На вниманието на вярващите в Бога

Преди десети ноември бяхме свидетели на известна забрана, или поне на лошо око към религиозните прояви и свободи, към много от които социалистическата власт гледаше, меко казано, с неудоволствие. Но това не е моята тема днес.
Днес почти всички говорят за току-що миналите избори и аз си намерих подобна тема. Подсказаха ми я новините в интернет. По-специално любопитното (убеден съм - не единствено за мен) самовнедряване или по-точно проникване на журналиста Марин Николов от Нова телевизия в общността на протестантските църкви у нас.
Това е станало в дните преди току-що миналите избори и въпросният журналист е успял да води разговори (под прикритие) с представители ли на една от най-големите евангелистки църкви у нас. Впрочем основните разговори (пазарлъци) са водени със старейшината на протестантските църкви Александър Тодоров с колоритния прякор Сашо Хлебаря.
С пасторите - те са шестима божи служители от различни църкви, дошли на уредената среща - се разбират за условията на "сделката". Това всъщност е нова, нетрадиционна или поне непозната досега форма за купуване на гласове. Божият човек, който има авторитет сред десетки вярващи, пропагандира в проповедите си платилата си партия. Освен това хората, които са говорили с Марин Николов, са поискали и политическа подкрепа за бъдещи услуги и постове, което всъщност е търговия с влияние... Не бих повярвал на всичко това, ако не бях видял и заснетите на видео кадри от сбирката, на която се е правел пазарлъкът...
На пасторите се дава и примерният текст, по който трябва да проповядват.
А той е:
"В неделя сме на избори и Бог ще ни посочи правилния път, правилната партия, която ще ни даде по-добър живот.
Радвайте се, че вече знаем за кого да гласуваме! Гласувайте за нашата нова партия и ще ви се помогне! Дайте гласа си и ще ви се даде!"
Пасторът взима текста и обещава, като проповядва да се придържа към смисъла му. Така и прави. След проповедта се уговарят подробностите.
Първоначално пасторите казват, че за услугата искат различни дарения за църквите, но после направо отварят и дума за пари - коло 50 (петдесет) хиляди лева за осигуряване на седем хиляди гласа в страната, където има общо сто и четирийсет църкви...
Колкото и малко да знам по религиозните въпроси, в главата ми се мъжделее нещо за трийсетте сребърника, срещу които Исус Христос бил предаден от някой свой ученик, май Юда се казваше...
За да не допусне лепването на петно върху имиджа на цялата общност на християните у нас, евангелистката група "Християнски протест" заявява в декларация: "Ние, вярващите, обединени от мнозинството евангелистки общности, изразяваме своята загриженост за излезлите сигнали в медиите за евангелистки пастири, продаващи гласовете на църковните си общности за предстоящите избори. Осъждаме всякакви подобни действия и се разграничаваме категорично от тях, като заявяваме, че се надяваме виновните да бъдат наказани с пълната сила на закона".
Не ми се вярва някой да бъде наказан за подобни деяния. Но те и сродни на тях се множат като хлебарки в нашата демократична държава. Лихвари от Пловдив например изнудвали длъжниците си да гласуват за онези, които те им посочат.
Чета, разсъждавам около всичко това и ми се ще да се провикна: "Къде си, бай Алеко (имам предвид Алеко Константинов), къде си да опишеш и новите ни изборджийски изобретения?"
А инак нямам нищо против вярващите, особено ако това им прави все по-непоносимия ни живот  поне малко по-лесен. Не съм от фанатиците, на които им е трудно да признаят голямата роля на православието за съхраняване на българщината в годините на турското робство. С удоволствие си спомням и едно мое посещение в катедралата Свети Вит в Прага, беше пред Коледа, когато, седнал на някакъв каменен перваз, изслушах в прекрасно изпълнение много от прочутите рождественски опуси. С гордост съм показвал на гости от чужбина и храм-паметника "Александър Невски" в София или Рилския манастир...
Разбирам и онези, които търсят във вярата утеха за някоя своя лична трагедия. Всичко това е човешко, а ние сме хора.