Мистерията "Синия Мавриций"

Става дума за пощенска марка, която е отпечатана в Англия през март 1847 г. През това време остров Мавриций е британска колония и както за останалите владения пощенските знаци се издават в метрополията. В края на април с.г. корабът "Сейнт Аврелий" тръгва на път през Атлантическия океан (тогава Суецкият канал още не е прокопан), заобикаля нос Добра надежда и навлиза в Индийския океан. Когато африканският бряг вече не се вижда, на около 80 мили източно от остров Мадагаскар, корабът е връхлетян от страхотна буря и капитанът преценява, че той няма да оцелее.

Тайнственият сандък

Заповядва да бъдат спуснати спасителните лодки, които са четири. В едната натоварват буре с вода, във втората и третата - чували с хранителни продукти, на четвъртата той се качва със сандък, съдържанието на който е известно само на него. А то е 40 хил. лири стерлинги в банкноти и монети, и два вида по 4500 броя пощенски марки с лика на кралица Виктория с размер 2 на 1,5 см, които са предназначени за колониалната пощенска администрация на остров Мавриций. Първата е синя с номинал 1 пени, а втората - червена с номинал 2 пени.
След двудневно плаване три от лодките (едната е разбита от вълните и потъва) се добират до остров Реюнион - той е френско владение. Капитанът, който може би се е казвал Джон Харисън, но това не е сигурно, решава, че сега му се е удал случай да забогатее. Изпраща писмо до адмиралтейството в Лондон и в него описва корабокрушението, вследствие на което всичко, намиращо се на кораба, е погълнато от вълните. Той самият е сериозно заболял и затова си подава оставката, като смята да остане на остров Реюнион, където климатът е багоприятен за неговото здраве.
В онези времена осъществяването на транспортните и в частност на пощенските връзки е с голяма продължителност. Писмото на капитана пристига в адмиралтейството през юли 1847 г. Там са на мнение, че трябва да смятат за отписани 40-те хил. лири, а пощенските марки са за нищожната сума от 135 лири стерлинги.
 
Разследването на лейтенанта, смъртта на капитана

Един от служителите, смята сеу че това е лейтенант Хари Томпсън, на когото е възложено да оформи документацията по приключването на случая, се усъмнява в достовереността на описаното в писмото на капитан Харисън. Той иска разрешение да бъде командирован до остров Реюнион и на място да провери случая. Разрешават му и той пристига там в края на октомври 1847 г. Заварва капитан Харисън в блестящо здраве, той живее в голяма хациенда, има многобройна прислуга и 6 наложнички, а затова и на остров Реюнион са необходими значителни средства.
Като служител на адмиралтейството и на британската корона лейтенант Томпсън иска обяснение от капитан Харисън откъде има пари, за да поддържа такъв живот. Вместо отговор капитанът насочва към него пистолета си, но лейтенантът се оказва по-бърз и го застрелва. След като го погребват, той започва да претърсва основно хациендата. Накрая успява да открие сандъка, в който са останали 31 хил. лири. Там са и пощенските марки. Почти всички от тях обаче са кажи-речи напълно повредени от влага и проядени от насекоми. Като съвестен служител лейтенант Томпсън ги опакова грижливо и ги отнася в Англия. Какво става с тях?

Чистачката спасителка
 
Смятат ги за напълно ненужни и ги хвърлят в кошчетата за отпадъци. Една от жените чистачки ги намира и решава, че това са английски марки, следователно може да се ползват за изпращане на писма. Успява да подбере годни само около 30, а с другите си пали печката. 
Жената използва запазените марки за изпращане на писма, но й ги връщат, защото те са невалидни в Англия. Остават 7-8 екзепляра. През 1926 г. нейният внук ги открива и носи една марка във филателната къща "Смит & Ранщайм". Като я вижда, очите на един от собствениците за малко не изскачат от орбитите. Дотогава се смята, че екземпляри от това издание има само в колекцията на английската кралска фамилия. Той веднага брои на приносителя 5000 лири, който без колебание приема. Новият собственик организира аукцион, където предлага марката с начална цена 9000 лири. След наддаване тя се продава за 16 хил. лири!
Щом научава за това, внукът (неговото име е забравено) едва ли не си посипва главата с пепел и започва да си скубе косите. Той занася втори екземпляр от марката в друга филателна къща и там го продава за 15 хил. лири. После този човек изчезва, както се казва без вест и кост. Има някакви съмнения, че е бил проследен, ограбен и убит, но това не е доказано. Обаче през 30-те и началото на 40-те години на миналия век се появяват още 2-3 екземпляра от "Синия Мавриций".
 
Като лавина расте интересът

Това, колкото и да е чудно, не само не сваля цената на марките, а и я покачва. От филателни рядкости се интересуват най-богатите хора на планетата, сред които са Дюпон, Ротшилд, Форд, Онасис, а също така прочути мафиоти - Ал Капоне, Лучано, Капоти. Филателни интереси имат принцовете на Монако и Лихтенщайн, херцозите на Люксембург и папата, както и някои диктатори от Централна и Южна Америка, Африка и Азия. От това се възползват авантюристи, които поръчват изработката на фалшиви копия на "Синия Мавриций" (а също така и на "Червения") и успяват да ги пласират за огромни суми.
В противовес на тях се появяват експерти, които преценяват автентичността на марките. Хонорарът им за една експертиза е 10 хил. долара. На пръв поглед голяма сума, но тя е почти нищожна в сравнение със стойността на истинските марки. По каталожна оценка един "Син Мавриций" струва 400 хил. евро, но богати филателисти са готови да платят и двойно повече. А това всъщност е само една дребна хартийка в размер 2 на 1,5 см с бюст на кралица Виктория...
Никой не знае колко още екземпляра от нея са запазени и къде може да се видят. Казват, че в столицата на остров Мавриций - Порт Луи, има музей, в които е изложен един екземпляр, но не може да се гарантира, че той е автентичен. Властите не допускат до него и експерти-оценители, които да направят експертиза. Със сигурност се предполага, че поне две марки има в колекцията на английския кралски двор, но тя е недостъпна за посетители.

Делът на кралицата не се губи

А защо казваме със сигурност. Още през 1840 г., когато е издадена първата пощенска марка в Англия (тя е първа и в света), по предложение на нейния създател Роуланд Хилл е уговорено от всяко издание по 3 екземпляра да се предоставят на кралицата. Тогава още не е имало класьори и един от служителите в двореца бил натоварен със задължението да ги съхранява в пликчета, които са поставяни в специално поръчани за целта дървени кутии. Така че между тях са се намирали и три екземпляра от "Синия Мавриций". По-късно те са подредени в създадените вече класьори.
Говори се (това не е доказано), че един екземпляр е подарен на американския президент Франклин Делано Рузвелт, който също е бил филателист, за заслугите и приноса му в борбата срещу Германия и нейните съюзници по време на Втората световна война. По поръчение на кралицата Чърчил е връчил марката на Рузвелт при срещата им в Техеран. Колко са сега действително запазените оригинали на "Синия Мавриций", къде се намират те, никой не може да каже със сигурност. Това малко, на пръв поглед, съвсем невзрачно късче хартия, се е превърнало във филателна легенда...


Вълшебна гледка от остров Мавриций

За английската кралица се знае, че е най-богатата жена на света и има огромна филателна колекция

Неравната битка с океана

От марката "Червения Мавриций" (на плика) са известни само 14 екземпляра

"Синия Мавриций"