Най-напред прочети вестника, после го изяж!

Представата ни за книга и вестник е свързана с понятието "печат". А печатната медия господства повече от 500 години. Съперниците й - радиото и телевизията - се появиха през втората половина на ХХ век и се развиват все по-успешно. Казват, че трите медии били в състояние на мирно съвместно съществуване, а след телевизията се нареждал вестникът.
Днешният образ на вестника е в ръцете на читателите, специалистите го определят като "новият" вестник, претърпял какви ли не трансформации до модерната преса. Неговата история е предълга, за да я съберем на страница-две, но ще се опитаме да я разкажем на четящите.

В пробната книжка на своето "Любословие" (1845-1846) Константин Фотинов (1790-1854) окайва българите, че те още нямат периодични издания, "кои са человека повече потребни, нежели хлеба..." Българинът е започнал да чете вестник на български език цели два века след четящите в Европа. Първият брой на първия ни вестник "Български орел" (1846-1847) бил отпечатан на 20 април 1846 г. в Лайпциг. Намеренията на издателя му д-р Иван Богоров (1818-1892) били всеки месец да предлага на читателите по два броя, но вторият се появил 5 месеца след първия, а третият - едва на 1 януари 1847 г. Повече от благородни били намеренията му да помества и "граждански известия от всъде", но едва в третия, последен брой, се появили няколко новини от Българско.
Първият български журналист пише в програмната статия кое го е подтикнало да пристъпи към това толкова трудно и смело начинание: "Всички народи около нас си издигнаха главата и виждат по светът що става и какво трябва да правят. Власите, сърбите и гърците затичат под покривът на тяхната едвам станала слобода, за да я сличат с другите европейски народи с наука, с просветление, с търговия и със занаят, за да захванат при другите християнски народи едно достойно за почет място... А какво трябва да правим ми българите при един такъв живот и при една такава размирица от всите страни? Трябва ли ми да останем живи-умрели, каквото до сега? Не трябва ли да продумаме поне една дума в царствата на народите... И ми, българете, трябва да започнем да са усещами като народ, който има същите правди с другите европейски народи!"  
След като българският народ е извоювал църковна независимост, дошло времето на националната революция, "на пресата и сабята" (Г. С. Раковски). Христо Ботев определя "журналистиката като едно от първите средства на революцията" и сам издава вестници, на които съвременният журналист може само да завижда. Според Захарий Стоянов "журналистиката не бива да бъде като чемшир - зиме и лете зелена, а на нищо не мирише".
Днес не можем и да си представим на какви изпитания са били подложени издателите на българските вестници в Турската империя. Едно заглавие, един издател, един редактор. Сам за всичко!  
В Букурещ Христо Ботев издава вестник "Знаме", в първия брой на който четем следната хроника:
"Пишат ни из Пловдив, че разбойничеството по тие страни е приело такива широки размери...
. Из Варна ни являват, че и по тие места животът и имотът на султановите робове е достигнал до такава сигурация (сигурност)...
. Цариградският дописник на "Видов дан" като споменува и той за приключението...
. Из достоверен източник се научаваме, че известният хаскьойски шарлаганджия Х. Ставри без малко пак щял да изгуби своят драгоценни живот. Един от отмъстителите за 20-те невинно заточени в Деари-Бекир младежи забил камата си в тялото на тоя народен изедник, но не сполучил да му нанесе смъртоносна рана. Пристигнали заптии и отмъстителят побягнал. Ние съжеляваме и двамата тие херои за несмъртоносната рана на турския шпионин". (Знаме, г. т, брой 1 от 8 декември 1874 г.)
След спирането на в. "Македония" (1866-1872) на П. Р. Славейков било забранено да работи журналистическа работа, но той не се отчаял и започнал издаването на в. "Звънчатий глумчо" и "Шутош". В статията "Пак за пари" ("Шутош", бр. 30, 27 май 1874 г.) Славейков описва мръсотията, която конкуренти му изсипали на главата: "Повече от шест месеца време изгубихме да издействуваме да се започне изданието на "Звънчатий" по български, и то с какви отстъпки и пожертвувания от наша страна, и едва само пет листа издадохме и се спря, та пет пари не видяхме. Изложихме се да губим изново време, да харчим пари и едвам сполучихме да започнем изданието на "Шутош" по български, но ето пак само пет листа издадохме, когато лакомството на г. Д. Сарафова и завистничеството на Ст. Даскалова се изпречиха, та предателски ни подсвоиха правото на това издание, с което и нам нови пагуби причиниха и самия лист инак поразиха и опропастиха".
До средата на ХІХ век типографското производство на вестниците следвало професионалните правила на книгата. Текстът на първия брой на "Български орел" бил разположен на 2 колони, както и на първата печатана книга, 42-редовата Библия, без илюстрации. Много по-късно във вестниците ще открием вертикални структури и многоколонно оформяне, вътре текстово изтъкване, фотографии и графики - от декориращи елементи в първостепенен център на визуален интерес. За да стигнем до "новия" вестник, в който илюстративният материал често заема по-голяма площ на страницата от текста!
