На куклен театър в Русия

Оставам верен на своето намерение да пиша за това, което ме е развълнувало. От 31 октомври до 4 ноември бях член на журито (или, както по-точно го бяха обявили организаторите, участник в "експертния съвет") на Седмия международен фестивал на куклени състави, наречен "Панаир на спектаклите "Театрална въртележка".
Той се състоя в градчето Лобня, спътник на многомилионната Москва (нещо като нашия Перник) с осемдесет хиляди жители. Театърът-домакин се казва "Кукли и хора" и създаден като частна формация от група ентусиасти, сега е станал общински и разполага с чудесни условия за работа - етаж от нова сграда, обзаведена главно по проекти на своя художник архитект Олга Кирилова, бивш директор на трупата, отказала се от ръководното място, за да си гледа художеството. Сега директор е режисьорката Жана Демихова, също ценена и обичана от колектива.
Преди да напиша думите си за дванайсетте представления, участвали във фестивала, иска ми се да спомена за новия квартал от двайсететажни жилищни сгради, сред които се гуши театърът. Пред всеки техен вход има и удобни пътеки (без стъпала) за инвалиди, но аз с радост видях, че те се използват не от обездвижени хора, а от майки с детски колички - които возят бъдещи зрители на кукления театър...
Много приятни минути прекарах в "обществото" на вече малко порасналите, но все още невръстни любители на сценичното изкуство и изпитах истинско удоволствие от тяхното поведение в залата и във фоайетата, където ловки какички с четки в ръце превръщаха част от малчуганките в още по-красиви приказни герои.
В главното фоайе беше разположена също и прекрасно замислената и осъществена изложба на кукли, дело на деца от града (в края на фестивала те бяха наградени с какво мислите - с абонаменти за безплатно посещаване на театъра).
Някои от участващите във фестивала представления не бяха достатъчно високо оценени от специалистите, но почти всички сполучливо играеха главната си роля за приобщаване на най-малките зрители към театралната магия (между заглавията имаше и адресирани съм децата на по четири и дори на по три годинки).
Истинско вълшебство видяхме и ние големите, а също и най-малките зрители в моноспектакъла "Плоска питка", поставен и изигран от артиста Руслан Волфсон. Представлението беше обявено като съчетание на медийните технологии, постоянната енергия, мулти-куклите и фантазията. Тези неясни и малко претенциозни думи обаче не попречиха на приказния спектакъл да ни направи най-силно впечатление.
От всички се хареса и инсценировката на класическата руска народна приказка за сестричката Альонушка и братчето й Иванушка, поставена на сцената на Озерския куклен театър от режисьора Дмитрий Ерохин и изиграна от чудесната актриса Светлана. Освен майсторство в това представление беше показано и завидно равнище в стилизацията на оригиналните сламени кукли, както и будещ голяма симпатия руски дух.
За мен много добра оценка заслужават също спектакли като "Палечка" по Андерсен на домакините от Лобня и изненадалата ме със своето сериозно въздействие музикална пиеса по Дневника на Ани Франк, с която участваше Руско-германската лаборатория за оперни артисти. Тези два спектакъла говорят и за разнообразния афиш на фестивала. Той съдържаше както изиграната с много любов, изобретателност и актьорско майсторство "Палечка", така и други обичани от децата заглавия като "Именният ден на мухата" по произведението на Корней Чуковски, изиграно от Камерния куклен театър в Тула, или "Заякът, лисицата и петелът" от Н.Шувалов на Кукления театър град Ханти-Мантийск. В много от тях, както и в неспоменатите от мен освен майсторството, показано от предимно млади артисти, имаше и много яркост, и театрална пъстрота в най-широкия и добър смисъл на думата.
В самия фестивал имаше изключително приятна атмосфера, радост и при това искрена, от срещите с колеги, от присъствието на детската публика, от дребните неща, които говорят за голяма любов към професията. Чудесно конферираше представленията артистът Саша Расстригин, който за всяка от пиесите измисляше няколко остроумни изречения в стихове. На участващите колективи бяха връчени оригинално нарисувани и рамкирани дипломи, в които изобретателната художничка Олга Кирилова бе изразила образно и закачливо темата на тяхната пиеса. С изключителна любезност и сърдечност се отнасяха към гостите всички членове на този прекрасен малък театър, както и директорката му Жана Демихова.
И си мисля - дали в общуването с малките зрители и фактът, че работят за тях, че им посвещават труд и талант, не се крие ключът и на всеки успех в театъра за деца!