Може ли Силистра без свой театър?
Жителите на града заслужават да бъде възстановена драматичната им сцена. Те я обичаха и пак ще я обичат, ако я има
/ брой: 222
Много хубави спомени ме свързват със Силистра. Там, в библиотеката съм задавал гатанки на малките читатели и това ми е донасяло голяма радост, участвал съм в инициативи на Литературните дни "Бялата лястовица", организирани от издателство "Захарий Стоянов", пял съм настолни песни с бившите кметове и съм се смял от сърце на разказвани от тях вицове.
Най-често обаче съм ходил в този красив български град на Дунава по поводи, свързани с театъра. Не само за премиери и представления на мои пиеси. Бил съм гост и на провежданите от театър "Сава Доброплодни" прегледи на продукцията му и дори съм участвал в две новогодишни празненства: едното в голямото красиво фоайе с програма и с танци, а другото в камерната зала, където всеки член на колектива (артист, служител, работник) беше донесъл някакъв свой вкусен специалитет, приготвен вкъщи.
Споменах "прегледи на продукцията" и си спомних какво отговори един случаен зрител, когато го запитах не е ли гледал тази постановка, която не е нова? Гледал съм я, каза той, но не ми пречи още веднъж да я видя по случай театралните празници. Този и други примери ми подсказват за любовта на силистренските зрители към своя театър. След едно от литературните четения пък група момичета ме причакаха на изхода и ме накараха да им продиктувам (за да си я запишат) моя басня, която бях рецитирал. Силистра явно е град, чиито жители (дори намалели по брой през годините на демокрацията) не бива да бъдат лишавани от всякакъв досег с културата.
Рада Баровска и Михаил Незалзов в "Приказка за калпаците"
Сигурен съм, че така наречената реформа сгреши, като остави от предишния театър само куклената част (която далеч не бе по-силната), а прехвърли драматичната част към Добричкия драматичен театър "Йордан Йовков", който от своя страна не е от най-добрите. Там силен е кукленият театър "Дора Габе", който си е отделен. С една дума, на театралния въпрос в Силистра не беше отговорено разумно, както и на няколко други места в страната, но с тях сега няма да ви занимавам.
Дълги години Силистренският драматично-куклен театър "Сава Доброплодни" беше от добрите в страната. Затова си го обичаха и посещаваха силистренци. Той поддържаше колегиално връзки и с театрални колективи от съседните балкански страни. Освен това помня, че едно от представленията му (на пиесата "Предложение за брак" от Чехов) беше спечелило голяма награда дори в Москва.
Мима Дапкова в "Лош ден за палача"
И изведнъж го закриха. Ако работата му не върви, смени му ръководството, намали броя на състава му, който наистина беше набъбнал, но да лишиш хората в един буден граничен град от най-дейното огнище на култура (какъвто беше театърът) и на българщина, това не го разбирам.
Пиша тези редове може би воден от сантиментално отношение към града и бившия му театър, който на всичко отгоре има и чудесна сграда. За съжаление, не знам състоянието й сега, но преди ми беше истинско удоволствие да я посетя, да видя хората, които я "населяват", да поговоря с някого от артистите или режисьорите за роля или за спектакъл, които съм видял, както и за бъдеща работа. Помня в една страхотна жега как измисляхме с режисьора Стефан Стайчев (на сянка в коридора) решения и детайли за плануван бъдещ наш спектакъл, а в краката ни, също мъчено от горещината, се гушеше голямото куче на Стефан...
Лични приятелства също ме карат често да си спомням за хубавия крайдунавски град. От Силистра съм си купувал не само кайсиева ракия, а и антикварни стилни мебели, доплували някога от Виена дотук по Дунава. Купувал съм си прясно сирене от пазара. Возел съм се с корабче по широката река. Гледал съм спокойната й вода и отсрещния зелен румънски бряг, седнал на пейка в хубавия крайбрежен парк. Освен с артистите съм другарувал със семействата на библиотекарка, на учителка по английски, на литератори, в близкото село Кайнарджа доскоро заместник-кметица беше поетеса, авторка на чудесни стихове.
Разбира се, най-големи са преживяванията ми, които са свързани с театъра. В Силистренския театър преди много години получиха разпределение като млади специалисти моите тогава съвипускници от Театралната академия (аз съм завършил театрознание, а те актьорско майсторство) Иван Андреев, Георги Калимеров и Иван Теофилов. А също и режисьорът Любен Морчев.
В онези години до Силистра летеше самолет на БГА "Балкан" и аз често пътувах с него. А пътувах, защото в театъра, за чието закриване сега се вайкам, бяха поставяни и мои комедии и драми. Всичко ще си призная.
Веднъж преди премиерата на моя пиеса директорът на театъра Стефан Стайчев излезе на сцената и поздрави публиката с кратко слово, в което обяви и присъствието ми. Той каза, че на тази сцена е имало тринайсет премиери на пиеси, написани от мен. Аз ги броих на пръсти и ги докарвах до дванайсет.
После проверихме в архивите на театъра и се оказаха четиринайсет! Ще спомена някои от тях: "Приказка за калпаците", "Височина", "Произшествие", "Надхитряне с Хитър Петър", "Лош ден за палача", "Плаващ остров в частно море". Няколко от драматичните ми съчинения тук са получавали и сценичното си кръщение (поставяни са за първи път).
Ще каже някой, че затова съм се загрижил толкова много за този бивш и, дай Боже, бъдещ театър! Но в това подозрение има само частица истина. А цялата истина е, че Силистра и неговите жители заслужават да бъде възстановена драматичната им сцена. Те обичаха театъра и пак ще го обичат, ако го има.