Живите икони

Богомил Великов

Възраждането на българския народ обхваща всички области на материалния и духовния живот. На мястото на килийните училища възникват и се множат новите светски училища, увеличават се печатните издания. Този всеобщ подем в Българско се отразява и на развитието на изкуството по нашите земи. Раждат се и се оформят няколко художествени школи по родове, които създават самобитно българско резбарство, живопис и строителство (Тревненската, Банската, Дебърската и др.). Тези художествени занаяти се развиват и предават по родствена линия на поколенията. Такава една художествена школа, чието начало е поставено в края на XVIII век, е Самоковската.
Съгласно източници неин основоположник е Христо Димитров от с. Доспей, Самоковско. Той е учил иконопис в Света гора и във Виена. По-късно  предал опита си на своите синове Димитър и Захарий, които развили художественото изкуство, издигайки го на по-високо равнище, и на свой ред предали опита си на следващите поколения. Димитър Христов Зограф (1798-1860) имал няколко синове, от които най-надарен бил най-големият Зафир. По-късно Зафир става известен като Станислав Доспевски, на името на с. Доспей. Той е роден на 3 декември 1823 г. и расте в среда на художници и по-начетени хора, учи в родния си Самоков при известния български възрожденски народен будител Неофит Рилски, след което учи живопис при баща си. Към 20-годишнината си

придобива правото на "Зограф"

така, както го е вписал между спомоществователите си известният възрожденски народен будител Константин Фотинов в издаденото от него "общо землеописание" през 1843 г. Дълго време работил с баща си и в Рилския манастир.
 Връзките на манастира с Русия помогнали бъдещият голям художник да отиде да учи живопис в тогавашните тамошни художествени академии. В 1851 г. през Цариград и Одеса той пристига в Киев и постъпва да учи в Киевско-печорската Лавра. Тук, според спомените на сина му Никола, променя гръцкото си име Зафир със славянското Станислав. След кратък престой отива в Москва и постъпва в училището по живопис. След тригодишно обучение, по настояване на някои от учителите, като добър ученик продължава образованието си в Петербургската императорска художествена академия, която завършва след двегодишно обучение през септември 1856 г. с отличие и сребърен медал. Изпитната му работа (мъжко тяло в гръб) се съхранява в Пловдивската галерия. В Русия, без съмнение, Станислав Доспевски изпитал влиянието на своите учители проф. Брезки, проф. Ф. А. Бруни, както и на такива художници като В. Г. Перов, известен с дълбоко затрогващи картини, А. А. Иванов, прочут с картината "Явяването на Христос", П. А. Федотов, В. В. Пукирьов и други от блестящото съзвездие на руското изкуство през ХIX век. От Русия той донася в България и много други свои творби, които са изчезнали след арестуването му от турците в Пазарджик (В Пловдивската художествена галерия са запазени два акта на голи мъжки тела, в Синода в София и в националната художествена галерия - две копия от ангел по оригинал на Брюков, в къщата - музей "Станислав Доспевски" в Пазарджик - един албум с моливни скици). След връщането си в Самоков и след смъртта на баща си, Доспевски се премества в Пазарджик, където построява своя къща с надпис "притяжанье Станислава Д. Доспевскаго-Самоковца 1864", която днес е музей. Връзките му с Найден Геров го подтикват към идеята

за включване на рисуването като учебен предмет

в новосъздаващите се светски училища в Българско. На базата на наученото от академичните науки, Станислав Доспевски внася нови елементи в тогавашната българска живопис, отклоняващи творчеството му от обикновената живопис. Той се научил да прави разлика между "измисления и условен образ на иконата и спецификата и прецизността на реалната жива Природа". По-късните му икони наподобяват жив човек с всички негови характерни черти. Станислав Доспевски става един от първите портретисти. От края на 1856 г., когато се завръща в България, до смъртта си в началото на 1878 г., над 20 години той е създал около 40 портрета. Това е време, когато се ширело становището, че човек не може да бъде "обект на изкуството". Негови модели са живи хора от неговото обкръжение - лица от семейството му или от тогавашните културни среди. Интерес представляват портретите му на жени - обикновено със стръкче цвете в ръка. Със същото завидно майсторство Станислав Доспевски рисува портретите и на мъже. През 1989 г. той създава портрета и на известния народен будител и възрожденски благодетел на българските младежи и студенти в Русия - Иван Денкоглу. Всички рисувани от Станислав Доспевски портрети са плод на наученото в Русия, на сериозната школовка, на острата наблюдателност, на изтънченото майсторство в подбора на живописните средства и на подчертаната душевна топлота при изобразяване на подбраните модели. В това отношение специалистите му определят почетно място в българското възрожденско изобразително изкуство.
За разлика от баща си и неговите сродници и събратя от Самоковската школа, които рисуват иконите по разпространената общоприета за времето стандартна схематика, той внася значителни промени в иконографията. Добри, "живи икони", са създадени от него в Преображенския, Лопушанския и Баткунския манастир. Има съхранени в Пловдивската митрополия, в Пазарджишката черква "Св. Богородица", в Карлово, в Дряново, в с. Куртово Конаре и София - в черквата "Св. Неделя" и др. Николай Павлович виждал в лицето на Станислав Доспевски голям майстор и признава, че от всички образописци само той разбира това изкуство.
Станислав Доспевски се изявява

не само като даровит художник

на него не са му чужди свободолюбивите идеи на времето, свързани с борбата за политическо освобождение на българския народ от османско владичество. В Пазарджик освен с иконопис се занимава и с обществено полезна "народна работа". Съгласно източници домът му е посещаван от революционния представител на Перущица Петър Бонев, от Кара Никола- Ангелов, Тодор Хайдутина от Пазарджик и др. Той осъществява връзки с видни български революционери, между които са Апостола Левски, Ангел Кънчев и Димитър Общи и е председателствал революционния комитет в Пазарджик при подготовката за Априлското въстание.  След потушаването на въстанието от паметните дни на април 1876 г., Доспевски се захваща с активна благотворителна дейност - организира и отваря трапезарии за сираци - деца на загинали поборници за свобода, събира помощи, облекло и др. Осиновява дори едно момиченце. По англичанката лейди Странгфорд, пристигнала в Българско и отседнала в неговата къща, Доспевски изпраща редица съобщения за турските зверства до английските вестници "Дейли нюз" и "Таимс". Това не останало незабелязано от османлиите. При обявяване на Руско-турската война по време на масовите арести е заловен и арестуван на 27 август 1877 г. в Пазарджик като руски поданик. Откаран е в Пловдивския, а след това в Цариградския затвор, заедно с около 350 българи. Въпреки застъпничеството на жена му пред австрийския и германския консул, той остава в затвора, където умира (според някои източници: Иван Андонов - от тифус).
Днес Станислав Доспевски е оценен като виден представител на Самоковската художествена школа и един от основоположниците на българската светска реалистична живопис, като изключителен ерудит не само за времето си, а дори и за съвременните ни представи за интелектуалец. Неоценимото художествено наследство на Станислав Доспевски, плод на народополезен труд и неуморна художествена новаторска дейност, заема високо и почетно място в националната ни културна съкровищница и остава да блести с примера и блясъка на един даровит творец и патриот, достигнал до върховете на изобразителното изкуство в епохата на Българското Възраждане.