15 Ноември 2024петък01:51 ч.

Николай Хайтов - Българин

/ брой: 201

автор:Панчо Панчев

visibility 3640

Когато попитали Жени Божилова, съпруга на известния ни писател, кой надпис е най-подходящ за овековечаване паметта на големия наш творец и гражданин, тя отговорила с думите, които аз поставих за заглавие на тези си редове. Не искам да подценявам възможностите на голямата наша преводачка от английски и домашна редакторка на големия ни белетрист и драматург, но едва ли съм допускал, че точно тя ще измисли най-точното определение за твореца и общественика Николай Хайтов. Защото е излишно да изтъквам, че той е от онези наши сънародници, които (с гражданско поведение и творчество) цял живот и в много страници и книги са доказвали българщината си.
С Жени Божилова случайността ни е сближила още като деца (бащите ни работеха заедно) и досега си спомням как по-малката й сестра и аз "тормозехме" с лудориите си Жени и моята кака.
Много по-късно разбрах, че леля Еленка и чичо Панайот в началото са били против брака на голямата им дъщеря с още недоразведения, а само отдавна разделен бъдещ зет. Това не е попречило обаче нито на четирийсет и четири годишното му семейно щастие с Жени, нито на изявите им на чудесен преводач и на блестящ писател.
Сключихме брак през 1961 година, казва в едно интервю пред писателя Деян Енев Жени и продължава: "Тръгнахме на сватбено пътешествие из Родопите. Понесохме се горе към с. Манастир, най-високото село в България. Най-интересното нещо бяха срещите на Николай с хората. Той страшно умееше да изслушва и да предразполага хората да говорят..." Защо го пиша това? Защото мнозина биха дали мило и драго да обиколят като сватбено пътешествие Европата или част от нея, а той повел булката си по родопските чукари. Това родолюбиво чувство той показва и с желанието си да има своя къща в село Яврово, където после често пребивава.
Седим веднъж у тях и той помоли Жени да му донесе от кухнята кофичка кисело мляко. Не купа или паничка от сервиз, а кофичка. И докато аз се черпя с предложените ми сладкиши и бонбони, големият писател се гощава с кисело мляко като бърка с лъжицата направо в пластмасовата кофичка - точно както биха постъпили и героите от разказите му...
На Николай Хайтов са предложенията и настояванията да бъде приет от Народното събрание закон за българския език - език, който за съжаление от година на година става все по-беден и шаблонен. А как цветисто, правилно и с богата изразност говорят българите, населяващи произведенията на големия писател. На въпроса кое е световното в творчеството му, отговорът е "Езикът, ритъмът, мелодиката на неговия слог... Той няма празна фраза, при него пълнеж няма. При него всичко е "на мускул"... Езикът му е толкова пластичен. В него вместо "тлъстини" има чувство за мярка..." Когато четем произведенията му, имаме чувството, че разговаряме пряко с хората, които ги населяват, че те са прекъснали за малко делничните си занимания, за да разменят по някоя дума с нас.
Българщината и близостта до отрудения наш сънародник не е случайна при Николай Хайтов. Той произхожда от селско семейство и още юноша започва сам, с труд и упорство да изкарва прехраната си. До налагането му като един от най-бележитите ни писатели той премина през много житейски перипетии, включително до несправедливо вкарване в затвора...
Хайтов е автор на произведения от най-различни жанрове на литературата и публицистиката. Освен с разказите си, събрани в книгите "Диви разкази", "Шумки от габър" и други, той е известен и с много други книги, над трийсет заглавия, от най-различни жанрове. Автор е на десетина пиеси, между които "Пътеки", "Лодка в гората" и "Кучета", много филми, заснети по негови произведения, между които "Козият рог", "Мъжки времена", "Краят на песента", "Дърво без корен", "Орисия", познатите ни от телевизията известни сериали "Капитан Петко войвода" и "Семейство Калинкови" и други. Будното гражданско отношение по разни обществени въпроси нарежда Николай Хайтов и между най-активите ни публицисти - нека си спомним само статиите му за гроба на Васил Левски!
Мнозина писатели биха мечтали фраза от техни творби да остане в народния говор като поговорка. Такива са някои изрази на герои от произведения на Николай Хайтов. Нека си спомним някои: "Едно е да знаеш, друго да можеш, а пък трето и четвърто - да го направиш", или "Левски е еманация на българщината в най-висшата й форма", или "Криле имат само тия, дето сърце им иска да лети", или "Изтървем ли България, изтървали сме всичко". Всеки не може да подреди такива думи.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