Популярното и в България списание "National Geographic за България", издавано от 1888 г. до 1904 г., било "безлично научно издание" от 98 страници с проста кафява корица. Един ден от печатницата съобщили на главния редактор, че остават незапълнени 11 страници. Гилбърт Х. Гроувнър нямал под ръка готови материали, грабнал току-що получената пратка от Императорското руско географско дружество и изпратил от нея 11 снимки на Лхаса в Тибет, сигурен, че ще бъде уволнен и осмян... Но когато през януари 1905 г. се появил новият брой, читателите го посрещнали възторжено и спонтанно поздравявали на улицата редактора за снимките. Оттогава и до днес списанието се търси и заради фотографиите, които са негова запазена марка!
Родоначалник и създател на българския "жълт" информационен всекидневник е Стоян Шангов. Той е бил 10 години главен редактор на "Вечерна поща", бил редактор и директор на вестниците "Епоха", "Експрес", "Балкан", "Балкански бюлетин" и "Нова вечерна поща". Критикувал остро управляващите и личната политика на княза, но въпреки това Фердинанд го канел на официалните приеми в двореца.
Колко забавен и духовит човек бил Шангов можем да почувстваме от следващите редове на видния журналист Димо Казасов (1886-1980):
"Един ден бях заел маса пред тогавашното кафене "Панах" - най-луксозното по онова време. От изток, по булевард "Дондуков", се зададе Шангов, който стъпваше бавно и до известна степен тромаво. Всички маси, разположени на тротоара, бяха заети. Със свойствената си, придружена с поклони учтивост, Шангов поиска позволение да седне на моята маса. В разговора ни около събитията той вмъкна следната реплика:
- Знаете ли какво е измислил един голям американски притежател на вестник?
- Не, не знам.
- Искате ли да ви разкажа?
- Разбира се.
- Тоя събрат не печатал вече вестника си на обикновена хартия и с обикновено мастило. Измислил, дяволът, хартия не от целулоза, а от брашнена каша. И почнал да печата вестника си на тънки листове, изработени от такава каша. И го печатал не с обикновено мастило, а с мастило, направено от сироп. На първата страница на вестника поместил с едър шрифт следното предупреждение:
"Внимание, внимание, любезни читатели! Нашият вестник е приготвен от първокачествено брашно и от ароматен сироп. Той е по-вкусен от съдържанието си! След като го прочетете, не пропущайте да го изядете. Ще ви достави рядко удоволствие!"
Голяма сензация, голям уcпех ти казвам! Всички редакции изпаднали в голяма паника".
Такъв род шеги Шангов не се стесняваше да помества и в собствения си вестник - завършва разказа си Димо Казасов.
Новините, които четем, слушаме или гледаме, идват от журналистите - те ги предлагат на редакторите, които решават дали да ги публикуват или не. Ето какво изповядва един виден автор - не само на вестници и списания, известният на всички ни писател и изкуствовед акад. Николай Райнов (1889-1954):
 "Цели тридесет години вече изтривам от ходеж пода на печатниците, та знам добре през колко митарства трябва да мине ръкописът, преди да се превърне в книга или вестник. Макар и професор, аз съм беден човек. Не пиша на машина, а с ръка. Пиша по старому, като едно време - с мастило. А мастилото се разцапва. Дори със стилограф да пишеш, пак се разцапва проклетото мастило... Затова предпочитам да пиша с молив..."
Доайенът на българската журналистика Кирил Янев, един от основателите на вестник "Поглед", сподели пред мен мъката и терзанията, които е изпитал в началото: "Пробният брой отпечатахме в края на 1965-та. Редакцията ни се помещаваше в читалнята на СБЖ. Наборът се извършваше в бившата печатница на Данаил Крапчев на улица "11 август". Снимките, които получавахме от БТА, носехме за клиширане в цинкографията на Полиграфическия комбинат "Димитър Благоев" на булевард "Ленин". А матриците на отделните страници пренасяхме с лека кола до печатницата на Военното издателство на улица "Гурко"... Мъка бе нашата работа, но и радост - от единичен тираж 20 000 екземпляра стигнахме до 500 000!"
Какво знаят днешните журналисти? Седят пред компютъра и пишат или четат... Те не са помирисвали печатарско мастило, не са чували шума на машините и мекото шляпане на листовете хартия...
Букволеенето в България се извършва по матрици, доставени от чужбина. В началото на 60-те години започва работата по създаването на български оригинални шрифтови комплекти с участието на изтъкнати художници - Борис Ангелушев, Стефан Кънчев, Олга и Васил Йончеви и др. Внедрени са шрифтовете гротеск на Милка Пейкова и Г. В. Ковачев, ренесансовата антиква  на В. Бараков и гротеск получерен за заглавия във вестници и списания на П. Тончев.
В България арменецът А. Дзеронян пръв възпроизвежда шрифтовете: книжен, елзавир, медиавал, рената, латине, херолд, гротеск и др. С инвентар за леене на печатни букви се сдобиват много печатници.
Пост-Гутенберговата ера започна в 1971 г. Последният отговорен секретар на вестник "Отечествен фронт" Васил Пеев се смята за пионер на "новия" вестник в България.
"Ние произведохме двадесет години по-късно първия всекидневник чрез компютър на офсетен принцип - разказва опитният вестникар. - Най-напред приложението "Вестник за жената", а след това и целия "Отечествен вестник".
 
