"Любизол" - щит на топлината

Не е за вярване, ала е факт, че изобретението "Термична изолация за сводове на стъкларски пещи" до днес е намерило приложение сред голям брой водещи стъкларски фирми в 38 страни. На 24 февруари неговият автор видният български изобретател проф. Стоян Люцканов навърши 85 години - една щастлива годишнина и един изключителен творчески успех на българската наука от втората половина на двадесетия век.
Стоян Стефанов Люцканов е роден в Горна Оряховица. Средното си образование завършва във Велико Търново през 1947 г. и още същата година е приет да следва в Химико-технологическия институт в София. Дипломира се като инженер-химик по специалността "Стъкло и керамика" през 1952 г. Четири години младият инженер работи в заводите "Кристал" - Перник, и "Стинд" - София, преди да постъпи в Института по стъкло и фина керамика, който институт не напусна до пенсионирането си през 1989 г. От началото на 1990 г. и до днес проф. Люцканов продължава да работи във фирмата си "Любизол Инженеринг", специализирана в областта на термичната изолация на сводове на стъкларски пещи с оглед икономия на енергия и гориво.
По-голямата част от трудовата му дейност е свързана с изследвания в областта на огнеупорни и изолационни материали за стъкларски пещи. Автор и съавтор е на десетки изобретения, патентовани в над 50 страни. Освен многото национални награди в областта на научно-техническия прогрес, изобретателят бе награден в 1984 г. със Златен медал от Световната организация по интелектуална собственост.

Пътят до широкото внедряване

у нас и в чужбина на създадената от Стоян Люцканов авангардна технология за термична изолация на индустриални пещи не е бил нито гладък, нито лек. Пръв в България е поел риска на внедряването инж. Димитър Божков - директор на стъкларския завод "Дружба" в Пловдив. С благодарност си спомня и името на покойния инженер-химик Александър Вълчев. При един от експериментите на многото варианти се е получил новият топлоизолационен материал - смес от прахообразни минерали и химикали, получавани от местни, недефицитни суровини. Материалът, нанесен върху стените на пещта като мазилка, се втвърдявал под действието на топлината. Образувал се гладък и хомогенен топлоизолиращ слой с изключителни свойства.
След завода в Пловдив, изобретението било внедрено в "Диамант" - Разград, и "Рубин" - Плевен.
През 1983 г. изобретателят, вече завеждащ лабораторията по топлоизолационни материали, направил научно съобщение за резултатите от получената смес пред участниците в Световния конгрес по стъкларство в Хамбург, Германия, но "не му хванали вяра". И в 1985 г. на Международна научна конфернция по проблемите на стъклото в град Чипмейн, щата Мейн, в САЩ, участниците й били изненадани от "дръзкия" доклад на българина. Инженер Стоян Люцканов ги убеждавал, че с новосъздадената термична изолационна смес се спестяват 80 процента от загряващата енергия във високотемпературните пещи. "Какво бълнува този самонадеян българин? - коментирали помежду си мнозина. - Та нали и най-съвършеният метод за задържане на топлината в пещите не спестява повече от 50 на сто от загряващата енергия!"
"Нашата фирма закупи от България лиценз за патентованото изобретение на докладчика инженер Люцканов и го приложи на една от най-големите пещи на "Форд" - прозвучал гласът на авторитетния американски бизнесмен от "Форд Мотор Корпорейшън".

Ефектът е грамаден, поразителен

Новата смес, този "щит на топлината", както го наричат вече в България, задържа не 80, а 90 на сто от загряващата енергия на пещта. Ние вече пресметнахме, че само от тази наша първа пещ, "Форд" спестява няколкостотин хиляди долара. И от другите наши пещи изобретението ще ни спести десетки милиони долара..."
След "Форд", фирмите "Толидо инжинеринг къмпани", "Харисън-Уокър", "Менвил" и "Бабкок Уилкокс" от САЩ, "Николаус Зорг" от Германия, "Асахи глас" и "Изолит" от Япония, и още - канадски, английски и южнокорейски фирми закупуват от България лицензи, за да използват патентованото изобретение... Нова поредица от научни публикации на проф. Люцканов публикували голям брой научни списания в целия свят.
"В течение на период от 30 години натрупахме ценен опит - разказва ми изобретателят. - Нашият опит се базира на проследяване на резултатите след внедряването, което предлагаме като техническа помощ на стъкларски фирми от цял свят. Това определя водещата позиция на фирмата "Любизол Инженеринг" в световен мащаб на базата на тясна специализация върху един важен технологически проблем. Това обяснява и големия интерес към материалите и технологията на "Любизол", намерила приложение чрез внедряване в повече от 150 пещи в 38 страни по света."

ВЪРХУ ПОДЛОЖКА

- Не смятате ли, че дългогодишната дейност върху един проблем достига до затворена улица?
- Всеки научен проблем подлежи на допълнително развитие и усъвършенстване. Всяка разработка се базира на резултатите от изследвания, проведени преди това. Щафетата се поема от следващото поколение. Възможностите за усъвършенстване на един продукт или технология са неограничени.
- Какво мислите за авторството и таланта на българина/българката, за българския гений?
- Не виждам съществена разлика относно авторските възможности и таланта на българите в сравнение на тези на останалите народи. Всеки народ има свои представители, имащи определени дарби и способности. Ние нямаме ни най-малко основание за национален нихилизъм. Българинът няма никакви причини да се подценява. За младите кадърни хора бъдеще в България има. В това съм абсолютно убеден.
- А има ли пределна възраст за учения?
- Има, разбира се, но тя е строго индивидуална и се определя от естествените биологични процеси в човешкия мозък.
- С какво да си обясним пониженото самочувствие на българските учени-изобретатели днес?
- Българските учени-изобретатели почти винаги са имали понижено самочувствие главно поради това, че България е една малка и бедна страна с ограничено развитие на промишлеността и наличните финансови ресурси. Това е особено важно в областите на фундаменталните науки, където за успешно развитие са необходими концентрацията на средства, апаратура и добре подготвени учени.
- Вашето хоби?
- Обичам общуване с природата и спортувам редовно тенис.
- Съветът ви към по-младите колеги, които се занимават с технологични изследвания?
- Много важно е ученият да се специализира във възможно най-тясна област, за да може да проучи в детайли натрупания опит и публикации в цял свят по този въпрос, извършвани преди него. Моят съвет е да продължат да работят в същата област до края на живота си.