Мои срещи с театъра, музиката и литературата

Сравнително неотдавна попаднах на две театрални представления  в София, чиято естетика далеч не се вместваше в моите разбирания за публична изява, особено на произведения на изкуството. В тях накарани от режисьорите или оставени без контрол и не подбиращи средствата, с които ще се харесат на не особено взискателния зрител, актьорите казваха с добра дикция от сцената нецензурни или, както ги наричаме, мръсни думи. А много от зрителите, вместо да потънат в столовете си от срам, им се радваха, дори аплодираха. Това поразреди моите посещения в театрите и ме накара да се замисля върху този "нов начин", с който изкуството да въздейства върху публиката.
За щастие, мое и на другите зрители, през изминалата седмица попаднах на представления, които ми доставиха онова  удоволствие, заради което бяха изиграни.
Първото от тях беше премиерата на спектакъла "Продаденият смях", показан на сцена "Заимов" от  Столичния куклен театър. Това беше щастлива, за разлика от много други, драматизация от съвсем младата режисьорка Елица Петкова по едноименното произведение на Джеймс Крюс. Още заглавието буди интереса на зрителя - неволно ми идва на ум сделката, която Гьотевият  Фауст прави, като неосъзнато продава най-скъпото, което има... Тук също се разказва от сцената (с участието на колектив от талантливи актьори) за една дяволска сделка. Героят Тим Талер продава смеха си на Барон Лефует срещу спечелването на всички свои облози без ограничения. Заедно с него и зрителят се замисля не е ли постъпвал и той понякога като героя на произведението, не е ли "продавал" най-доброто от себе си, каквото например е смехът... С много художествена ловкост създатели и участници в представлението ни карат да се докоснем до важни житейски принципи.
Като приятел на двореца на децата в София се оказах и на концерт на хор "Бодра смяна", който е към двореца - в залата на ъгъла на улиците Цар Борис Първи и Позитано. Публика за голяма моя изненада бяха само родители и други роднини на хористите и аз съжалих, че този прекрасен концерт не е станал достояние на повече любители на музиката. Помня, че по време на моето детство и младост за разлика от сега, нашето хорово пеене се ползваше и с голям международен авторитет. Да си призная дори се изненадах не само от равнището, а дори от съществуването на такъв колектив, създаден едно време от диригента Бончо Бочев и носещ неговото име. Особено, освен чудесния репертоар и изпълнения, ми се понрави "домашната" обстановка  на концерта - диригентът Александър Кочков не само размахваше несъществуващата си палка, а се включваше и като пианист и разказа накратко историята на състава. Пианистката Ралица Трифонова не само акомпанираше някои изпълнения, а се включваше и като хористка в другите (те бяха акапелни). Разбира се, много силно впечатление направиха и двете групи хористки (едните съвсем малки, а другите от горните класове). В концертния репертоар бяха включени както песни от българската хорова класика, така и произведения на световната музика.
Още на две чудесни вечери присъствах през миналата седмица - те бяха представяния (премиери) на нови книги. Едно време премиери се казваше само на първите представления на пиеси и опери, но сега има толкова много премиери на книги, че се чуди човек коя да уважи. А някои едва ли заслужават да бъдат уважени. Но тези, които аз избрах, заслужаваха.
Едната беше на новия лиричен сборник  на  поета Евстати Бурнаски "Майка, майчица" и се състоя в салона на БСП на улица "Позитано" 20.  Заслужени похвални думи за стихотворенията  от книгата и за цялото творчество на Бурнаски казаха  Велин Георгиев, Драгомир Шопов и Петко Тотев.  Авторът зарадва присъстващите, като прочете вълнуващо много свои стихове.  Любимото си стихотворение от Евстати Бурнаски рецитира поетесата Виктория Катранова.
Втората вечер се състоя в читалище "Николай Хайтов" и бе по повод новата книга на писателката Лидия Николова "Арабески". Богатата (географски) биография и безспорният талант на разказвач, с които съдбата е дарила авторката, не са отишли напразно. В тази и в другите си десет книги (с пътеписи и разкази), отразяващи нейните пътешествията по света, Николова успява да надскочи буквалния жанр и да ни дари с неповторими емоции. Изказванията, направени от водещата вечерта Мария Владимирова-Галишка, от редактора на изданието Георги Георгиев и от други присъстващи, са чудесна илюстрация на това.