Три пъти "Ура!" и лавров венец за магарето

Магарето е нечифтокопитно животно от семейство коне. Одомашнено е в Египет (около 9500 г. пр.н.е.) от нубийското и сомалийското магаре. В Европа се отглежда от края на бронзовата епоха, предимно в Средиземноморието, в България - от времето на траките. Живее 18-20 години, използва се 12-15 години за носене на товар (70-80 кг), за впряг и за езда. Има бавен ход и равномерни движения.
Магарето има здрава конструкция, издръжливо е на работа, устойчиво е на заболявания и не е взискателно към хранене и гледане. Тялото му е ниско, сравнително дълго; главата е груба, суха, с дълги подвижни уши; шията е къса, права, с къса и права грива; краката са къси, сухи, със здрави копита; опашката е тънка и завършва с кичур от дълги, прави косми.
Днес магарето се среща на всички континенти. Създадени са много породи, най-известни от които са: Мартина Франка (Италия), Поату (Франция), Каталонско магаре (Испания), Шандунско (Китай) и др.
Магарето се кръстосва с коне за "производство" на катъри и мулета. Катърът бил "магаре скъсано на изпит", а мулето - междувидов хибрид, получен от кръстосване на кобила с магарешки жребец.
Според статистика отпреди тридесет години броят на магаретата в света е бил 39.8 млн., в България - 351 325. Кой ще ни каже колко са магаретата у нас днес?
Конят е нечифтокопитен бозайник от семейство Коне. Одомашнен е през бронзовата епоха (3000-2000 г. пр.н.е.)
От гледище на символознанието конят олицетворява сила и виталност; кентавърът бил хибридно същество с тяло на кон и с човешко (мъжко) туловище, което още през гръцката древност застъпва двояка символика.


