Мой неподозиращ това приятел

На втори август сценаристът и изобщо кинаджията Христо Ганев навърши деветдесет години. Всички юбилеи на познати ми хора от сферата на литературата и изкуството и особено на онези, които са ме респектирали било с творчество, било с гражданско поведение, ме карат да се чудя - кога минаха тези години?! И да си спомням хубавото, заради което съм станал техен поклонник, а с някои и приятел. Христо Ганев, без може би той дори да подозира, е от хората много близки до сърцето ми.
Причината е не само в творчеството и в достойнството, което е придружавало всяка негова постъпка, не само в осанката му, а навярно и в това, че с него ме е запознал друг достоен българин (всъщност малко евреин) на име Анжел Вагенщайн. С Джеки (така го именуват приятелите му) живеехме в една жилищна сграда, в която аз съм и раждан. Той с извинение ми е батко с единайсет години и много детайли от професионалното и идейното свое ориентиране дължа на него. Той ме посъветва да уча театрознание във ВИТИЗ (Висшия институт за театрално изкуство), защото тогава нямаше филмово образование, а аз исках да стана кинаджия като него... Но стига за мен си!
Христо Костадинов Ганев е роден на 2 август 1924 година в село Павел баня. Член е на РМС. Участва в съпротивителното движение срещу фашизма по време на Втората световна война. Партизанин е в Средногорската бригада "Васил Левски". Баща му и брат му също са комунистически дейци. Пиша тези неща, за да видят поне онези млади хора, които познават или са чували за Христо Ганев, че такива като него ставаха партизани, а после въставаха срещу грешките в строенето на социализма и понякога бяха изключвани от партията. Това се случи и с Христо Ганев, заради позицията му по творчеството на руския писател и дисидент Александър Солженицин...
Още малко биография: той е съпруг на известната починалата неотдавна кинорежисьорка Бинка Желязкова, баща е на кинооператорката Светла Ганева, тъст на художника карикатурист, аниматор и също кинорежисьор Анри Кулев, дядо на Андрей Кулев - и той като цялата фамилия.
Между многото похвални думи, казани за юбиляря, ще цитирам няколко, които Антон Дончев изрича на някакво тяхно награждаване: "Христо Ганев е човек, който освен с творчеството си прави огромно впечатление с личността си. Той излъчва достолепие, той е човек на честта, на доблестта и начинът, по който защищава човешкото си достойнство, е почти уникален в новата ни история. Той не прие нито един от постовете, които му предлагаха, защото служи само на един Бог - на истината." Сигурно Христо ще се засмее, ако не ми се разсърди заради този цитат, затова ще му предложа друг, негов си: "Културата е това, което остава у човека, дори когато той забрави всичко, което е прочел....
Ето и списъка на игралните филми (защото той е сценарист, а и режисьор на редица документални филми), заснети по сценарии на Христо Ганев: "Песен за човека" - 1954 г., биографичен за Никола Вапцаров; "Две победи" - 1956 г., в съавторство с поета Веселин Ханчев; "Животът си тече тихо" - 1957 г., не пуснат на екрана поради догматичните властващи тогава схеми; "А бяхме млади" - 1961 г. Тук ще отворя една скоба: Васил Акьов, завеждащ отдела за култура във вестник "Работническо дело" и мой началник, опасявайки се, че ще има мърморене и за този филм на Христо и Бинка, ме накара да напиша рецензия - утвърждаваща естествено, и тя беше поместена във вестника в неделната притурка, а филмът излезе на екран на другия ден, в понеделник.
Продължавам списъка: "Последната им дума" - 1973 г., "Басейнът" - 1977 г., "Голямото нощно къпане" - 1980 г., и "Нощем по покривите" - 1988 г...
Преди много години във вестник "Литературен Фронт" прочетох с умерена изненада две или три малки стихотворения от Христо Ганев. Доколкото си спомням, бяха много добри. По-късно разбрах, че той е помествал и други куплети в хумористичния вестник "Стършел", например - за канибала Джери, съвсем изпипано по форма съчинение. Това ме кара да правя някаква връзка освен с Анжел Вагенщайн и с Валери Петров - те, доколкото знам, са близки приятели.
И си мисля защо мнозина от колегите писатели проявяват такава небрежност към редовете, които нижат? Мен ме е срам да ги чета, а те са ги мътили и писали. Бели стихове - добре, но нека да са като на позабравения Иван Пейчев. Иначе имам чувството, че чета дописки.
А юбилеят и всяко спомняне за литератора и кинаджията Христо Ганев ни изпълват с респект и предразположение. С топло и много истинско колегиално чувство ни гледа той също от снимката, поместена в материалите, които "прелистих" и в интернет. Честит рожден ден, Христо!