Страховете на малкия човек

Под малък човек тук не се разбира нисък на ръст или млад на години. Става въпрос за малкия човек, героя на Чарли Чаплин. Онзи отруден, мачкан от живота човечец, който непрекъснато живее под страх.
Той започва със събуждането. В панелката през лятото и нощният хлад не е донесъл освежаване, а през зимата е студено като в общежитие, защото парното е изключено поради недостиг на средства. Малкият човек вече не се бръсне всяка сутрин, защото е спрял топлата вода, а със студена това е неприятно, дори болезнено. По навик отваря хладилника само за да се увери, че е празен. Така че пак няма да да закуси вкъщи, а ако му се намира едно левче, с него пътьом ще си купи баничка.
Той все още

работи, но не знае докога и за какво

Един от големите му страхове е да не му връчат предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Работодателят и началниците непрекъснато повтарят, че положението е кризисно, бизнесът не върви, клиентите не плащат, пари няма. Това им служи като оправдание, че изплащането на заплатите се забавя с месеци и хората работят на принципа "Залудо работи, залудо не стой". Малкият човек работи залудо, но той се страхува, че когато се прибере вкъщи, ще намери в пощенската кутия сметки за ток и вода с предупреждението, че ако не ги плати, снабдяването ще бъде прекъснато. В края на всеки месец го посещава касиерът на входа, на когото трябва да плати за чистачка, стълбищно осветление и асансьор. За притежание на панелката се дължи данък сгради и такса смет, които в най-добрия случай се равняват на една месечна заплата. Това означава малкият човек един месец да работи, за да плаща издръжката на общинската управа. В същото време, ако му се наложи тя да му издаде елементарен документ или справка, за тях трябва да плати.
Малкият човек непрекъснато се страхува да не бъде

ограбен на улицата

или в градския транспорт. Конкуренцията между крадците е стигнала дотам, че те вече се проявяват и в маршрутките. Няма как да не си платят билетчето от 1,50 лв., но в навалицата претършуват чанти и джобове. И 5 лв. да намерят, пак са на кяр. Не е като в Англия например, където във всяко превозно средство на градския транспорт задължително има видеокамера и поради това там няма кражби.
Малкият човек е донякъде щастлив, ако детето му, на което пряко сила е дал 50 ст., за да си купи вафла през голямото междучасие, вечерта не му се оплаче, че батковците не са го преджобили. В същото време малкият човек плаща такса за охрана, но за нея се наемат пенсионери, които при всеки конфликт се крият, за да не пострадат и самите те. А малкият човек с нищожната си заплата е един от тези, които издържат 60-хиляден полицейски апарат, 22 хил. магистрати и армия от 25 хил. души. Военните ги пращат да се бият срещу талибаните в Афганистан, но нас няма кой да ни охранява от родните талибани.
В България царуват безредие, беззаконие, несправедливост. От немай къде се раздуха историята с 16-те депутати, подмамени да напуснат заседателната зала, за да получат като подаръци скъпи мобилни телефони. Бутафория. Отишли са на мястото, на което са били поканени, защото и те са подвластни на манталитета за получаване. За разлика от малкия човек, управляващият е голям по всички показатели. Разликата в заплатите им е десетократна. Големият човек ползва 4 пъти по-голям годишен платен отпуск. При това за него се осигурява ведомствена станция, в която кюфтетата са по 50 ст.
Най-големият страх на малкия човек е

да се разболее

Води се здравноосигурен, но това е повече от фиктивно. Когато отиде при личния лекар за направление, се оказва, че лимитът е изчерпан. Това, което може да направи докторът, е да му изпише рецепта за лекарства, но когато в аптеката разбере колко струват, малкият човек се отказва да ги купи, защото цената им е равностойна на четвърт от заплатата му. Трябвало да ги получи с намаление, но фармацевтите му казват, че здравната каса от месеци не се е отчела към тях и затова ги продават на пазарни цени. Ако здрав човек се почувства зле и близките му позвънят на тел. 112, се оказва, че "Бърза помощ" е повече от бавна. Дори в София след 21 ч. има само 8 екипа.
Лекарите, които са нещо средно между малкия и големия човек, все по-малко са склонни да работят дори за заплата от 800-900 лв. В Германия даже специализантите получават по 1600 евро, а квалифицираните лекари - минимум 2700 евро. Поради това само до края на ноември 468 наши лекари са подали молба за разрешение да работят в чужбина. В същото време поради високите такси за следване в медицинските факултети, завършващите образованието си като лекари са не повече от 700 на година. На наши медицински сестри в Кувейт, Катар, Оман, ОАЕ се предлага работа срещу 1600 щ.д. заплата с безплатна квартира и осигурен транспорт.
Дори в условията на криза в Германия, Белгия и Холандия се търсят ватмани за градския транспорт със заплата от 1500 евро, като при това им предлагат безплатно общежитие. За някои от услугите, като интеренет и цифрова телевизия, фирмите, в които те работят, им плащат до 80% от таксите, защото те са рекламодатели в тях. В Западна Европа усилено се търсят и селскостопански работници. Само в Кипър за обработка и прибиране на картофената реколта се наемат годишно по 20 хил. души от България, Румъния и Молдова, а също така и африканци. Работата е тежка, но надницата е прилична - 30 евро. У нас производителят на селскостопанска продукция с изнурителен труд си докарва доход от около 5000 лв. годишно, което е към 400 лв. месечно или 13 лв. на ден. Това е пет пъти по-малко, отколкото в Кипър. При това в България той не е защитен от крадци, които ограбват голяма част от реколтата, а така също домашните животни, покъщнината, а дори посягат на честта и живота му.
Безработицата, ниското заплащане

несигурността

карат малкия човек да търси препитание в чужбина като в обетована земя. През последните 20 години 1,8 млн. българи са се отправили на гурбет. Нашенската диаспора в Чикаго е близо 100 хил., 45 хил. българи има в Торонто, 350 хил. - в Испания, 80 хил. - в Кипър. Родната действителност какво предлага? Минимална заплата от 240 лв. Големите обаче получават по 2700 лв. без допълнителните бонуси. Шефката на Народното събрание само за две години на поста си купува апартамент в София от 192 кв.м, а при всяка командировка ползва екстра класа в самолет и спи в 6-звезден хотел.
През 2002 г. посетих Австрия. Отидох на свиждане на мой познат в болницата и там срещнах санитаря Мишо. Попитах го защо се е съгласил да работи тази мръсна работа. Той ми отговори, че в неговото село по цял ден ринел изпражненията на животните в семейното стопанство, а баща му не е бил в състояние да му дава и 200 лв. на месец. В Австрия се грижи за болни хора и получава по 1200 евро месечно затова. Когато е на смяна, има и безплатна храна...
Затова понеже в България малкият човек е отвратен от поведението на управляващите и за да се спаси от страховете си, които тук са негов неизбежен спътник, си търси късмета в чужбина.