15 Ноември 2024петък03:54 ч.

Политически цайтнот

/ брой: 156

visibility 9166

Любомир Кючуков

И досега източноевропейски държави имаха отговорни ресори в ЕК. Що се отнася до България, се говори за политически цайтнот по отношение на българската кандидатура. Проблемът е, че това е далеч от една осмислена държавна политика. Изборът на български комисар винаги е бил свързан със запълването на квоти и поддържане на баланси.
Именно, защото става въпрос за политика и държавни интереси, следва да бъде процес, а не конюктурен акт. Възможността да бъде даден ресор означава да се направи предварителен подбор и работа между другите държави членки за подкрепа. Сега гледаме прехвърляне на отговорността върху едно несъставено правителство.
Преди да се говори за съдържателна външна политика на ЕС, задължително трябва да се направи уточнение, необходимо да се избегнат грешни тълкувания. Външната политика на ЕС е обща, но не е общностна. Външната политика е прерогатив на националните политики на държавите. Провежда се обща външна политика на ЕС, но при съгласие държавите членки. Задължителното им съгласие означава, че всяка една от тях може самостоятелно да блокира отделни решения – има право на вето. През последните години обаче рязко се засилил натиска, най-вече от водещите страни членки за премахване на ветото и въвеждане на квалифицирано мнозинство.
Има изключения в Лисабонския договор – за външна политика и фискална, защото е трудно да си представим уеднаквяването на данъците. В България е 10% плоския данък, а в скандинавските страни около 50%.
Натискът се засили след войната в Украйна заради позициите на Унгария, която получи отстъпки по други въпроси.
Войната в Газа стопира тези усилия, защото страните в ЕС и НАТО са дълбоко разделени и общата позиция се оказа невъзможна. Единствената формулировка по темата се свежда до „беше обсъждан въпросът“, а на срещата на върха на НАТО във Вашингтон, Алиансът не намери възможно дори да спомене войната в Близкия Изток. Ако съществуваше това правило, би поставило сериозен въпрос пред ЕС, например за признаването на държавата Палестина. До момента 16 страни от ЕС не са я признали. Това означава, че при квалифицирано мнозинство или да държавите, признали да оттеглят, или да се присъединят към непризналите. Това е показателно колко е сложно формирането на общи позиции в ЕС.

Пред БНР

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