Юнак над юнаците со звезда на челото

Ще ми се да се пренесем заедно назад във времето, когато гениалният руски поет Александър Пушкин е творил, а българският войвода се е сражавал в редовете на въстаниците-християни във Влашко през далечната 1821 г. Историците установиха, че Индже войвода, наричан още Кърджалията, е участвал активно в т.нар. завера като водач на конница и намерил смъртта си в боя с турците около река Прут, при молдавско-руската граница.
"Заверата" - революционно движение на християните, които са се борили срещу турците, е било борба "за вяра", която продължила в Румъния до 1829 г. Главните водачи на това движение били Александър Ипсиланти - от гръцка страна, влашкият революционер Тудор Владимиреску - от румънска, и Сава Бимбаши - от българска.
За Индже войвода в българското народно творчество има безброй песни, легенди и предания. Той е обезсмъртен и в художествената ни литература. Ала малцина от днешните читатели знаят, че е герой и в художествената литература на две славянски страни - Полша и Русия.
Между въстаниците-християни бил и полякът Гарновски - водач на отряд, който лично познавал Индже войвода, знаел за неустрашимостта му в боевете с турците и геройската му смърт. Разказите на Гарновски и други поляци, участници в "заверата", вдъхновили известния полски писател Михаил Чайка - Чайковски (1804-1886) да обезсмърти Индже войвода в романа "Кърджали", публикуван в 1836 г. Романът е преведен от Христо Ботев и отпечатан на подлистници във в. "Съединение".
Две години по-рано, през декември 1834 г.,  А.С.Пушкин публикувал повестта "Кърджалията". Преди това, в 1828 г., Пушкин замислил поема под същото заглавие, но след първите 12 стиха не продължил.

В степта просторна на Буджак,
където Прут сред пищен злак
обгръща руските владения,
край малък извор, в труд до мрак
в едно старинно поселение
живеят българи и знам:
цари безгрижност дива там.
Те пазят древните си нрави,
за хляба си превиват стан
и не помислят, че без свян
им готвят участ зла държави,
настръхнали за сеч и бран.


                  Превод Иванка Павлова


По време на първото си заточение на юг двадесетгодишният поет се запознал с българите в Кишинев. В града имало обособен цял квартал, който се наричал "Булгария", където А.С.Пушкин обичал често да ходи. От дневника и спомените на офицера Иван Липранди (1790-1880), който бил в близки отношения с поета, научаваме за интереса му към две български народни песни, които се пеели във Влашко:

"Първата се пееше в Кишинев от август 1821 г.; втората - от края на същата година. Куплетите на тези песни непрекъснато се чуваха по всички улици и се изпълняваха също и от цигани музиканти.
В първата от тях се разказваше за предателството и ликвидирането на ръководителя на пандурското въстание Тудор Владимиреску по нареждане на княз Ипсиланти в покрайнините на Търговище. Втората също бе посветена на такава предателска смърт, в нея се разказва за подлото убийство на Бимбаши Сава, български ръководител на отряд, от който Ипсиланти не успял да се възползва.
Александр Сергеевич притежаваше преводите на тези песни; той ми ги донесе, за да ги свери с думите на моя арнаутин Георги..."

Има още едно писмено свидетелство за интереса на А.С.Пушкин към българите. В дневника от 3 април 1822 г. на приятеля му Павел Долгоруков (1787-1845) е записано:

"Вечер се разхождах из Булгария. Така се нарича най-отдалеченият район на Кишинев, населен в по-голямата си част от български изселници. Тук на две места има люлки, а при Бендерския изход се провеждаха борби. Двама се хващат и изпробват силите си. Пушкин също беше сред зрителите. Много му допадна борбата и ми каза, че иска да изучи това изкуство."

