НяКой или НиКой
/ брой: 134
Една година от "Кой" изгря като надпис на Народното събрание в 12-ия час на нощта срещу неделята на нашенските Вси светии. Същото "Кой" облепи в плакати с анонимно внушение и улиците на София, за да напомни на гражданството да не го забравя.
Година след прословутите протести в името на демокрацията шепата "протестъри" се опитват да пишат своята история с плакати и лампи. Революцията, която те си мислеха, че правят, ги направи добре платена конюнктура и вече всичките им "прояви" от юнските събития насам, взети заедно, са без значение.
"Все още сме в плен на същото зло...", размишлява над социалния си статут едно от лицата на антиправителствените събития Добромирова и обявява, че отива да отпуска в горещото лято на воля. Недоволно, но същевременно обсебено от мисълта за лятната си почивка, очевидно задоволено материално същество.
Днес няма никакво значение "Кой" доведе ГЕРБ на власт, нито "Кой" организира протестите или пък "Кой" участва в тях. Протестърите, повечето уредени на държавна работа като "активни борци" вследствие на тяхното викане под прозорците на Пламен Орешарски, осчетоводиха прекрасно идеите си за бленуваното от тях идеално общество, в което трябваше заедно да живеем.
Факт е, че преди година бяха изписани толкова леви лозунги на жълтите павета, че човек оставаше с впечатлението за социална революция за по-добър живот. Само дето водачите на тези спонтанни акции пишеха левичарските призиви, имайки предвид не живота на целокупното население, а само своя в битов план. И страха си да не изпаднат от държавната хранилка.
По тази причина година по-късно тяхната миниреволюцийка е забравена и се налага сами да напомнят за своите улични подвизи. Такава е съдбата на професионалните протестиращи, хората ги забравят, но битовата печалба е налице.
Е, някак е неприятно да не се чувстваш като славен персонаж от картина на Дьолакроа, но такъв е животът. Помни санкилотовците и Гаврошовците, но не и позьорите, готови в името на личното благополучие да революционализират света като за снимка.