На страха очите
/ брой: 2
Зима, студ, сняг, поледица... Жигула, пълна с авджии, се влачи дванадесет часа от София до Стара Загора. Край Чирпан колата спира до газостанцията за зареждане. Дълбока нощ е и там има само един служител. Той отначало услужливо тръгва към закъснелите клиенти.
Собственикът на колата слиза, отваря багажника и тъй като струпаните там пушки пречат да се освободи вентила на газовата уредба, вика на един от приятелите си:
- Ангеле, вади пушките!
Служителят от газостанцията чува репликата, пребледнява и хлътва в странична будка, където натиска някакъв бутон. Гасне токът. Ловците го чакат да им зареди колата, а той се обажда, без да се показва:
- Не може сега, токът спря!
Най-после някой от колата се сеща, че човекът се е уплашил и даже може да е повикал вече полицията. Компанията се омита, преди да й се е наложило да дава дълги обяснения.