Спасение с мир, любов и съгласие

1 април - Лъжко, Лъжичко
4 април - Лазарова събота
5 април - Неделя на Великия пост
Връбница-Цветница
12, 13, 14 април - Възкресение Христово

В родния ми Странджански край първият ден от април се нарича Лъжко или Лъжичко. Названието му е свързано с традицията да се лъже през този ден. Всеки се старае да излъже другия. Безобидните първоаприлски лъжи идват като отдушник за развеселяване.
Названието април на латински означава отварям, т.е. събуждам природата за нов живот.
Два са именните дни през април, които отбелязваме по календара на Българската православна църква: Лазаровден се празнува винаги в предпоследната събота преди Великден. До първата половина на ХХ век по селата бяха широко разпространени обичаите лазаруване, кумичене и буенец. Празнуват именниците Лазар, Лазарчо, Лазе, Лазо, Лазарина, Лазаринка...
Цветница-Връбница е в неделя. През този ден вярващите влизат в черквите, за да участват в богослуженията и да си вземат от осветените върбови клонки - символ на спасението и възкресението. По стародавна традиция в много български домове тези клонки се пазят през цялата година за здраве, очищение и спасение.
Великден винаги се предхожда от т.нар. Страстна/Велика седмица, през която във всяка къща се подготвят специално за най-големия пролетен празник. Някога, като деца, започвахме да мечтаем за Великден непосредствено след Коледа и Сурваки. Интересът ни растеше най-много през дните и нощите на Великата седмица.
На Велики четвъртък майките ни боядисваха яйцата, най-голямата радост за нас, децата. Отрано обикаляхме край полозите на кокошките, за да вземем първото снесено яйце през този ден. Него задължително боядисваха червено, тъй като то притежавало особена, магическа сила. Мало и голямо вярваше, че след като домакинята потърка с него децата по бузите и челото, ще са "здрави и червени" през цялата година. Първото червено яйце мама поставяше при иконата, високо в източния ъгъл на стаята. Там то стоеше до следващия Велики четвъртък, когато по вътрешността му щяха да гадаят какво очаква къщата ни. А селяните вярваха, че то предпазва нивите от градушка, животните - от уроки, хората - от зли беди... 
Писаните яйца се шареха от момите и младите невести на Велики петък. Едно време нямаше ваденки. Боядисването на яйцата ставаше с треви от полето - борш (червено), смрадлика, змийски лапад, лучени люспи (жълто), залепваха се на тях листенца от детелина, магданоз. Тревите задължително се накисваха в мълчана вода предната вечер, а рано сутринта се възваряваха заедно с яйцата. Майките ни описваха три пъти кръг пред лицата на децата с първото червено яйце, като наричаха:

Здраво, здраво, куколе,
на турчин болест,
на калугер треска,
на попът мраве,
на мене здраве.

"Да сте бели и червени до другия Великден!", пожелаваха ни и допираха яйцето до челото, брадичката и бузките...
 В петък майките ни месеха и печаха обредните хлябове за празника. Наричахме ги великденски колаци (краваи). Всеки колак бе с едно или няколко яйца, тъй като съдържа идеята за плодородие и опазване на реколтата.
Както боядисаното яйце, така и великденският колак трудно могат да бъдат описани. Те трябва да се видят, но де ги онези шарении и извивки? Някога жените на село влагаха в тях сърце и душа. Върху кората на колака можеха да се видят харманът, овцете, ралото, диканята, кръстци и купни със снопи... Върху хляба се поставяха от три до девет яйца, в средата му - винаги бяло яйце. Малко е да кажем, че хората вярваха, че в хляба присъства Христос, защото се знае: "Аз съм хлябът на живота!" (Йоан VІ:48).
В събота жените раздаваха за мъртвите на гробищата.
Великден идваше винаги в неделя и продължаваше в понеделник и вторник. Млади и стари, бедни и богати, моми и момци, всички обличаха най-красивата си премяна и отиваха сутринта в черквата. Имаше някои, които бяха прекарали нощта там. Тях първи свещеникът бе поздравил с думите "Христос возкресе". След тържествената служба започваше отговяването с отхапване от боядисаните яйца и от обредния хляб. Великденската трапеза се нареждаше още сутринта: в средата слагаха хляба, а около него останалите ястия, сред които имаше задължително и пържени яйца. През трите великденски дни хлябът остава на трапезата, която не се вдига.
Семейната традиция задължаваше младоженците през първите два великденски дни да отидат на гости у кумовете. На площада през трите дни на близки и познати се раздаваха великденски яйца и козунаци. По този начин се изразяваше почит и обич един към друг по села и градове.
Известният родоповед и книжовник Христо п. Константинов (1858-1899) ни е оставил следните редове за празника Великден през ХІХ век в Ахъчелебийско (Смолянско):
"Като пуснеше в неделя сутринта черкова, децата ходят по роднинските и комшийските къщи и щом влязат, изговарят особено "Христос воскресе!". Домашните отговарят "Истина воскресе!", а домакинята подарява на всяко дете по едно червено яйце..."
В книгата "Родопски народен календар" Стоян Райчевски предава разказа на стогодишната си баба Дора от Славейно за радостта, която българите мохамедани от Виево и Кутела изпитвали, когато тя им подавала червени яйца по Великден. Така празникът давал повод да се покаже взаимно зачитане, в резултат на което идвали и поканите за разменени гостувания по курбани в подножието на редица родопски върхове пак с песни и народни веселби. Любов към ближния, уважение, извисяване на духа над всекидневни ежби и стари предразсъдъци - такива са основните идеи, заложени в този празник на добродетелите. 
Големият смисъл на Възкресението на Христос е в това, че Той, побеждавайки смъртта, носи спасение между хората с любов и съгласие между тях; Той ни зове да живеем в мир като хора, държави и народи!
Седмицата след Великден се нарича Светла, Празна неделя. На Томина неделя възкръсналият Христос се явил на учениците си. Невярващият Тома "сложил пръст" в раните на Исус, за да се убеди в неговото възкресение. От тази легенда иде и прозвището Тома Неверни.


Всякое епископство - православных!

Преди 155 години, на 3 април 1860 г., по време на тържествената служба по случай Великден, в българския храм "Св. Стефан" в Цариград Иларион Макариополски (1812-1875) изрекъл крилатата фраза: "Всякое епископство православных". На тази дата един от водачите на черковно-националната ни борба отхвърлил фактически властта на Цариградската патриаршия, като не споменал на великденската служба името на патриарха. Така бил поставен въпросът за независима българска църква със съответните права в Турската империя. Положено било началото за разрастване на българското национално движение!

Народна метеорология
 
Предсказания за април:
Ако април е дъждовен, годината ще е плодородна; пада ли слана през април и е студено, годината няма да е плодородна.




Текстове под снимките:

Възкресение Христово - икона от ХVІІ век


Христос - символ на любовта и добродетелите