Студената пот

Седим с Див Кольо във фургона, в средата на язовира, долепили ръце до кюмбето, и си говорим. Див Кольо е от Шумен, но от дълго време живее целогодишно в село Ловец. Селото е в началото на язовир "Тича". А това, че фургонът е в средата на язовира, си е чиста истина. Този фургон Див Кольо го е монтирал на нещо като сал. И като му е сложил едно моторче от трабант, ето ти... абе сами разбирате. Див Кольо е и ловец, и рибар, и бракониер донякъде. Но пък я си сложете ръка на сърцето, а?
    Та седим си с Див Кольо във фургона и чакаме да се разсее малко мъглата, та да се вдигнат патиците и ние да ги посрещнем с преграден огън.
    - Най-опасното за нас, ловците и риболовците, е студената пот - заразказва Див Кольо. - Обхване ли те тая студена пот - значи предал си се. Край и на лова, и на риболова. Е, и аз съм страдал от тая пущина. Веднъж сме над Виница за глигани. Беше се появил един - така, над 200 кг. Колкото теле-даначе. Та аз съм гонач и по едно време усещам, че нещо идва към мен. Кучетата и двете свиха опашки и пайдос. Нещо ме сръчка под ребрата, ама аз курназ. Какво толкова, ако е глиганът, ще го гръмна и това си е. Обаче страх! И тогава ме обля онази пот. Студената. Най-напред тя ме обля и после видях мечката. Да стрелям - не може. Закон и сърце не ми дават. Да бягам - не може. Удървил съм се. И дали разумът у тая мечка надделя, или нещо друго, ама размина се.
    - Е да - казвам аз - ама това е било там, на сушата. А ние тука... Пък нали сме и за патици...
    - Тука има друго. Преди... абе преди време, пак на фургона, бяхме с един софиянец. И всичко по програма. Махна се мъглата, ония от брега вдигнаха патиците и ние натръшкахме десетина, па и повече. И леко, леко, без да пускам двигателя, се приближавахме към тях. Тоя - софиянеца - хванал канджата и се надвесил да придърпа патиците... Тогава водата се разтвори и едно чудовище, с уста като на отворен хладилник, цап, цап, омете всички патици. И оня, софиянеца, и аз - в пот. Студена пот. Няма по-страшно от студената пот. Тя идва по-напред, а после страхът... Ама ти какво? - гледа ме Див Кольо.
    А аз чувствах как студената пот ме облива. Бях чел, че в този язовир изчезвали хора, че водолази видели на дъното сомове по 100, 200 и нагоре килограма. Гледам - брегът е далече. Мъглата вече се вдига. Иде ред на патиците, ама тая пот?
    Аз не съм кой знае... абе пишман ловец съм, а по рибата хич ме няма. Ама си мисля за баш ловците - Дончо Цончев, Райчо Гънчев, Стефан Ланджев, па и тоя Любо Николов - дали и при тях някога тая пот...
    Добре, добре. Млъквам. Ама все пак...