Лирични размисли на Станимира Георгиева

Читателите ни вече са имали възможност през 2021 г. да се запознаят с част от вдъхновяващите импресии на СТАНИМИРА ГЕОРГИЕВА. Младата авторка има афинитет към литературата от детските години. В творчеството й ясно проличава чувственият стремеж към споделянето чрез написаното на най-съкровени преживявания и размисли. Талантът й не остава незабелязан - награждавана е с престижни отличия за поетични и прозаични текстове. Издадени са няколко нейни стихосбирки и антологии с литературни произведения. Подготвя и нова книга. ДУМА отново представя лиричните послания на младата писателка като част от стремежа на екипа ни да предоставя поле за изява на даровити българи, за които писането е преди всичко свобода.

Пролетта сънува

Пролетта сънува топли цветове. А сърцето се вълнува: кой това ще спре? Нюанси като пролетни листа. Песен на красиви птици, слънчева душа. А цветята носят радост, кристални капки дъжд, който от небето пада, пада изведнъж. В перлена омая като нежен сън пролетта танцува своя земен звън. На уханните тополи, на розовите цветове, на прекрасните лалета, на люляците от сърце, на изумрудените мисли, на съвършените листа, пролетта сънува и рисува същността. На вятъра ефирен, на уханната земя, на чувствата с трепет на изящните неща, на струните, които мелодии плетат, на звездите вечни, които като лилии блестят. На нежните простори, на потоци и мечти. Пролетта в нас говори като елмаз от звездност в небето ни блести. А уханието на цветята са в нашите души. Красота и смисъл, обич и сълзи на лиричните прекрасни феи, на лиричните лъчи, пролетта сънува, когато времето върви и гали със страст луната и своето сърце. Пролетта сънува под земното небе. И в мене тя танцува с вяра на дете.

Сърцето помни нощта

Бряг, вълни и нов живот. Време, преразказано с усещания. Сетива и особени пламъци. Чаша от тъмно испанско вино и ти. Ти - образ, който опознавам. Море в безкрайни цветове, полет в лятно небе, залез над човешко сърце... Там, някъде, сред светлина от кадифе и души, сред звезден пясък и топли, нежни вълни, сред облаци като сън. А дърветата галят с листа. Шепот и изумрудена тишина. Път към безкрая, към който вървим. Загадъчна прелест сред лазур и дим. Там си, в онези мигове, сред перлените целувки на русалките, които се прегръщат с опали. Там си, когато морето танцува с безкрайната лунна любов. Там си, където пеят южните птици, където гората се слива със златния пясък, където поетите пишат любовни писма в бутилки, където корабите прерязват вълните, където нощта се слива с новия ден, с теб и мен, с нас... Където се чува вечният глас на любовния трепет, нежност и красота - морска, човешка, магична, неземна... Любовта е като далечен сапфир, заключил нашата ярка звезда. Като ален нар сладостна глътка плодова страст. Като нас. Като чучулиги, носещи порив за свобода, за мечта в нежните небесни простори. Като паяци, плетящи люляковия здрач. Като ефир. Като символ на чудесата, които ни предстоят. Любовта е тази морска омая, призрачна коприна, избран кристал от цветове. Там си. Там съм. Там сме. А душите рисуват нашите същности сред пясъчните докосвания, сред морски цветя, сред морето, което сънува. Но сърцето помни нощта, лятото и чудните тайни, дърветата и погледите случайни, смеха и бисерните магии на вечните човешки вълнения. На любовта като сакрално докосване, като златен пясъчен прах, като сълзите на небесната Венера. Без лъжи, без страх. И в погледите ни се събира цялото земно море, цялото топло небе. Като перо, изрисувало нашето общо сърце. Сърце, обречено на любов и звезди. Сърце, биещо като капка сред южна дъга. Сърце, пазещо красотата на нощта. Сърце, което са двама. Аз - спомен. Ти - ден. Аз - теб. Ти - мен. Това са нашите съдби, преплетени в звездните линии, които чертаят нашите думи, мисли и чувства. С обич, родена край нежния морски свят, когато коралите палят морето като влюбени женски очи. И целият свят се превръща в магия. Част от южната красота на морето, сърцето и нашата Звездна мечта. Като небесна чиста сълза, каквато е любовта. Любовта.

Влюбени истини

Колко от душите ни са написани в нашите човешки съдби? Колко намираме в капките истини, които блестят като искри? Колко далечни сме, когато желаем да бъдем добри? Но всъщност сърцата ни са просто преплетени в сънища от рози с бодли. И нашите чувства са нашите истини - бели като ярък, чист сняг. И ние сме вечните, просто избраните, които в безкрая вървят. Но пътят е толкова снежен, че в душите се забиват игли. И ние с тебе сме само докосване, припламване от елмазени звездни сълзи. И някъде, може би, някъде тайнствени, в нас нов живот ще гори. За да обичаме до края, пречистени, когато до Смърт ни боли.

