълнителен уют и притегателна сила на детския център, особено ако се създадат там кътчета за културни прояви и най-различни игри.
Едно време в същата сграда беше разположен и театър "Възраждане", чийто художествен ръководител беше Недялко Йорданов. Не знам за какво се използват сега салонът и сцената на някогашния театър (попадал съм на мероприятия в друга, по-малка зала), но не би било зле там пак да играят артисти - деца и големи, самодейни и професионални, с репертоар, адресиран към малките зрители...
Децата от столицата ни имат и сега свой деен център и той привлича малките софиянчета, предлага им различни кръжочни дейности, участие в театрални (актьорски, пантомимни и рецитаторски, танцови народни и модерни) и други занимания...
Всичко написано дотук е, така да се каже, със стара дата. Новото е, че за Първи юни бях поканен по телефона да присъствам на детските тържества, отидох, участвах в главния концерт, раздавах награди и бях изумен от богатството и разнообразието на програмата. В нея гостуваха много прекрасни малки изпълнители от читалища и други звена, където децата пеят, танцуват, успешно се правят на циркаджии... Попитах директорката госпожа Досева защо този празник да не се повтаря няколко пъти в годината и отговорът ме накара да се почувствам неудобно. Защото се оказа, че съм открил Америка след дъжд качулка, както казват малчуганите.