Николай Хайтов - Българин

Когато попитали Жени Божилова, съпруга на известния ни писател, кой надпис е най-подходящ за овековечаване паметта на големия наш творец и гражданин, тя отговорила с думите, които аз поставих за заглавие на тези си редове. Не искам да подценявам възможностите на голямата наша преводачка от английски и домашна редакторка на големия ни белетрист и драматург, но едва ли съм допускал, че точно тя ще измисли най-точното определение за твореца и общественика Николай Хайтов. Защото е излишно да изтъквам, че той е от онези наши сънародници, които (с гражданско поведение и творчество) цял живот и в много страници и книги са доказвали българщината си.
С Жени Божилова случайността ни е сближила още като деца (бащите ни работеха заедно) и досега си спомням как по-малката й сестра и аз "тормозехме" с лудориите си Жени и моята кака.
Много по-късно разбрах, че леля Еленка и чичо Панайот в началото са били против брака на голямата им дъщеря с още недоразведения, а само отдавна разделен бъдещ зет. Това не е попречило обаче нито на четирийсет и четири годишното му семейно щастие с Жени, нито на изявите им на чудесен преводач и на блестящ писател.
Сключихме брак през 1961 година, казва в едно интервю пред писателя Деян Енев Жени и продължава: "Тръгнахме на сватбено пътешествие из Родопите. Понесохме се горе към с. Манастир, най-високото село в България. Най-интересното нещо бяха срещите на Николай с хората. Той страшно умееше да изслушва и да предразполага хората да говорят..." Защо го пиша това? Защото мнозина биха дали мило и драго да обиколят като сватбено пътешествие Европата или част от нея, а той повел булката си по родопските чукари. Това родолюбиво чувство той показва и с желанието си да има своя къща в село Яврово, където после често пребивава.
Седим веднъж у тях и той помоли Жени да му донесе от кухнята кофичка кисело мляко. Не купа или паничка от сервиз, а кофичка. И докато аз се черпя с предложените ми сладкиши и бонбони, големият писател се гощава с кисело мляко като бърка с лъжицата направо в пластмасовата кофичка - точно както биха постъпили и героите от разказите му...
На Николай Хайтов са предложенията и настояванията да бъде приет от Народното събрание закон за българския език - език, който за съжаление от година на година става все по-беден и шаблонен. А как цветисто, правилно и с богата изразност говорят българите, населяващи произведенията на големия писател. На въпроса кое е световното в творчеството му, отговорът е "Езикът, ритъмът, мелодиката на неговия слог... Той няма празна фраза, при него пълнеж няма. При него всичко е "на мускул"... Езикът му е толкова пластичен. В него вместо "тлъстини" има чувство за мярка..." Когато четем произведенията му, имаме чувството, че разговаряме пряко с хората, които ги населяват, че те са прекъснали за малко делничните си занимания, за да разменят по някоя дума с нас.
Българщината и близостта до отрудения наш сънародник не е случайна при Николай Хайтов. Той произхожда от селско семейство и още юноша започва сам, с труд и упорство да изкарва прехраната си. До налагането му като един от най-бележитите ни писатели той премина през много житейски перипетии, включително до несправедливо вкарване в затвора...
Хайтов е автор на произведения от най-различни жанрове на литературата и публицистиката. Освен с разказите си, събрани в книгите "Диви разкази", "Шумки от габър" и други, той е известен и с много други книги, над трийсет заглавия, от най-различни жанрове. Автор е на десетина пиеси, между които "Пътеки", "Лодка в гората" и "Кучета", много филми, заснети по негови произведения, между които "Козият рог", "Мъжки времена", "Краят на песента", "Дърво без корен", "Орисия", познатите ни от телевизията известни сериали "Капитан Петко войвода" и "Семейство Калинкови" и други. Будното гражданско отношение по разни обществени въпроси нарежда Николай Хайтов и между най-активите ни публицисти - нека си спомним само статиите му за гроба на Васил Левски!
Мнозина писатели биха мечтали фраза от техни творби да остане в народния говор като поговорка. Такива са някои изрази на герои от произведения на Николай Хайтов. Нека си спомним някои: "Едно е да знаеш, друго да можеш, а пък трето и четвърто - да го направиш", или "Левски е еманация на българщината в най-висшата й форма", или "Криле имат само тия, дето сърце им иска да лети", или "Изтървем ли България, изтървали сме всичко". Всеки не може да подреди такива думи.