"Тъкмо когато търсеше място, за да се разположи по-удобно, той се провали заедно със Сивчо в някакво дълбоко и много тъмно подземие, намиращо се сред някакви съвсем стари постройки. Докато падаше, той се помоли от все сърце на бога, защото се страхуваше, че ще пропадне до дъното на бездната..." четем в безсмъртния роман "Дон Кихот де Ла Манча" на Мигел де Сервантес Сааведра.
"На малко повече от три човешки ръста дълбочина Сивчо стъпи на земя и Санчо остана върху него напълно невредим. Опипа се навред по тялото и затаи дъх...
... Писано ни е, и на мене, и на магарето ми, да умрем тук от глад, ако не загинем и по-рано - то утрепано и пребито, аз от мъки и терзания... Оттук ще измъкнат костите ми... никога Санчо Панса не се е делил от магарето си, нито магарето му - от Санчо Панса....
О, другарю и приятелю мой, колко зле ти се отплащам за вярната ти служба!... аз обещавам да сложа лавров венец на главата ти, за да заприличаш на увенчан поет, и да ти давам двойна дажба зоб."
Триста години по-късно Кумалата в Станимака (Асеновград) бил прочут със своето муле, на което не знаем името. Все едно - на това муле той се качвал сутрин с накривен фес и наметната долама, минавал през чаршията, за да видят всички на какво муле язди, но като излезе вън от града, слиза и оттам надолу само го води. Води го и на връщане, докато стигне до града, тогава пак му се качва, минава сербез-сербез, за да си отиде доволен, предоволен у дома.
Един приятел веднъж отива да поиска на Кумалата мулето, за да отиде в едно съседно село по някаква работа. Кумалата го посреща, приема го под сайванта, черпи го с ракия и извиква на жена си (коконата) да се приготви за излизане. Нищо не е казал на приятеля: ще му даде ли мулето, или няма да му го даде. Когато слиза коконата, вече приготвена, докарана, набелена и червосана, Кумалата хваща ръката на жена си и я туря в ръката на приятеля:
- Ето ти коконата, давам ти я, води я, прави я каквото си щеш, но мулето не искай!
В Станимака забележителен с "магарешките" си номера бил Ставри Зоото (животното). Освен че пиел по кръчмите и не плащал, всяка есен разсмивал града със следния номер: вземал на чорбаджията си магарето, давал му да пие от чебура с виното, напивал го и след това яхнал пияното и разревало се (разпяло се) магаре, минавал по цялата чаршия, съпроводен от бурни смехове, разказва Николай Хайтов в "Асеновград в миналото" (1983).
От памтивека и до днес в България магарето е безценно транспортно средство, особено за хората от планината и ромите от града. Излишно е да говорим за предимствата му пред автомобила. В историческия очерк за Асеновград писателят Николай Хайтов описва Станимашкия ежегоден есенен "катър" панаир. На този най-голям панаир за мулета идвали хора от цяла Тракия, Родопите и особено от Кърджалъка. Идвали и купували отгледаните млади магарета...
Кираджилъкът (превозване на стоки и хора, б.а) бил немаловажно занятие в Станимака, където през есента имало да се пренасят милиони оки грозде и все в чебури, и всичко на гърба на яките и безропотни мулета. С мулета се разнасял и прочутият станимашки оцет от село на село, от град на град, на север до Дунава, на изток до Черно море, на юг до Бялото море. На връщане от Самоков те товарят суровото желязо, от Анхиало и Созопол докарват скумрия, паламуди и всякаква солена риба, от Бяло море - маслини, портокали, рожкови, стафиди, бяла морска сол и хубави лимони... Тая стока идвала все на гърба на мулето. Хубавото муле било гордост за стопанина.
"Наесен, когато почнеше приготвянето на туршиите - разказва в "Пловдивска хроника" (1984) Никола Алваджиев - от Станимака идваха продавачите на оцет. В продължение на цял месец подковите на техните мулета чаткаха по калдъръма на пловдивските улици, виковете "Оцет, ха оцет" се чуваха през целия ден. Жените познаваха, че са дошли оцетарите, знаеха и това, че някое муле с двете длъгнести бъчонки на самара ще спре нейде на кьошето. Изплакваха бързо бинлика... и излизаха да купят. Оцет бе това, истински, от вино, не от талаш!"
В "Дневник"-а  (с.569-570) писателят Николай Хайтов разсъждава за психологията на обикновеното селско магаре и се пита: По какво ще се разбере какво преживява едно магаре? 
После отговаря:
По самара, копитата, по ребрата и по козината, разбира се, не може да се разбере от какво се вълнува едно магаре, вързано на суха трева, на припек в летен ден, освен по ушите. Дългите уши на магарето са най-чувствителната му част и тяхното положение показва за какво мисли то, на какво се любува, от какво се вълнува или страхува. Ето горе-долу магарешката азбука:
Ушите, насочени право напред, означават силно внимание. Предизвикано обикновено от близкото, макар невидимо присъствие на магарица. В такъв случай то обича и да пръхти.
Ушите са напред и когато витае наоколо някаква опасност. Върти се например наблизо вълк - вълците много обичат магаретата и много често ги нападат.
Ушите на магарето, събрани силно назад - това без съмнение означава, че магарето е готово да те ритне. Това е признак за "безпаметна" ярост - готово е да ритне даже Господа бога отца.
Ушите прави, едното наперено напред, другото, отпуснато, леко се помахва - това говори за недоумение, угризение, изобщо, че пърлакът е на емоционален кръстопът: полска мишка ли е шумнала, игра на вятъра, или тихите стъпки на горския звяр...
(Ако наблюдаваш магаре, което си размахва ушите, не бързай да вадиш заключение за душевното му състояние, преди да си проверил не са ли причина за това мухите, които се опитват да напипат меките части на магарешкия слухов орган и да смукнат оттам малко от гъстата магарешка кръв.)
Ако двете уши на пърлака са клепнали, това е отчаяно магаре. Магаре духом и тялом съсипано, което нищо не очаква и на нищо не се надява. Всичко за него е товар и неблагодарност - безмерно изстискване на сили, безпощадно трепане и пропиляване на благи надежди. На магарето с равни уши му е все едно дали вълци ще го връхлетят, или плевнята със сламата ще изгори...
А ето и някои дълбокомислени наблюдения по темата на забележителния български художник, писател и педагог Илия Бешков от книгата му "Биография на Хитър Петър".
"Дружбата на Хитър Петър с магарето има няколко значения. Първо - магарето е най-евтиният превоз и отговаря на неговата доброволна бедност. Второ - поради изключителната си мъдрост Хитър Петър е имал достъп до най-високи места, а магарето му го е предпазвало от възгордяване. И трето - магарето, което всички познаваме, му е причинявало много неприятности, без които човек не може да стане мъдър и търпелив. Накрая - магарето е най-малката скорост на движение, при която човек има най-много време да мисли спокойно и дълбоко. Народът казва: "Бързо лайно връх няма..."
Магарето е главен герой и в много поговорки. Ето само няколко от тях от извънредно богатата сбирка на българския фолклорист, поет и историк Христофор Тзавелла:

Претовареното магаре няма на кого да се оплаче.

На магарето самарът не тежи.

Търпи като магаре.

На сто магарета една конска муха им стига.

Нахален като конска муха.

В същото време няма да сгрешим, ако кажем, че Негова милост присъства в литературата от първите столетия на новата ера. Спомнете си романа "Златното магаре" от древноримския писател, философ и оратор Апулей. В него главният герой на име Луций забелязал как една магьосница се превърнала в птица и пожелал, с помощта на своята любовница, слугиня на тая магьосница, сам да изпита такова превъплъщение. Ала слугинята сбъркала лекарството, Луций го глътнал и вместо птица станал магаре; нещастникът преживял многобройни бедствия и приключения, за да стигне до заключението, че магарето е най-онеправданото животно на този свят...
Във филма "Хитър Петър" (по сценарий на Петър Незнакомов) незабравими са финалните сцени, когато чернокосата Калинка (Анастасия Бакърджиева) и Хитър Петър (Рачко Ябанджиев) се отдалечават към хоризонта с изгряващото слънце. Магарето-герой се дърпало, но Рачко постоянно ходел с него, за да свикнат един с друг. Драмата настъпила, когато Калинка трябвало да яхне магарето, което й подарява Настрадин Ходжа.
Насрочиха снимачен ден на една поляна край София, обаче магарето въобще не ме допуска до себе си. Ритна ме в крака и той се поду. Хвърли ме два-три пъти... Най-накрая успях да се задържа на магарето - един дубъл, втори, на третия чухме командата за край на снимките. Погледнахме се с Рачко Ябанджиев и се разплакахме - разказва днес Анастасия Бакърджиева.
(Според официалната статистка филмът "Хитър Петър" е гледан от 6 407 476 души и това го прави номер 1 по зрителски успех!)
 

