НА ПАСХА В ИЗРАЕЛ

В тези книги е разказът за извеждането на евреите от Египет. И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.
И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;
защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.

Кацаме  в Тел Авив на самата  Пасха. Откъде що има евреин, пристига в древната родина, за да празнува. Празникът, с който евреите тачат освобождаването си от 400-годишното египетско робство, трае 8 дни от 25 март нататък. Слънчево, топло, народ жужи наоколо. Настроение. Така ни посреща хотел Herods на брега на Средиземно море. Нов и модерен, населен с памет за минало. За време, изпълнено с надежди, когато всичко е било възможно. Години, когато се изгражда държавата Израел. По етажите, в асансьора, в ресторанта, в стаите - големи черно-бели фотоси от 50-те и 60-те години на миналия век. На тях препълнени кафенета. Майки люшкат колички с гукащи бебета. Елегантни мъже и жени.

По време на вечерята се извършва ритуално измиване на ръцете

Очакват ни в дома на Сара за самата пасхална вечеря. Масата е застлана с искрящо бяла покривка и са наредени ритуалните блюда. И неведом разбираш, че всичко на тази трапеза е символ. Сара ни каза, че е приготвила ястията според традицията на полските евреи, откъдето е потеклото им. Всичко е от субпродукти. Пача от телешки крака. Кюфтета от рибешки глави и опашки. Варени пуешки шийки. Заради тях си идвал от Лос Анжелис, призна си Моше и придърпа чинията към себе си. Сладката паста от орехи и настъргани ябълки напомня за цвета на калта, от която еврейските роби правели тухли под камшика на египетските господари. Задължителна е и  някаква горчива билка - целина, маруля. Пак препратка към горчивия им живот. Солената вода в купата напомня сълзите. Печено късче агнешко месо с кост символизира пасхалното жертвоприношение и сеща за разрушението на Храма. Месото може да бъде изядено на следващия ден след Седер, така се нарича пасхалната вечеря. Което значи ред, порядък. То какво ли пък друго може да значи при това племе! Не липсваше и кашерната супа. Топчета мляно месо и фиде, направено от картофи и яйца. Дори сладкишът, изпечен от дъщерята, казаха, че е с картофено брашно. Защото традицията повелява да не се яде нищо приготвено с брашно. То не само не трябва да е на трапезата, но се "прогонва" и от дома за дните на Пасха. Обичайният хляб се замества с безквасен - маца. И той е от онова време. Бягайки, не са имали време да месят хляб с квас и да го чакат да втаса, а са забърквали просто брашно и вода.
Всичко на тази дата възпроизвежда последната вечеря, преди да тръгнат след Мойсей за Обетованата земя.

На пристанището в Яфа в празничния ден

На единия ъгъл на масата лежаха наръч пъстри книги различен формат и на различна възраст. Преди вечерята всички си взеха по една. Агада ще рече устен закон - книга, която разказва за освобождението. Тази вечер главата на семейството, мъжът на Сара, Ицик, на галено от Ицхак, чете за това как Всевишният заповядал на Мойсей да изведе еврейския народ от Египет. Най-малкият от тримата внуци на Сара, първокласник, току-що научил се да срича, прочита първата си акада. Всички го гледат умилени. Хлапето пита: "Защо тази нощ е различна от всички други нощи?", а баща му отговаря: "Защото бяхме роби на египетския фараон и Бог ни изведе от Египет". Зетят на Сара е марокански евреин.

Маца - безквасният хляб

Вкупом повтарят древното пожелание - тази година тук, догодина в Йерусалим, и пеят любимата пасхална песен Дайену. Пляскат с ръце и се полюляват в такт.
А, щях да забравя, щом се наредихме около масата, мъжете си сложиха кипа. Не подминаха и моята мъжка половина. Така и не разбрах как тия плитки шапчици еднакво стабилно стоят и на мъжко плешиво теме, и на детска къдрокоса главица.
Афикомана - това пък е игра за децата. И тя мина по реда си. Младият татко беше скрил в къщата парче маца. След вечеря на най-малкия член на семейството се пада задачата да го открие с обещание за подарък. Децата се заиграха.
Сара донесе голям плик. Извади от него кръщелното си с бланка "Народный комиссариат внутренних дел СССР". Тя е родена през януари 1943 г. в Киркизка ССР. От многобройната фамилия няма две деца, родени на едно място. Полша, Сибир, Алма Ата, Ташкент, Австрия, Кипър, Германия, израелски кибуц. Години наред след Холокоста се издирвали един друг чрез Червения кръст. Не беше подмината и България в тази празнична вечер. Прозвуча като молитва. Моше помни, че в читанката му е имало рисунка как българче с торбичка на рамо подава комат хляб на момченце с жълта звезда на палтенцето. Ние скромно наведохме очи. Върху раменете ни падна звезден прашец от славния подвиг на предците ни.
На другия ден, вторият след Пасхалната вечеря, който е неработен за държавата, отиваме в Яфа. Кола до кола. Нашият домакин се майтапи, че евреите се изнасят от Тел Авив да ядат арабски хляб. Минаваме през бул. "Йерусалим". Тука някъде беше офисът на фирмата, където почнах работа като млад инженер. Цялата улица беше пълна с българи, казва ни. Сутрин, като отвореха дюкяните, закусваха с дини и българско сирене. После се разпиляха. Гостилница "Витоша" още си я има.
В ресторант "Старецът и морето" атмосферата е като на сватба в нашенско заведение. Един ведър свят. Млади семейства, по-стари двойки, много деца, мъже и жени. Народ. Келнерите с бясна скорост сервират  всякакви арабски изкушения за всички клиенти еднакво. Масите цъфнали многоцветни и уханни. Ако след това поръчаш друго блюдо, не плащаш предястието, ако не си поръчаш, то тогава даваш пари. Хумос, табуле, бобогонеш, салати от какви ли не зеленчуци, семки, ядки, листа и дръжки, корени, лютиви сосове... Броих ги - над 25 блюдца. Красота и... въпросният арабски хляб в разкош. Четирима души сме, как не молих Моше да не поръчва нищо друго, не и не. Като приключи вечерята ни, мина момче с метален контейнер и намята в него остатъците. Барабар със съдовете, хартиените салфетки, хляба. Накуп. Значи тези огризки щяха да бъдат изхвърлени. Дори не на животни, а направо в канала. Изпаднах в благороден гняв и културно възмущение, както би казал героят на Юз Алешковски.
Този номер хич не ми се върза нито с представата за евреин, нито за арабин. Откъдето и да го гледаш - грях голям. Взеха ме на майтап моите сътрапезници. Ако съм искала да не става зян, да съм го била изяла всичкото. Вечеря за четирима - 150 долара, от тях 50 за виното. Колко му е. Една най-масова пенсия у нас.