Сбъркана схема

От следващия месец топлинният удар за повече от хората е гарантиран. Не става дума за горещниците, които по правило са през юли, а за задаващите се още по-високи сметки за ток, парно и топла вода, които ни подготвят. Цената ще скочи най-малко със 7%. Така за малко повече от година общо поскъпването ще бъде с над 30%. 
Човек да съжали шефа на КЕВР Иван Иванов, който няколко месеца вече се поти в опитите си да оправдава поредния ценови шок. Прави обществени обсъждания, носи от девет кладенеца вода. Високите цени били неизбежни. За тях са виновни скъпотията на международните пазари, където се търгуват енергоносителите, лошото състояние на топлопреносната мрежа, проблемите на затъналите до гуша в задължения топлофикационни дружества. Оставяме настрана качеството на услугите, предлагани от тези дружества и фирмите за топлинно счетоводство, оказали се поредният храненик на системата.
Просто схемата е тотално сбъркана. Вече 30 години уж градим пазарна икономика, а нарушаваме нейни основни принципи. Според един от тях, само търсенето и предлагането могат да определят цената на стоките. Това става на борсите, а енергоносителите са борсова стока. Цените им хвърчат нагоре, логично е и парното да поскъпва. Иначе "Булгаргаз" ще трупа дългове. Въпросът е, че в един момент цените стават непосилни за хората в най-бедната страна от ЕС. И тогава управляващите правят традиционната през последните години грешка да провеждат социална политика чрез енергетиката или някой друг отрасъл. Железниците са също пример в това отношение. Цените изкуствено се задържат, но това води до финансови дисбаланси в икономиката, които в един момент гръмват. А далеч по-нормално е доходите у нас да са такива, че плащането на битовите сметки да не е проблем. Но за да стане това, освен бързо развиваща се икономика, е необходима и политическа воля. Тя в момента обаче отсъства, защото според статистиката производителността в Източна Европа расте с 80-85%, но заплатите в тези остават 25% от германските.