Хем реве, хем зове, хем от срам не мре

Магаре н,едно.
Магаре от срам не мре.
Магаре реве, магаре зове.
Магаретата, ако пърдят, атовете не трябва да дрищят.
Магарето викали на сватба: или вода няма, или дърва няма.
Магарето води камилите.
Магарето го не търси на вървеж, а на пърдеж.
Магарето си е сякога магаре.
Магарешка работа.

               (Пословици и поговорки от П.Р.   Славейков)


По  света и у нас

Първите паметници в прослава на магарето като верен помощник на човека са били издигнати от римляните и жителите на испанското градче Малагена де Михас.

В емирството Аджман
на Обединените арабски емирства от началото на новия век са възродили надбягванията с магарета, една древна традиция за местното население. От старта до финала разстоянието е 200 метра, но не всички участници успяват да го изминат, защото ездачите, които викат, пришпорват и бият с камшик своите животни, отпадат от надпреварата. Побеждава най-нежният и любезен жокей, който оставя тригодишното си магаре само да избира скоростта...

В Колумбия
в Мармато, било пенсионирано първото магаре Марсел, което натрупало 26 години трудов стаж в една мина. Собствениците на предприятието вместо да го пратят в кланица, го зачислили на "котлова храна", каквато получават магаретата-миньори.

В Северно Мексико
в зоологическата градина на Рейноса, се родило животно, което е наполовина магаре, наполовина зебра. Работниците в зоопарка го кръстили Кумба - на едноименната анимация, в която главната героиня се ражда само с половината от типичните черно-бели ивици. Новороденото е рядък вид животно с хромозоми на два вида: майката е зебрата Раджа, а бащата - магарето Игнасио.
 
В Куба
съществува династия от магарета с името Панчо. Един Панчо започнал да пие бира още през 1991 г. като средно изпивал по 8 бутилки на ден - такава била нормата, определена от неговия дядо, също Панчо. Казват, че дядото изпил 70 000 бутилки в бара, намиращ се в планината Майабе в околностите на град Олгин. Знае се и абсолютният му дневен рекорд - 46 бири през 1980 г., които били платени от италиански турист. Цели двадесет години Панчо Първи "работил" в бирарията, привличайки все повече чуждестранни туристи. Умрял на 34-годишна възраст от бъбречна недостатъчност. След Панчо Първи в бирарията работи внукът му Панчо Трети...

В Йемен
местни терористи вместо автомобил, пълен с взривни вещества, използвали минирано магаре - натоварили го с два чувала, пълни с тротил, и го вързали под стълбището на къщата на поредната жертва. Атентатът бил успешен, но отнел живота и на невинното магаре...

В Западна Европа
отглеждат магарета в специални ферми. Литър магарешко мляко се продава за 60 евро, на цена близка до цената на млякото от жени-кърмачки. От магарешко мляко правят кремове и шампоани...

В град Дулово
след четвърт век отново е възстановен карнавалът "Златното магаре". С него местните жители поставят началото на майските празници "Дни на моя град".

В градчето Гурково
под Балкана, преди година бе открит първият в България Музей на магарето, финансиран с пари по Програмата за развитие на селските райони. Музеят и туристическият информационен център към него са на стойност 391 100 лева. От няколко години на стадиона в Гурково се провежда своеобразно "Биорали" - уникална, особено за чуждестранните туристи, надпревара с магарешки каручки.


Исус на ослица влиза в Йерусалим

И когато наближиха до Йерусалим и дойдоха до Митфагия при Елеонската планина, Исус изпрати двама ученици,
2. като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми
3. и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати.
4. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва:
5. "Кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница."
6. Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Исус;
7. докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях.
8. А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя;
9. а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: Осанна Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! ...осанна във висините!
10. И когато влезе в Йерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този?
11. А народът отговаряше: Този е Исус, пророкът от Назарет Галилейски.
12. И влезе Исус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците,
13. и казваше им: писано е: "домът Ми дом за молитва ще се нарече", а вие го направихте разбойнишки вертеп.
14. И дойдоха при него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери.
15. А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: Осанна Сину Давидову!, възнегодуваха
16. и Му рекоха: чуваш ли, какво казват те? А Исус им отговори: Да! Нима никога не сте чели: "Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала"?
17. И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува.
       (Новий завет (1990). От Матея свето      Евангелие, Глава 21, с. 40-41)       

                                      



  
Хем магарешка каручка, хем автомобил - ха, сега, де