Заглавието на повестта "Кърджалията" следва да се приема като прозвище на главния герой. То самото събужда интереса на нас, българите. Да не говорим за автора й - гениалния руски поет, който по определението на Ф.М.Достоевски притежавал невероятната "способност за всемирна отзивчивост", свойството да се превъплъщава напълно, изцяло, без остатък в чуждата националност. Чудно ли е защо още в 1874 г. повестта била преведена на български от М.Греков и публикувана във в. "Независимост". 
След него открих още 6 имена на преводачи в библиографията на А.С.Пушкин. Сред тях Васил Каратеодоров, Сава Чукалов, а най-новият превод е на Димитър Бозаков. През 1979 г. повестта бе включена в поредицата "Световна военна белетристика" на Военното издателство, заедно с "Капитанската дъщеря" и "Дубровски", преведени от Христо Радевски и Константин Константинов.
От превода на Бозаков цитирам описанието на външния вид на Кърджалията:

"По рождение Кърджалията бил българин. На турски език кърджалия значи юнак, храбрец. Истинското му име аз не зная. Той изглеждал на трийсетина години. Чертите на тъмното му лице били правилни и сурови. Бил висок на ръст, широкоплещест и изобщо в него била въплътена необикновена физическа сила. Пъстра чалма на една страна покривала главата му, широк пояс обвивал тънкия му кръст; хусарски долман от дебело синьо сукно, рубашка с широки гънки, падащи над колената и красиви папуци съставяли целия му облик. На вид бил горд и спокоен."
 
 Кой ли ще е бил този българин? Пръв преди седемдесет години краеведът на Странджанския край Горо Горов даде отговор на въпроса в историко-литературния си очерк "Индже войвода":
 
"Инджето е Кърджалията - пише авторът. - Ние не само че нямаме от никого и отникъде каквито и да били сведения за друг българин - кърджалийски вожд, който да е участвал със своя дружина в казаното въстание, но и изобщо не съществува в българската история от ново време друга подобна личност от ранга на Индже войвода, която личност да носи белега на неговия бурен и пълен с превратности и противоречия живот; да показва подобни чудеса от храброст и неустрашимост в боя; да е в състояние да обайва с личността и името си хората, та да бъде взет за главен герой и в двете повести. Остава ни малко място за съмнение, че този може да бъде само Инджето-Кърджалията."

Д-р Симеон Табаков в т. II на "История на град Сливен" (1924) на  с. 51, след като привежда исторически данни за участието на Индже войвода във Влашкото въстание, заключава:

"Много е възможно, че Гарновски и други поляци, със свидетелството си за Инджето, са дали повод на Чайковски да напише своя роман "Кърджали", дето последният, като български герой, се е борил юнашки срещу турците, при това около реката Прут и то все през 1821 г. всред каквато развязка е и края на Индже войвода, а още повече, че по-рано е бил и кърджалийски водител."
Писателят Петко Росен в сборника си "В поле широко" (1938), като разказва на с. 124 за Вълчан войвода, пише:

"Проста измислица е, че Инджето е убит от някакво си уродливо свинарче. Тоя юнак над юнаците "со звезда на челото" забягва надалече и с увереност може да се твърди, че е същинският герой на Пушкиновата повест "Кърджалията".

В отзива на театроведа Стефан Каракостов за драматизацията на поемата "Цигани" на Пушкин се казва между другото:

"Поемата "Цигани" е близка и до нашия народ, защото когато е писана, Пушкин е бил заточен в Бесарабия, гдето се среща и с българи. Тук започва да пише и своята повест "Кърджалията", в чийто герой трябва да дирим образа на безсмъртния български хайдутин Индже войвода". (В. "Заря", бр. 5816, 12. I. 1940 г.)

Според мен Индже войвода е бил познат във Влашко под бившото му "професионално" име - Кърджалията. Логично е да приемем, че той именно е героят на малката повест "Кърджалията".
 
"С ненадминатия си гений  - заключава проф. Тончо Жечев в студията си "Пушкин и българите" - Александър Сергеевич веднага е схванал главното, основното в българския проблем и характер: богатирското, легендарното, хайдушкия размах в патриархално-додържавното съществуване е в пълен контраст с онова жалко, паднало в праха и калта, късащо сърцето объркано същество, когато се изправя пред чиновника, пред държавата, неподготвено за мирен преход, за размерен обикновен живот. Пушкин е предусетил драмата, която тепърва, а най-вече след освобождението на България е предстояло да се разиграе - превръщането на героите от легендарните времена в граждани, личности в новия съвременен смисъл." (Т. Жечев, "Митът за Одисей", 1989, с. 247-248)


Паметна плоча на поборника в с. Попово

Александър Пушкин обезсмъртява войводата в своята повест "Кърджалията"

Версията на Борис Ангелушев за портрет на Индже