Риболовът е съзерцание
/ брой: 297
Разказано от Бойко Ламбовски
Често цитирам любимата си поговорка: "Ако искаш да си щастлив един ден, напий се. Ако искаш да си щастлив един месец: ожени се. Ако искаш да си щастлив цял живот - стани рибар". Тя е китайска. Питал съм китайци защо точно рибар. Не можаха да ми отговорят. Аз си отговорих, както си дремех веднъж над въдицата. Прозрях, че риболовът е щастие, защото край водата животът почва да ти изглежда като зрелище, а не като врящо гърне. Сиреч - изчезва неговата болезненост, остава съзерцанието. Но все пак най-важното е да кълве.
Никога не съм се хвалил, че съм голям рибар. Много обичам риболова, но за година правя не повече от 15-20 излета. От тях повечето са речни, и то не в големи реки, а в любимите ми реки от Северозападна България, където отсядам в къщата на баба ми и дядо ми - лека им пръст. Ловя най-вече кефал и мряна. Още уклей, бабушка, кротушка - те рядко надхвърлят една педя.
Много човешки игрички са извънредно фалшиви. Траят ден до пладне и след тях не остава нищо. Риболовът е много по-истинско нещо от безброй човешки игрички. Човекът на риба и на лов се връща към живота на предците си, живее с чувството, че търси прехраната си - своята и на семейството. Може да е илюзия това днес, но и спортът е подобна илюзорна форма на войната, на сблъсъка. А я колко фенове има...
Риболовът е по-малко прехрана, разтуха и мъжка орис. Но освен това - начин за сливане с природата, за единение с нея. Ловецът и рибарят не са гадове, които мъчат животните и ги убиват. Като изключим някои бракониери - сатрапи, повечето рибари и ловци обичат животните, но ги ловят, защото така е отредено - и в свещените книги го пише. При всички случаи не са по-лоши от хорицата, които лапат свинско от магазина, но се възмущават, че някой ловец е убил зайче. Да не би те да не съучастват на този, който е заклал свинята за техен кулинарен кеф? Освен това зайчето има някакъв шанс, а свинята - никакъв.