Пишещата машина е на 300 години

Идеята за пишещата машина е реализирана точно преди 300 години от англичанина Хенри Мил. Истински създател на съвременната пишеща машина е Кристофър Скоулс от Милуоки, САЩ. Заедно с Карлос Глидън той я предложил в 1873 г. на компанията за огнестрелни оръжия "Ремингтън", която по онова време произвеждала пушки за Гражданската война между Севера и Юга в САЩ. Три години по-късно Скоулс демонстрирал машината на Филаделфийското изложение, но тя не направила особено впечатление. Закъсала финансово, фирмата производител дала под наем неколкостотин от непродадените си пишещи машини да бъдат изпробвани и едва тогава продажбите рязко скочили.
Като Николай Райнов и журналистът от вестник "Отечествен фронт" Васил Джерекаров-Джери, мир на праха му, пишеше своите запомнящи се материали на ръка. Пишеше ги и редовно черпеше печатарите, за да ги наберат за текущия брой...

Печатари-театрали

Едно от първите кооперативни предприятия в Пловдив била печатницата "Съгласие", основана в 1891 г. В квартал "Мараша" през 1905 г. печатарите се организирали в д     ружество, което просъществувало 40 години. Малко известен факт за четящите е, че в Пловдив на сцените на читалищата играели любители от "Мараша", повечето печатари по професия, членове на Печатарското работническо дружество. На 8 декември 1881 г. в театър "Люксембург" те изнасят представление на драмата "Стоян войвода" от Добри Войников и на комедията "Ревността на Барбуйе". Това представление се смята за начало на българския театър. Повторили го на 13 декември с. г. пак с голям успех...
Първи български печатари са били Яков Крайков от Солун и Никола Карастоянов от Самоков. В 1881 г. е открита Държавната печатница, която през годините се развива като най-голямо полиграфическо предприятие. Тя имала и първите машини за отливане на букви - словоливници, за печатни шрифтове, както и фотоцинкографско ателие. Частните печатници обикновено били на издателите на вестници - "Утро" и "Дневник" (1922), "Мир" (1924) и др. Печатницата "Полиграфия" в София, основана в 1932 г., имаше една ротационна машина - ротативка, 2 големи плоскопечатни - американки, една половинформатна и една линотипна машина с голям асортимент букви.
В първите години след Девети септември наборът на вестниците се извършваше в печатницата на Данаил Крапчев на ул. "11 август" 18, а цилиндричните печатни форми се носеха в печатницата на Военното издателство на ул. "Гурко", където ротационната машина избълваше тиражите. Полиграфическият комбинат "Димитър Благоев" бе открит през 1954 г. - с модерни за времето си машини. С линотипните машини бързо и автоматично се извършваше наборът на материалите за отделните страници. Словослагателят получи ново име - линотипер...
През втората половина на ХХ век в България работеха 33 печатници, 7 от които в София. Днес техният брой е огромен за мащабите на страната.

