Св. Иван Рилски - крепост на православната църква

1 август - Св. мчци Седем братя Макавеи.
Християнската църква е посветила този празник на седемте братя-мъченици Макавеи. Във Велес някога жените не предели, за да не ги болят през годината пръстите, тъй като думата "макавеи" свързвали с етимологията й - с "мъка". А в Северозападна България зетьовете се събирали в дома на тъста си на гощавка. Най-старият подгонвал останалите из гумното да ги бие с празен толум сирене, че да са по-плодовити овцете, кравите и кобилите.

6 август - Преображение Господне.
Велик черковен празник. В селата на Странджа, Сакар и Родопите - още Сотировден. На този ден селяните носят в черквата първото узряло грозде и след като се прекади от свещеника, го раздават по къщите.

15 август - Успение на Пресвета Богородица, Мариинден (Голяма Богородица).
Един от 12-те велики черковни празници. Той е празник най-вече на жените, тъй като Богородица е покровителка на майчинството. На празника се е отговявало с шиле, обредни хлябове - "богородични пити", с червено грозде, с дини и мед. Раздавали се първите прибрани плодове, осветени в черквата както за здраве, така и за умрелите.

18 август - Успение на преп. Иван Рилски Чудотворец.
Рилският монах св. Иван Рилски е първият канонизиран за светец славянин и има широка популярност в Европа и Азия. Той е роден през 876 г. в струмското село Скрино. Съвременник е на цар Борис (852-889), Симеон Велики (893-927) и неговия син Петър (927-969). Много рано Иван Рилски се посвещава на аскетичен монашески и отшелнически живот. Сам се учи на четиво и писмо и изучава реда на свещенослуженията. По-късно се установява в Рилската пустиня и основава най-големия български манастир, където е починал на 18 август 946 г. Неговите мощи са дълго време разнасяни из Европа и после наново върнати в Рилския манастир - там се намират и сега.
Преди повече от четиристотин години рилските монаси решават да подарят дясната ръка на св. Иван Рилски на Руската православна църква в знак на благодарност за голямата помощ, която им дават от Русия по време на честите турски грабежи и зулуми. Но дълги години не се знаеше къде е тя. Неотдавна писателят Спас Попов от село Гостун, Банска община, по време на посещението си в Русия  установява, че дясната ръка на рилския монах е погребана на хълма Иванушка в руския град Рилск, където е имало и черква "Св. Иван Рилски", разрушена от хитлеристите.
В литературата св. Иван Рилски е описан като изключителен аскет, извършител на не едно и две чудеса. В писмо до цар Петър той го окрилил и поощрил за добри дела в името на човечността и преуспяването на църквата. В завета до своите ученици той ги съветва: "Новопокръстените люде от еднокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави".  
Обявен за изключителен небесен покровител на българския народ, свети Иван Рилски е почитан и днес с благоговение от вярващите. Българският патриарх Неофит казва: "Той ни приканва да пазим душите си от греха, да изпълняваме светите заповеди Христови, да се храним с благодатните Тайнства на Майката Църква, да възпламеняваме в себе си любов към Бога и ближните... Иван Рилски е една от крепостите на Вселенската Православна Църква!"          

29 август - Отсичане главата на св. Йоан Предтеча и Кръстител.
Според народната астрономия на този ден денят и нощта се "секат", стават равни. Пресичала се и водата, затова не бивало повече да се къпят в нея хората.

30 август - Пренасяне честните мощи на св. Александър Невски.
Благоверният княз Александър Невски бил син на княз Ярослав ІІ. Той успял да отблъсне нападенията на шведите, немците и литовците и е провъзгласен за княз Владимирски, Киевски, Новгородски. Прозвището Невски получил след победата си над шведите при река Нева през 1240 г. И днес мощите му се намират в построената в негова памет Александро-Невска лавра.


Предсказания за времето

Ако от 1 август до Преображение Господне овцете лежат накуп, зимата ще е тежка.

До Голяма Богородица (15 август) - прах, а от Малка Богородица (8 септември) - кал.

Сух август - сухи бъчви, дъждовен август - пълни бъчви.

Когато щъркелите си отиват преди Макавеи, зимата бива люта, дълга и с дебели снегове, а когато си отиват след Макавеи - зимата бива лека и без снегове.

Горещо лято - люта зима, хладно лято - мека зима.

Когато лятото е много дъждовно, зимата бива студена и без сняг.

Лятно време, нощем ако е хладно, а денем пек, е на суша, стоплят ли се нощите, ще вали дъжд.

Щом рано сутринта на Обсичане мравките са се скрили надълбоко в мравуняците си, зимата ще е зла, а ако са се разпъплили отгоре - добра.

Кога небето се отваря
 
Дяволът е създал къпината в противност на гроздето, създадено от Бога. Той прави тя да узрява по-рано - с това прелъстява хората да ядат плодовете й преди гроздето, за да станат негови. Ето защо народното вярване забранява да се ядат къпини преди грозде.
Във Велес народното вярване утвърждава, че през нощта срещу Преображение на небето се явявала и отваряла Божата врата и на прага й заставал сам Бог. Който човек е праведен, може да види тая врата и да поиска нещо от Бога и Бог му го дава. Затова на тоя ден майките канят децата да не спят, а да са будни и да гледат у небето. Та да видят, когато се отваря Вратата божия, и да се помолят да им подари Господ богатство, щастие и други добрини.
                                                             
(Из книгата "Жива старина" от Димитър Маринов (1848-1940)


Преображение Господне

Успение на Пресвета Богородица

Св. Александър Невски