Замятане
/ брой: 9
Запаленият въдичар доц. д-р Димитър Генчев е прочут с професорската си разсеяност и мъдрите си прозрения за риболова.
Веднъж отишал за риба на река Искър, край Червен бряг. Не щеш ли звъннал му телефонът. Митето започнал сладък разговор с приятеля си Павел Писарев.
По едно време започнало да му кълве. Дръпнал въдицата - ядец.
Стърчи си Митето край реката, в едната ръка - пръчка, в другата - мобилен телефон. Решил да заметне въдицата. Замахнал... и мобилният цопнал във водата.
На другия ден Павел Писарев му казал: "Чух само бълбук, бълбук..." Писарев нали е човек отговорен и щедър купил на Митето нов мобилен.
Прозрениe на доц. д-р Димитър Генчев:
Рибата е като жената - за да я хванеш, трябва да я захраниш.
Големите риби са като хубавите жени - винаги се изплъзват от кукичката.
В риболова и в любовта размерът няма значение.
Когато вкараш рибата в живарника и жената в живота си, чак тогава можеш да кажеш, че ги притежаваш.
Да слушам рибарски истории на кафе, а не на питие, е все едно да гледам на пилона за стриптийз жена ми.
В риболова е като при брака: трябват здрав прът, свежа стръв и удобен терен. Аз така се ожених два пъти.