Размина ли ни се?

Такъв уплах софиянци не бяхме изпитвали от март 1977 г. Тогава колеги се бяхме събрали да отпразнуваме 8 март в ресторант "Сините камъни" на бул. "Хр. Ботев" (сега той не съществува). При труса от масите изпопадаха бутилки и чаши, от стените се откачиха картини, полилеите се люлееха. Един от колегите грабна стол и с него счупи стъклената стена към улицата. Всички излязохме навън, но за щастие втори трус не последва. Впоследствие беше съобщено, че земетресението е 7,2 по скалата на Рихтер с епицентър Вранча в Румъния. Най-силно в България то беше усетено в Свищов, където имаше сериозни разрушения и човешки жертви.
В ранните часове на 22 май ни разлюля яко. Разбудих се половин час преди първия трус от бесния лай на кучетата. Дядо беше ми казал, че животните са най-добрите сеизмолози. През 1902 г. в неговото село - Голяма Желязна, Троянско, е имало силно земетресение. Половин час преди него кравите замучали неистово, овцете не спирали да блеят, кокошките - да кудкудякат, свинете - да грухтят. Тогава той гледал зайци, които прегризали пръчките на зайчарника и излезли от него.
И аз, както вероятно и повечето хора, не мигнах след първия трус. Започнах да прелиствам енциклопедии и справочници и намерих доста данни за земетръсни бедствия по българските земи в миналото. Специално за Софийско се сочи, че големи земетресения е имало през 1471, 1613 и 1917 г., т.е. в промеждутък от около 200 или 300 г. В по-ново време най-голямото земетресение в България е през 1928 г. в района на Чирпан, Първомай и гара Стаханово. Разрушени са 90 на сто от сградите, загинали са 2300 души и 760 са ранени. Почти равно на него по сила е земетресението в Кресненското дефиле през 1904 г., но то е върху по-малка площ.
Интересно съвпадение е, че през същата година (1928 г.) в Япония става много голямо земетресение, при което загиват рекорден брой хора - 140 хил. Тогава в Япония се приема закон, според който задължително във всяка сграда трябва да се вграждат земетрусоустойчиви (сеизмичноустойчиви) елементи. (В теорията и практиката на строителството са познати около 20 начина за осигуряване устойчивостта на сградите при земетресение.) След въвеждането на скалата на Рихтер в закона се внася допълнение, че сградите трябва да са осигурени да издържат на 9-а степен.
У нас само метрото се строи така, че да отговаря на тези изисквания. Специалисти посочват, че някои сгради в София могат да издържат и при земетресение от 9,5 по скалата на Рихтер. Това се отнася за БНБ, Съдебната палата, бившия Партиен дом, комплексите Министерски съвет-ЦУМ и президентство-хотел "Шератон". А взривеният мавзолей на Георги Димитров е строен да издържи и при най-голямото възможно земетресение.
За съжаление това не се отнася за масовото строителство. Над 70% от сградния фонд на страната е сериозно застрашен от повреди и срутвания при земетресения с магнитуд над 6 по скалата на Рихтер. Това се отнася и за панелните жилища, в които живеят около 3 млн. души. За сравнение - в бившата ГДР панелните жилища са изцяло санирани (с пълно поемане на всички разходи от държавата и общините) и са укрепени да издържат на земетресение до 7,5 по скалата на Рихтер, и то при положение, че Германия не е земетръсна зона. У нас никой не се замисля да направи нещо подобно, въпреки че е доказана високата сеизмичност на района ни.
Оказа се, че службите за защита на населението при бедствия и аварии, както и медицинските звена и заведения, не са в състояние да се отзоват на всички повиквания. Станалото на 22 май земетресение е сериозно предупреждение, че нямаме готовност за справяне с бедствени положения. Затова е наложително да се извлекат поуки и да се пристъпи към действие.