Изобретения и изобретатели

Не са едно и две изобретенията, които са проправили пътя на вестника. Ето как през годините световните изобретения в областта на печата са се появявали в хронологичен ред:

ХІ-ХІІ в. - хартията, която постепенно измества пергамента, е разпространена в Югоизточна Европа от арабите; от ХІ в. за изглаждане на хартията се използва преса, която наподобява пресата за изстискване на грозде.

Около 1450 г. - немският изобретател Йоханес Гутенберг (ок. 1400-1468) от Майнц създава печатни букви от метал, които се отливат в матрица; конструира ръчна дървена печатарска преса, отпечатва в Майнц 42-редовата Библия, която се води за първата книга на Гутенберговата ера.

1673 г. - холандците произвеждат хартия с помощта на дробилна машина, с което многократно се увеличава производството й.

1816-1824 г. - френският изобретател Жозеф Нисфор Ниепс (1765-1833) фиксира върху цинкови плочи, намазани с разтопен асфалт, изображения, които успява да запази; така открива хелиогравюрата. Независимо от него чешкият изобретател, учителят по рисуване Якуб Хусник (1837-1916), изобретява също хелиогравюрата. На свой ред немският фотограф Йозеф Алберт (1825-1886) купува изобретението му и го внедрява в собствената си печатница. По-нататъшните опити довеждат до откриването на фотографията.
 
1839 г. - френският художник и декоратор Луи Жак Манде Дагер (1787-1851) изобретява нов фотографски метод - дагеротипия; словашкият физик Йозеф Максимилиан Петзвал (1807-1891) усъвършенства дагеротипията, а австрийската фирма "Voigtlander" внедрява изобретението му в модерното производство на фотоапарати.

1844 г. - немският изобретател Фридрих Готлиб Келер (1816-1895) разработва метод за производство на хартия от дървесина, която получава чрез раздробяване на дървото.

1846 г. - американският инженер Ричард Хоу (1812-1886) конструира ротационна печатна машина, с което допринася за бързото развитие на вестникарската дейност.
 
1852 г. - първите опити за получаване на печатарско клише, т. нар. автотипия, са направени от английския физик и изобретател в областта на фотографията Уилиам Хенри Талбът (1800-1877).

1865 г. - американският изобретател Уилиам Бълок (1813-1867) патентова ротационната машина; в полиграфията започва печатането върху "безкрайно" хартиено руло.

1875 г. - руският изобретател Йосиф Николаевич Ливчак (1839-1914) усъвършенства печатарската наборна машина.

1878 г. - чешкият художник и график Карел Клич (1841-1926) изобретява нов начин за възпроизвеждане на рисунка (т. нар. хелиогравюра), един от методите на дълбокия печат; чрез редица усъвършенствания по-късно (1890) Клич стига до овладяването на дълбокия печат.

1887 г. - американският изобретател Ханибал Гудуин (1822-1900) изобретява фотолентата - тънка, прозрачна и еластична подложка с нанесен върху нея чувствителен към светлината слой.

1894 г. - на 21-годишна възраст електроинженерът Гулиелмо Маркони започва своите опити в областта на радиовълните; на 21 декември 1901 г. излъчва сигнал на буква по Морзовата азбука (три точки) от радиостанцията си в Полдхю Пойнт в Корнуол и той е приет в Нюфаундланд - първото презокеанско радиопредаване.

1904 г. - немският изобретател Артур Корн (1870-1945) овладява предаването на фотоизображения по телеграфа между градовете Мюнхен и Берлин.

1907 г. - в Ню Йорк са излъчени експериментално първите радиопредавания; с. г. в Детройт Томас Кларк излъчва първата програма от грамофонни плочи, за да развлича пасажерите на параходите, плаващи по Големите езера.

1922 г. - в 6 часа следобед на 14 ноември Би Би Си излъчва първото си радиопредаване - информационен бюлетин, от "Маркони Хаус" на улица Странд, Лондон.

1923 г. - Руснакът Владимир Зворикин (1889-1982) изобретява предавателната телевизионна тръба, в която прилага принципа на Камбъл-Суинтън за съхраняване на светлината.

1926 г. - Джон Лоуджи Беърд (1888-1946) демонстрира в Лондон "истинска" телевизия; две години по-късно създава първата цветна телевизионна картина; в 1938 г. изобретява контрастната цветна телевизионна картина, а през 1941 г. - широкоекранния цветен телевизионен приемник.

1929 г. - Би Би Си открива редовни (все още изпитателни) телевизионни предавания, с прилагане на системата на шотландския физик Беърд, като изображенията се предават в най-общи черти, без детайли.
 

Стоян Шангов


Печатница от времето на Гутенберг