Шепотът на ягодите

С ухание в летния здрач, когато пеят щурците, аз пиша отново за тях, те изпълват с аромат дните. Шепнат тихо листата на ягодите в нощта. Нещо свършва и отново започва. Може би - любовта? Край езерото студено, с летните цветове, на истината родена от нов живот и сърце. Ягодите са нежност и сладост, целувки на загадъчна светлина, летни нежни милувки, усещане за лято и свобода. С бели цветчета и спомени за прекрасни мечти, които може би някога ти на мен подари. Онези моменти вълшебни, в старата лятна гора, аз се влюбих в тебе, ти това осъзна. И сред светулки и прелест, сред уханни цветя, се врекохме завинаги да обичаме с чисти сърца. Шепнат ягодите, листата, розите и нощта... Те ме превръщат в нимфа, във влюбена лятна жена. Тях ще нося в сърцето като ягодов дим. Аз - твоя докрая. Ти - мой докрай обичан любим.

Пастелни сетива

Толкова нежност сме събрали, нали? Красиво изкуство, красиви черти. Нощи от оникс. Пастели и грим. Аз теб обичам, с тебе вървим сред изкуство и сила на осмислени дни. Съдбата ни взима, когато боли. Светът ни рисува на изящни платна. Аз - твоя любима. Ти - сън, сетива. Ти - красива омая, кристален прах, който гори. А аз - в безкрая, изкусителност от събраните дни. Погледи, сенки, вечен мираж, литература от думи, вечен пейзаж. Поезия, сънища, звезди, светове. Моя любов, мое сърце, мое чувство сред пастелна дъга. Сила на яркост, цветове, сетива. А тайният смисъл - той в нас твори, пастели от истини рисуват мечти, защото знаем с теб има две вечни неща: Любовта като Чувство и Изкуството, което осмисля света.

Сърце, пълно със звезди

Когато творчеството ми поаленее, когато някой от затвора си излезе, когато славеят за миг поспре да пее, когато вятърът смълчан остане, навярно може би тогава и душата ми ще спре и ще престане - да обича, да чертае, да крещи, че сърцето ми е пълно със звезди, които палят, парят и сияят, които вярват в своята съдба, които пишат нотите на песента, които чакат в захлас със звезди. Орисан е този ден и час, и всяка сутрешна поема, и всеки миг от вечността, и всяка истинска дилема, свързана със Любовта. Всеки шанс да чувствам теб отново, когато прах от леден дъжд вали. Помни, че искам те тогава, когато сърцето ми е пълно със звезди, когато небето ми е пълно с мечти, когато Луната с тебе ни огрее, когато моята душа душата твоя преживее, когато пътят ни един гради тогава, когато живеем и обичаме, нали? Когато сърцето е пълно със звезди.

Формата на чувството

Изрязано е от чисто стъкло в моята поетична душа форма на чувство - шепнеха моите сетива. То ме превръща в пламък, орел с крила. И аз се къпя в дивата ярка роса. Сред зелената изумрудена лятна трева. Сред земята на чудни райски цветя. Изгарям в необятната сладостна синева. Превръщам се в дълбока и могъща река и над звездите в безкрая летя. Обичам да чувствам. Каква красота! А формата е нежност и ослепителна светлина. Почувствай живота, обичай света със силата на всички вселени, събрани в една човешка съдба.

Сянка в душата на Ангел

Умираш в светлината на красивия ден, когато времето отминава. Оставяш седефена бяла следа. И всичко свършва. Забрава. А там, където ангелите пеят и лъха от крилете им ангелски хлад, една надежда превръща се в пламък и изгаря силния враг. В душата на ангела е тихо, сърцето мраморно тупти. И ето че надеждата притихва, перата ангелски превръщат се в дни. С целувката на нежност и величие, на красиви сбъднати мечти и воали от ангелски сълзи, и онези прекрасни загадъчни звезди, които рисуват сенките на ангели в света. Това е зов за нежност, това е красота. А другото, другото го пише Вечността.

Обичам зимния дъх на света

Обичам зимния дъх на света, красотата на сивия вятър... По лунни пътеки вървя, а снежинките милват моите сетива. Унесена през корони от сняг, с чувствено нежно сърце, ръцете ми от сила кървят, снежен дух докосва моето зимно лице. Този свят от зимни игли и вятър с аромат на ледове извайва зимния сън и нови приказни светове от зимни ювелирни картини, от леденосин ярък атлаз. Зимен свят от бели сълзи и в него е моето аз. Зима от лунно сребро, с блестящо студено небе. Мечта от човешки съдби с форма на студени звезди. И някъде там... намираш се ти.

Рисунка Людмил Асенов