Като слънцето и въздуха...
/ брой: 248
Взех това заглавие от чудесната статия на журналиста Георги Георгиев в нашия вестник - в броя от миналия понеделник. Той пък го е взел от известното изказване на видния деец на международното комунистическо движение Георги Димитров, който сравнява дружбата ни със Съветския съюз със слънцето и въздуха за всяко живо същество.
Напоследък тези публицистично пресилени думи на големия пролетарски трибун не само са забравени, но и сякаш загубиха смисъл. Изглежда напразно са писали русофилските си стихове Иван Вазов и други наши литературни класици. Напразно поколения наред, между които и моето, сме били възпитавани от деди, бащи и общественост в любов към Русия на Пушкин и на Маяковски, към Русия, наричана от българите с роднинското име Дядо Иван...
Имперските интереси на "големия брат", за които някои русофоби споменават, не са били предмет на коментари от народа ни. Знаеха се думата "братушки" и славянският произход на двете ни племена. Знаеше се близостта на езика и душите ни. Спомням си как сме се радвали на многото и евтини книги, които ни предлагаха руските книжарници у нас по време на социализма. Обратно на необоснованите твърденията на русофобите, тези издания отваряха за нас прозорци не само към руската, а и към западната книжовна класика.
Спомням си деня, когато с негови български приятели изпращахме обратно в родината му големия балетист Миша Баришников, тогава солист на Ленинградския академичен театър за опера и балет - аз го заведох в руската книжарница на булевард "Дондуков" и му предоставих възможността да си вземе каквото му хареса. Но той виновно си хареса много книги и аз трябваше да изтичам до ЦУМ, откъдето се върнах, носейки току-що купен куфар. Тук задължително ще бъда репликиран, че по-късно Миша емигрира от СССР в САЩ. Да, но той направи декларация, че единствената причина за това е бедният репертоар на неговия театър.
Много от специалистите, които се изявяваха като строители на държавата ни в различни области на живота, бяха получили висшето си образование в институтите на Москва, на Ленинград и на други съветски градове. Навярно някои от онези наши кадри, които сега са проамерикански и антируски настроени, са получили висшето си образование или поне са специализирали в Съветския съюз. Аз не съм.
Ако някой пита кои се опитват да задраскат народната ни любов към "големия брат", не е трудно да се отговори. Списъкът се води от президента господин Росен Плевнелиев, който в словото си на Трети март по случай Освобождението на България от турско робство безогледно пропусна да спомене освободителката ни Русия. Неговото отношение към "агресивната" велика страна се проявява нееднократно. Като сложих по-горе думата "списък", трябва да спомена поне още един. Това е новият десен политик Радан Кънев, който е тръгнал да спасява (заедно с ГЕРБ) България от руските ни братя.
Споменах по-горе, че не съм следвал в Съветския съюз, но признавам, че съм завършил първата гимназия в родния ми град София с преподаване на руски език. Затова пък трите ми деца знаят английски, както се изразих на шега на друго място, по-добре от Шекспир...
Един от моментите, които особено ми харесаха в статията на Георги Георгиев, е (ще си позволя да го цитирам): "Любовта ни към Евроатлантика е силна, защото се измерва с пари и с нищо друго, но пък трябва да се изобразява емоционална привързаност, която понякога достига патетични висоти. Другата ни любов - към Русия, не се измерва с пари, поне не сред народа".
А народът ни се чуди как да реагира на драматичното - да не кажа трагичното - положение, до което беше докарана страната ни. Не случайно това чудене доведе до факта, че повече от половината избиратели не отидоха да гласуват на последните ни избори за народни представители. Аз отидох. Ще ходя и занапред с надеждата за социална справедливост, за това, че ако ще живеем в капитализъм, то в него хуманизмът няма съвсем да е задраскан. Но се боя, че както е тръгнало, все повече ще стават бедните по света, а богатите ще слагат все повече нули зад цифрите на милиардите си.